За него няма термин убийство, а действие, което отнема живота на врага, готов да рани или да убие. Обяснението е на ефрейтор Крум Хаджипетков от Хасково. Две години след като смая с точните си изстрели снайперисти от НАТО, сега Хаджипетков се връща от тежка мисия в Афганистан, съобщава NOVA.
Той показа армейския снайпер „Хетлер и Кох” МSG, който е на въоръжение в Българската армия. „Калибърът е 62x51 с оптически прицел Nightforce. Служи за поразяване на жива сила на противника на средни и среднодалечни разстояния. По мое мнение много добра пушка”, обяснява Хаджипетков.
С това оръжие преди две години ефрейторът направи невъзможни изстрели на разстояние от 100 м до километър и половина на състезание в Германия. С него войникът е и на поредната си мисия в Афганистан, от която се връща преди дни.
„То има до 900 метра ефективна далекобойност, в зависимост от метеорологичните условия и много други фактори”, казва Хаджипетков.
Ефрейторът си спомня много добре бойното поле в Афганистан. Той е един от 160-те военнослужещи на база на летище Кандахар. Основните му задачи са свързани с охрана и пропускателен режим. По същото време в Афганистан се провеждат президентски избори. Това е време, използвано от бунтовническите групировки за атентати.
„Бях в Афганистан малко повече от 6 месеца. Понякога дори сънувам, но се справям. Не изпитвам стрес и не се чувствам зле от това. Чувствам се добре и зареден. Готов съм за службата си в България”, споделя ефрейторът.
Снайперист стреля по бизнесмен в Белград
За Хаджипетков оръжието е предмет за оцеляване. Олеква му, когато дръпне спусъка и чуе звука от изстрела. „Оръжието е необходимост. Обичам го дотолкова, доколкото трябва. То е предмет, от който обаче зависи животът ми”, обяснява Крум.
Казва, че снайперистите не са убийци, а спасители. „Трябва да правиш, каквото се налага, когато се налага и по заповед. Просто да мислиш по друг начин. Не трябва да имаш колебание. И ако се налага да приемеш смъртта. Трябва да разсъждаваш по начин, по който помагаш на някого, че спасяваш някого друг”, допълва още той.
За физическата си подготовка снайперистът отделя по 2 часа на ден. Тренира във фитнеса на поделението в Хасково, където се намира 31-ви механизиран батальон. „Трябва да имам по-голяма мускулна маса и тегло, за да може при изстрел самото оръжие да е по-стабилно при откат”, обяснява Хаджипетков.
Въпреки славата, след точните изстрели в Германия с ефрейтора постоянно се свързвали мераклии за пагон. „Същият съм си, не съм се променил по никакъв начин, егото ми не се е променило. Има лека промяна в службата ми, защото станах разузнавач снайперист, което е едно по-високо ниво”, разказва Хаджипетков.
Първият му голям успех е, когато улучва капачка от 50 метра. Тогава е на 7 години. „Не помня от кога стрелям. Цял живот съм стрелял с най-различни оръжия, но самият профил снайперист ми е от армията. Не мога да съм снайперист извън армията”, посочи Кирил.
По стрелбата е запален и синът му. „Надявам се той да се гордее с баща си и да вземе пример от мен. По стара традиция и него като малък, на 7 г., го заведох на стрелбището. Той уцели мишената с първия си изстрел”, разказа ефрейторът.
Той показа армейския снайпер „Хетлер и Кох” МSG, който е на въоръжение в Българската армия. „Калибърът е 62x51 с оптически прицел Nightforce. Служи за поразяване на жива сила на противника на средни и среднодалечни разстояния. По мое мнение много добра пушка”, обяснява Хаджипетков.
С това оръжие преди две години ефрейторът направи невъзможни изстрели на разстояние от 100 м до километър и половина на състезание в Германия. С него войникът е и на поредната си мисия в Афганистан, от която се връща преди дни.
„То има до 900 метра ефективна далекобойност, в зависимост от метеорологичните условия и много други фактори”, казва Хаджипетков.
Ефрейторът си спомня много добре бойното поле в Афганистан. Той е един от 160-те военнослужещи на база на летище Кандахар. Основните му задачи са свързани с охрана и пропускателен режим. По същото време в Афганистан се провеждат президентски избори. Това е време, използвано от бунтовническите групировки за атентати.
„Бях в Афганистан малко повече от 6 месеца. Понякога дори сънувам, но се справям. Не изпитвам стрес и не се чувствам зле от това. Чувствам се добре и зареден. Готов съм за службата си в България”, споделя ефрейторът.
Снайперист стреля по бизнесмен в Белград
За Хаджипетков оръжието е предмет за оцеляване. Олеква му, когато дръпне спусъка и чуе звука от изстрела. „Оръжието е необходимост. Обичам го дотолкова, доколкото трябва. То е предмет, от който обаче зависи животът ми”, обяснява Крум.
Казва, че снайперистите не са убийци, а спасители. „Трябва да правиш, каквото се налага, когато се налага и по заповед. Просто да мислиш по друг начин. Не трябва да имаш колебание. И ако се налага да приемеш смъртта. Трябва да разсъждаваш по начин, по който помагаш на някого, че спасяваш някого друг”, допълва още той.
За физическата си подготовка снайперистът отделя по 2 часа на ден. Тренира във фитнеса на поделението в Хасково, където се намира 31-ви механизиран батальон. „Трябва да имам по-голяма мускулна маса и тегло, за да може при изстрел самото оръжие да е по-стабилно при откат”, обяснява Хаджипетков.
Въпреки славата, след точните изстрели в Германия с ефрейтора постоянно се свързвали мераклии за пагон. „Същият съм си, не съм се променил по никакъв начин, егото ми не се е променило. Има лека промяна в службата ми, защото станах разузнавач снайперист, което е едно по-високо ниво”, разказва Хаджипетков.
Първият му голям успех е, когато улучва капачка от 50 метра. Тогава е на 7 години. „Не помня от кога стрелям. Цял живот съм стрелял с най-различни оръжия, но самият профил снайперист ми е от армията. Не мога да съм снайперист извън армията”, посочи Кирил.
По стрелбата е запален и синът му. „Надявам се той да се гордее с баща си и да вземе пример от мен. По стара традиция и него като малък, на 7 г., го заведох на стрелбището. Той уцели мишената с първия си изстрел”, разказа ефрейторът.
