Любовта е тази, която през 1978 година отвежда един млад талант от Добрич в австрийската столица Виена. Плод на тази любов са три деца и фотографът Юрий Чарийски. Там момчето от Добрич завършва Университета за приложни изкуства. Учи графика и комуникационен дизайн, фотография при Ерик Лесинг, специализира анимация.
Сега Чарийски е запазена марка в художествената и рекламна фотография от двете страни на океана.
Работи активно във Виена с Дом Витгенщайн и други български културни институции. От две години се връща активно по родния край и, вдъхновявайки се от Добруджа, създава новите си творби. Последният му проект е албум за Северното Черноморие.
Фотоси от него се предлагат благотворително на търг, за да бъде подпомогната самодейността на фолклорен състав от читалището в екзотичното село Камен бряг. Чарийски продължава да пътува и да снима. Като един трубадур с обектива си той възпява България по света.
Добър ден, г-н Чарийски, включваме се с Вас в кампанията „Достойните българи”. Това, за което се сетих най-напред е за тази фотоизложба, която направихте за Камен бряг?
Да, беше направено едно представяне на моята книга в София. Представянето и кратката изложба бяха открити от заместник-министърът на културата Явор Милушев. Имаше една много приятна изненада. Дойдоха бабите от читалище Камен бряг и попяха няколко песни. Беше много приятно и много трогващо.
Ще ни опишете ли за каква книга става въпрос, какви приходи се събраха и как точно помогнахте на читалището?
За съжаление не се събраха кой знае какви приходи. Все пак успяхме да съберем 1000 евро. Стана малко объркване, понеже забравихме да кажем на тези приятни женички от Камен бряг, че просто след изпяването на тези две песни трябва да се приберат обратно. Те се втурнаха в публиката, стана една голяма суматоха, стана много приятно и така - с наддаването. Малко се позабавиха нещата и малко се пообъркаха, но въпреки всичко стана много хубаво.
Кога се случи това?
Това се случи през декември в София. Сега планувам това, което показах в София, да го покажем и в Добрич. Вече е време и в Добрич да покажем тази книга.
Книгата как се казва?
Книгата се казва „България – Северен бряг” и е на четири езика. По принцип е книга-албум. Текстът е написан също от мен.
Защо точно Камен бряг? Как се „залюбихте” с тези брегове?
По тези места ходя откакто вие не сте била родена сигурно, от 1984 година. Тогава беше още по-диво, още по-екзотично. Но за голямо щастие тези места се запазиха и до ден днешен така - малко или много. Макар че и там навлиза постепенно цивилизацията, ако може така да се каже. В негативния смисъл, искам да кажа… Ходя от ученик още по тези места и съм влюбен в тези места. Може би това ме накара да направя тази книга. А и защото за България няма нищо по света от този род. Никъде няма книги, никъде няма албуми. Ако отидете в една книжарница във Виена не можете да намерите нищо за България. Има един пътеводител, два, от които единият – по-актуален, другият – по-стар, но книга-албум за България не съществува. Едва ли не за всеки един африкански оазис има книга-албум, но за България няма. Това ме накара, и благодарение на Министерство на културата и министър Стефан Данаилов, наистина успяхме да направим тази книга.
Представена ли беше във Виена?
Имаше представяне във Виена, жените от Камен бряг също бяха там, с национални носии, пяха пред целия Дипломатически корпус. Книгата беше представена в Българската резиденция под патронажа на посланика на посланика ни в Австрия и после беше показана в още два града на Австрия.
Предлага ли се свободно за продажба в Австрия?
В Австрия, да, но в България все още, не.
Имате ли притеснения, че любимите ви северни брегове може да се обезличат от цивилизацията?
Като видим Южното Черноморие, което беше девствено и какво е станало, разбира се, че човек се притеснява. Затова побързах с книгата, за да остане някаква документация, ако не друго. Този мощен, див, стръмен бряг на Камен бряг и околия да го е запазило досега и дано и в бъдеще да го запази от масовото нахлуване на туризма, то пак може да има туризъм, да е лек, да е нежен туризъм, да е измислен по друг начин.
Какви нови проекти да очакваме от вас?
Имам много проекти в главата си. Миналата година снимах в почти всички добруджански села хора с национални носии, без национални носии, с предмет или животно в ръката, може би скоро ще бъде показано.
