Силното земетресение с магнитуд от 5,8 по скалата на Рихтер от нощта на 22 май в района на Перник е много специфично, но значително по-бързо се осъществява процесът на затихване на сеизмичното огнище, в сравнение с нашите сеизмични зони, които сме проследили напоследък с всичките им микроземетресения. Това заяви за БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Например, при земетресението в Стражица от 1986 г. там осезаемите усещания при хората след него продължиха три-четири месеца, но в продължение на година-година и нещо регистрирахме последващи трусове, коментира сеизмологът.
Попитан дали има опасност земетресенията в Перник да активизират и Витошкия разлом, доц. Ботев каза, че в института е обсъждана възможността "да се направи кампания за по-детайлни изследвания и тя ще бъде направена в скоро време".
Последната кампания на Витошкия разлом е от 2008 г., "но поведението на постоянно действащите перманентни станции категорично показва, че няма натрупване на сериозни напрежения в него, а тези, които се натрупват, се реализират", заяви сеизмологът.
Преди година и половина имаше земетресение във Витошкия разлом с магнитуд около 4 или 3,8 по Рихтер, а преди още една година и земетресение от 3,9 по Рихтер. "Затова е добре, че се освобождава енергия, както и че няма данни за натрупване на такава във Витошкия разлом", коментира доц. Емил Ботев.
