Шефът на НСлС: Мръсните пари стават свежи инвестиции
Шефът на НСлС: Мръсните пари стават свежи инвестиции / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Мръсни пари от България се изнасят зад граница чрез чужди банки, а след това се връщат у нас като свежи инвестиции, съобщи директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов. Той допълни, че не всички капитали, вложени в строителството по българското Черноморие, са с ясен произход. Началникът на следствието участва в кръгла маса на тема „Изпирането на пари”.

Според Найденов у нас прането на пари се подпомага от така наречените кешови плащания. Според него, за да се ограничи поне отчасти прането на пари, е необходимо да се ограничат кешовите плащания при големи сделки като купуването на луксозни автомобили или големи имоти. Директорът на следствието съобщи, че има не един случай у нас, при който инвестиции в крупни проекти в България са на офшорни фирми, за чиито капитали не се знае достатъчно.

„С пъти повече са луксозните автомобили, отколкото във всеки друг европейски град, въпреки че сме най-бедната страна на Европа, когато отидем по Черноморието, когато отидем по нашите курорти, можем да видим бум на строителството, но аз съм дълбоко убеден, че не всички капитали, които са вложени там, имат легален произход”, коментира Найденов.

Според директора на НСлС преминаването на следствието към прокуратурата не е възможно по настоящата конституционна уредба. Мястото на Националната следствена служба обаче не е най-важно в момента. Той подкрепи и евентуалната промяна на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), според която Националната следствена служба ще разследва тежките престъпления и прането на пари у нас.

По време на конференцията, посветена на прането на пари, от ДАНС съобщиха, че за 2007 година има 432 сигнала за съмнителни финансови операции на стойност 260 милиона евро. 86 са пък запитванията от страна на чужди служби за евентуални случаи за пране на пари и финансиране на тероризъм.

След конференцията заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев коментира, че изработването на нов Закон за МВР е доста продължителен процес, като резултатът от него не може да дойде бързо. Според него най-вероятно към изготвянето на нов закон ще се подходи чисто практически – ще се изведат като приоритети най-належащите проблеми във вътрешното министерство. Румен Андреев допълни, че е уместно назначаване на зам.-главни секретари в МВР е назряло, защото фигурата на главния секретар без заместници се оказала малко тромава, твърди Андреев. На въпрос ще работи ли по-добре ГДБОП след преструктурирането си, той отговори, че точно това е целта.