Ситуацията в Европа и у нас ще се влошава, затова трябва да продължат компенсациите и подкрепата към бизнеса и битовите потребители. Около такава прогноза се обединиха БСП, ГЕРБ, ДПС и ПП на среща в парламента. Тя беше инициирана от левицата. Не всички парламентарно представени партии обаче се отзоваха - "Демократична България", "Възраждане" и "Български възход" не се явиха на срещата.

Прогнозата е, че ситуацията ще се усложнява. Всички си казаха мнението - и за мерките, и за дефицита, и за финансовата криза. Трябва да продължат компенсациите за бизнеса и потребителите, въпросът е по какъв механизъм. Това заяви Йордан Цонев от ДПС след срещата, инициирана от БСП, с ГЕРБ и ПП.

По инициатива на БСП: Партиите на среща в парламента за спешни въпроси

Въпросът е някой да поеме отговорност за такива политики. Ситуацията в Европа и у нас ще се влоши, прогнозира още Цонев. 

Коментар направиха и от "Продължаваме промяната".

"Говорихме това, което ние заявихме много ясно още първия ден, че ние ще бъдем една изключително конструктивна и предвидима опозиция с много ясни мерки и позиция за това какво трябва да се работи в новия парламент", каза Калина Константинова от "Продължаваме промяната".

"Това, което обсъждахме са основни приоритетни мерки, които са мерки за подкрепа на бизнеса, за управление на цените, за подпомагане на хората и най-важните законопроекти, които трябва да бъдат приети през следващите месеци, които са условие за получаване на финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост", посочи още тя.

Василев: „Продължаваме промяната“ ще бъде конструктивна опозиция на ГЕРБ

Калинова каза още, че на срещата "са обсъдили приоритети, които могат да срещнат сериозна подкрепа, каквато срещна актуализацията на бюджета през лятото, въпреки че тогава вече нямахме мнозинство в парламента, каза още Константинова. 2,6 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост са на карта, ако изключително бързо не се придвижим със сформиране на комисии и придвижването на законодателните инициативи, особено свързани с антикорупционното законодателство. Това, което виждаме, е че никой не иска само заради някаква политическа нестабилност, която не би трябвало да е повод, при съставянето на парламента ние да не можем бързо да придвижим преговорите и приемането на това изключително ключово законодателство. Ние изложихме всички 16 мерки, които имахме. Не сме влизали в конкретика, а проговорихме посоката, в която ще вървим и факта, че при всички положения има неща, които в тези месеци са ключови и би следвало да срещнат по-широка подкрепа, ако искаме да вървим напред".

От ГЕРБ посочиха, че финансовото състояние на държавата е най-тежкото от 1997 година насам. 

Такова тежко финансово състояние, в което се намира държавата, не е имало от 1997 година, това заявиха Кирил Ананиев и Делян Добрев от ГЕРБ, като по думите им предстои тежка рецесия следващата година.

По думите им не са постигнали съгласие по всички мерки, предложени от отделните парламентарни групи.

„Формираха се разходи и дефицити, които ще утежнят бюджета за следващата година и тук възниква въпросът за размера на дефицита и неговото финансиране“, посочи Ананиев.

По две теми, обаче, е имало консенсус:

„В нашата програма също се предвижда да продължат да се плащат компенсациите на бизнеса“, допълни Кирил Ананиев.

Партиите са се съгласили и в петък в НС да бъде повикан финансовият министър, който да обясни на парламента какво е финансовото състояние на държавата в момента и как ще приключи бюджетът тази година.

„Някои партии се държат като в детската градина – това искам, това не искам. В тази тежка ситуация не може да се държим инфантилно и всички парламентарни групи трябва да поемат своята отговорност“, каза Делян Добрев.

„Правителство няма, бюджет няма, двете леви партии горе на срещата искаха харчене“, каза още Добрев.

Инициаторът на срещата - лидерът на БСП Корнелия Нинова, заяви, че най-малкото трябва да се продължат сегашните мерки за домакинствата и бизнеса, но от левицата са предложили и надграждането им - таван на цените, подкрепа за икономиката, увеличаването на минималната работна заплата, както и ново преизчисление на пенсиите. Според Нинова, подобна среща отново може да се направи след като първо се запознаят с по-подробните данни от министъра на финансите.

По думите ѝ предложението за увеличаване на МРЗ има подкрепа на всички партии, присъствали на срещата, продължаване на компенсациите, понятието за "енергийна бедност", както и въвеждането на две тарифи за потреблението на електроенергията.

По думите ѝ  разговорът е бил "изключително експертен". Номинацията за председател на НС на левицата ще бъде обявена по-късно.

Нинова отново потвърди позицията на БСП, че България не трябва да дава военна помощ на Украйна, тъй като "страната ни не трябва да е част от този конфликт".