Забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е в името на здравето на нацията. Това е категоричното мнение на д-р София Ангелова от специализираната болница за активно лечение на белодробни болести „Света София ", изразено в предаването Кой говори по Дарик. Тя се позова на документа Зелената книга на Европейския съюз, публикуван преди пет години, където се казва, че законодателството за пълна забрана на тютюнопушенето в развлекателния и хотелиерския бизнес спестява пари. Според лекарката, която завежда и кабинет за борба с тютюнопушенето, пълната забрана е трябвало да бъде въведена още през февруари 2011 година по силата на ратифицирана рамкова конвенция за контрол на тютюна от 40-тото Народно събрание през 2005 година.
Пълната забрана пести пари за здраве
Лекарката от болницата за лечение на белодробни болести е категорична, че се спестяват пари за здраве и даде пример, че в германските провинции, където действа забраната, с 20 на сто са намалели разходите за лечение на инфаркт на миокарда, което на година представлява 7,7 млн. евро. Тя цитира и други примери от Зелената книга, сред които този от Нова Зеландия: там посещенията на кръчми и барове след забраната са се увеличили с 24 процента, а на кафета и ресторанти с 9 на сто. Ангелова подкрепи и забраната на тютюнопушене на работните места, каквато съществува понастоящем и ще бъде въведена между първо и второ четене в законопроекта, който регламентира пълната забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. „Тоест от една страна, се пести времето на служителите, които пушат, от друга страна, се оказва, че тези, които продължават да пушат, потребяват с 3 цигари по-малко, а с около 24 на сто намалява консумацията на тютюн просто защото се създават неудобни условия за хората за работа", каза тя.
Д-р Ангелова е против регламентиране на часове, в които в определени заведения да може да се пуши, защото по думите й само когато забраната е пълна, тя ще се изпълнява. Специалистът е категорична, че началото ще е трудно, но пък „всяко чудо е за три дни" и всичко ще се нареди и у нас, както в другите страни, където забраната е въведена.
Забраната не включва откритите пространства в заведенията
Всеки може да прави каквото иска, стига да не пречи на останалите. Именно затова се забранява тютюнопушене в закрити обществени места, където се събират големи групи от хора, каза от своя страна д-р Димитър Димитров, и. д. директор на дирекция „Обществено здраве" към Министерството на здравеопазването. По думите му пълната забрана ще обхваща и нощните барове, за които не се предвижда някакъв по-специален режим. Тя няма да се отнася обаче за откритите площи в заведенията като например градините в ресторантите. Д-р Димитров обясни, че законът не прави разлика между цигарите и пурите, лулите, наргилетата.
Бизнесът калкулира загуби
В същото време ресторантьорският бизнес е категоричен, че пълната забрана ще нанесе щети и изчислява, че държавата ще губи от въвеждането на ограниченията около 228 млн. годишно.
Атанас Димитров от асоциацията на ресторантьорите напомни, че бизнесът е направил инвестиции при разделянето на заведенията на салони за пушачи и непушачи. Оказало се, че капацитетът в залите за пушачи се запълва изцяло, а този в салоните за непушачи - само в рамките на 10-15 на сто на ден.
Той припомни изчисленията на бранша, според които вследствие на пълната забрана държавата би загубила 228 млн. годишно, а месечно 12 млн. корпоративен данък, 5 млн. ДДС. Освен това Димитров изтъкна свързаността на бранша с доставчици на стоки и услуги - на храни, безалкохолни, алкохол и други.
Кризата и ограниченията на тютюнопушенето са довели и до съкращения в ресторантьорския сектор и безработицата в сектора е 10-15 на сто, като Димитров прогнозира, че новите ограничения ще доведат до съкращаване на още хиляди хора.
С оглед на тези аргументи от бранша искат запазване на настоящата ситуация - със зони за пушачи и непушачи в заведенията, като доводът им е, че сега се осигуряват равни права на двете групи.
