Промените в Кодекса на труда, отнасящи се до работещите от разстояние, обсъдиха на среща заместник-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова и представители на високотехнологичния бизнес. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Според зам.-министър Стоянова, целта е да бъде създадена по-голяма гъвкавост на този вид организация на работа, като едновременно с това се гарантират в по-пълна степен правата и задълженията както на работещите, така и на работодателите.
По време на срещата представителите на високотехнологичния бизнес - Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Българска работодателска асоциация „Иновативни Технологии“ (БРАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) изразиха своите притеснения доколко новите разпоредби позволяват гъвкавостта, която очакват да имат работещите от разстояние.
Калина Петкова - директор на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в МТСП, обърна внимание, че новите разпоредби гарантират правото на двете страни в трудовото правоотношение – работодател и работещ, да се договарят помежду си, включително и по отношение на правилата, по които ще се извършва работата от разстояние, като се детайлизира обхватът на това договаряне. По този начин правата на работодателя също са защитени, тъй като той ще бъде освободен от отговорност, ако служителят наруши въведените правила, за които е бил информиран.
„Отговорността за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя, като така е уредено във всички държави членки на ЕС. Няма как работодателят да гарантира безопасност и здраве при работа, ако не знае от къде работи служителя“, обясни тя.
Заместник-министър Десислава Стоянова и представителите на високотехнологичния бизнес се договориха работодателските организации да изпратят информация за идентифицираните от тях проблеми и възможни решения, които да бъдат обсъдени в рамките на общественото обсъждане на законопроекта.
КНСБ: 10% от работещите българи са под линията на бедност
По-рано от КНСБ обявиха, че подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда предвиждащ работата от разстояние.
„Промените засягащи работата от разстояние не са своеволен акт на държавата, а бяха предмет на тристранно разглеждане във формат на межуведомствена работна група с участието на всички национално представителни организации на работниците и работодателите, които изразиха своето съгласие с тях. Публикуваният за обществено обсъждане законопроект е резултат от общите интереси на социалните партньори. Затова появилите се в публичното пространство опасения, че „промени, ще направят невъзможна работата от вкъщи“, базирани на непознаване на материята и същността на измененията, са абсурдни. Излагат се твърдения, че предложенията ще затруднят практическото прилагане на работата от разстояние и че са в противовес на стремежа към постигане на повече гъвкавост“, казаха от КНСБ.
Синдикатите подчертаха, че с промените се предвижда освен основните елементи на трудовото правоотношение (работно време, трудово възнаграждение, размер на платения годишен отпуск и др.) в трудовия договор да се уговарят и мястото на работата от разстояние, както и периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа (хибриден модел на работа). „С уговарянето в трудовия договор на конкретното място на работа, от което ще се извършва работата от разстояние, се създава сигурност в отношенията между страните“, заявяват от КНСБ.
В позицията си синдикатите обясниха, че с новото предложение в КТ се прави промяна и на термина „работно място при работа от разстояние“ – ще се разбира не като целия дом на работника, а определено „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“. С други думи, ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, то това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Ако злополуката се е случила в помещението, определено като работното място в работното време, то тя без съмнение ще се определи като трудова с произтичащите от това последици. Това е и един съвършено нов момент в промените, защото вече ще може да се установява наличие на трудови злополука при работа от разстояние. Ще повторим, че с промените освен гъвкавост се създава сигурност за работника или служителя, който следва да предложи подходящо помещение и работно място извън територията на предприятието за извършването на работа от разстояние“, подчертават от КНСБ.
В заключение КНСБ намира промените относно усъвършенстване на правилата за работа от разстояние за навременни и необходими и ги подкрепя в тяхната цялост.
Според зам.-министър Стоянова, целта е да бъде създадена по-голяма гъвкавост на този вид организация на работа, като едновременно с това се гарантират в по-пълна степен правата и задълженията както на работещите, така и на работодателите.
По време на срещата представителите на високотехнологичния бизнес - Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Българска работодателска асоциация „Иновативни Технологии“ (БРАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) изразиха своите притеснения доколко новите разпоредби позволяват гъвкавостта, която очакват да имат работещите от разстояние.
Калина Петкова - директор на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в МТСП, обърна внимание, че новите разпоредби гарантират правото на двете страни в трудовото правоотношение – работодател и работещ, да се договарят помежду си, включително и по отношение на правилата, по които ще се извършва работата от разстояние, като се детайлизира обхватът на това договаряне. По този начин правата на работодателя също са защитени, тъй като той ще бъде освободен от отговорност, ако служителят наруши въведените правила, за които е бил информиран.
„Отговорността за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя, като така е уредено във всички държави членки на ЕС. Няма как работодателят да гарантира безопасност и здраве при работа, ако не знае от къде работи служителя“, обясни тя.
Заместник-министър Десислава Стоянова и представителите на високотехнологичния бизнес се договориха работодателските организации да изпратят информация за идентифицираните от тях проблеми и възможни решения, които да бъдат обсъдени в рамките на общественото обсъждане на законопроекта.
КНСБ: 10% от работещите българи са под линията на бедност
По-рано от КНСБ обявиха, че подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда предвиждащ работата от разстояние.
„Промените засягащи работата от разстояние не са своеволен акт на държавата, а бяха предмет на тристранно разглеждане във формат на межуведомствена работна група с участието на всички национално представителни организации на работниците и работодателите, които изразиха своето съгласие с тях. Публикуваният за обществено обсъждане законопроект е резултат от общите интереси на социалните партньори. Затова появилите се в публичното пространство опасения, че „промени, ще направят невъзможна работата от вкъщи“, базирани на непознаване на материята и същността на измененията, са абсурдни. Излагат се твърдения, че предложенията ще затруднят практическото прилагане на работата от разстояние и че са в противовес на стремежа към постигане на повече гъвкавост“, казаха от КНСБ.
Синдикатите подчертаха, че с промените се предвижда освен основните елементи на трудовото правоотношение (работно време, трудово възнаграждение, размер на платения годишен отпуск и др.) в трудовия договор да се уговарят и мястото на работата от разстояние, както и периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа (хибриден модел на работа). „С уговарянето в трудовия договор на конкретното място на работа, от което ще се извършва работата от разстояние, се създава сигурност в отношенията между страните“, заявяват от КНСБ.
В позицията си синдикатите обясниха, че с новото предложение в КТ се прави промяна и на термина „работно място при работа от разстояние“ – ще се разбира не като целия дом на работника, а определено „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“. С други думи, ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, то това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Ако злополуката се е случила в помещението, определено като работното място в работното време, то тя без съмнение ще се определи като трудова с произтичащите от това последици. Това е и един съвършено нов момент в промените, защото вече ще може да се установява наличие на трудови злополука при работа от разстояние. Ще повторим, че с промените освен гъвкавост се създава сигурност за работника или служителя, който следва да предложи подходящо помещение и работно място извън територията на предприятието за извършването на работа от разстояние“, подчертават от КНСБ.
В заключение КНСБ намира промените относно усъвършенстване на правилата за работа от разстояние за навременни и необходими и ги подкрепя в тяхната цялост.
