Децата се справят по-геройски и по-добре от възрастните в кризисната ситуация около COVID-19, коментираха детските психолози Димитрина Проданова и Лиляна Тръпчева пред БТА.
Изследователи анализират начините, по които се справят възрастните в ситуацията с пандемията около коронавируса. Но има и една огромна група - тази на децата, за които ежедневието също се променя. БТА потърси коментари на експертите за начините, по които децата се адаптират към новия свят.
Това е дигитално поколение и за тях нуждата от реална комуникация, както при нас възрастните, не е толкова голяма. Децата продължават да си общуват онлайн с приятелите, както са го правили често и преди, посочи Димитрина Проданова.
Според Проданова и Тръпчева групата, на която най-много липсват реалните контакти, е на тийнейджърите. Те са най-социално ориентирани, имат и най-голям достъп до информацията в медийното пространство. По думите на експертите характеристика на тази възраст е и отричането на авторитета на родителите и необходимостта да се докажат пред приятелите си. Сега те могат да се чувстват сами и безпомощни. Това е и възрастта на първите любови и физическата и психологическата потребност да са до човека, към когото имат влечение, не е за пренебрегване, отбелязват експертите.
Децата постоянно чуват от медиите и от родителите си за една заплаха, която трайно навлиза в ежедневието им и поражда страхове у тях, коментира Лиляна Тръпчева. Те могат да преживяват гняв, страх, да се натъжават, да им е скучно, да са по-раздразнителни. Палитрата на емоциите зависи от възрастта на конкретното дете, защото в различна възраст децата имат различни потребности, каза психологът. Според нея при малкото дете, което основно има нужда от майка си, нуждата от излизане навън, от игра на открито, може да се компенсира с игра на балкона в по-топлите дни. Големите пък си намират нови начини за поведение - да гледат повече филми, да играят игри, да се хранят повече или по-малко. Може да се стигне до нарушаване динамиката на съня - да заспиват късно или да спят до обяд, коментира психологът.
За нея тревожността е нещо нормално по време на криза. Хубавото е, че на децата са спестени страховете от бъдещето, каза Тръпчева, но допълни, че поведението на родителите е много важно - дали ще успеят да предпазят децата в тази ситуация, или ще им предадат собствената си неувереност и страхове.
Предвидимостта на ежедневието е много важна
за справяне с тревожността при децата
Лиляна Тръпчева посочи, че в ситуация на криза е много важно да се създаде предвидимост на ежедневието, на децата, да има ритуали, създадени от родителите, които ще дадат сигурност на децата. Такава роля може да играе дневният режим - той създава ритъм, който помага естествените способности на децата да се справят с непривичната ситуация.
В режима трябва да е фиксирано времето за образование, за движение, за игри, за домашните любимци, за семейството.
Да отпаднат ли част от забраните за излизане
на открито на деца в предучилищна възраст?
Димитрина Проданова е на мнение, че част от ограниченията за излизане навън на децата в предучилищна възраст трябва да паднат, като се спазват препоръките на СЗО за дистанция и предпазване от вируса. По думите на психолога все повече детски лекари казват, че имат вече немалко пациенти с нетипични проблеми, породени от обездвижването, от липсата на игра навън.
"Психическото напрежение се разрежда с физическа активност. Това важи както за нас големите, а за децата още повече", каза Проданова. Според психолога, когато сме тревожни, задължително трябва да имаме физическа активност. В главата на едно дете има повече страхове и затова те трябва да разпускат с повече движение, споделят водещи детски лекари.
Кратката дългосрочна памет
и егоцентризмът предпазват децата
Експертът смята, че кратката дългосрочна памет на децата ги предпазва в ситуацията с кризата с коронавируса. Децата живеят на мига, тук и сега, дългосрочната им памет е много слаба, те не обичат да гледат в голяма перспектива, коментира Димитрина Проданова. Според нея, когато едно дете се чувства зле, то го преживява изключително интензивно с всичките нюанси на негативните емоции, така е и при положителните емоции.
Хубавото при децата е, че те бързо преработват психотравмите, много бързо могат да излязат от едно такова стресово състояние, коментира експертът и допълни, че когато това се случи, детето забравя как се е чувствало преди малко.
Проблемът при възрастните е, че ние имаме много невидими емоционални рани, като не всички са зараснали и когато се случи някаква криза, тези невидими белези се събуждат и излизат наяве, каза Проданова.
Според нея децата са в хубавия смисъл егоцентрични същества - мислят за себе си, да им е добре, докато "ние мислим за родителите си, за децата си, за братята и сестрите си, за икономиката, за глобалното затопляне, за вируса, за хиляди неща", коментира експертът.
Децата имат поведение на самосъхранение, което е терапевтично за тях и си ги лекува, обобщи детският психолог. Тя посочи, че много нейни клиенти и приятели коментират, че детските психолози ще имат много работа след кризата, защото "всички възрастни ще са се побъркали и ще подлудят здравите си деца".
Първите ни седем години като родители
са с еднаква важност с първите седем на този свят
Проданова допълни, че от практиката си е научила, че колкото са важни първите седем години от живота на всеки от нас, толкова са важни и първите седем години, в които сме родители.
"Ние учим много повече неща от собствените си деца, отколкото от собствените си родители. Децата са нашата ахилесова пета, ако родителите се опитват да ни учат нещо, винаги има съпротива, но към децата такава няма", допълни експертът. Затова по думите й е важно да ги наблюдаваме сега и да се учим как трябва да се справяме.
Изследователи анализират начините, по които се справят възрастните в ситуацията с пандемията около коронавируса. Но има и една огромна група - тази на децата, за които ежедневието също се променя. БТА потърси коментари на експертите за начините, по които децата се адаптират към новия свят.
Това е дигитално поколение и за тях нуждата от реална комуникация, както при нас възрастните, не е толкова голяма. Децата продължават да си общуват онлайн с приятелите, както са го правили често и преди, посочи Димитрина Проданова.
Според Проданова и Тръпчева групата, на която най-много липсват реалните контакти, е на тийнейджърите. Те са най-социално ориентирани, имат и най-голям достъп до информацията в медийното пространство. По думите на експертите характеристика на тази възраст е и отричането на авторитета на родителите и необходимостта да се докажат пред приятелите си. Сега те могат да се чувстват сами и безпомощни. Това е и възрастта на първите любови и физическата и психологическата потребност да са до човека, към когото имат влечение, не е за пренебрегване, отбелязват експертите.
Децата постоянно чуват от медиите и от родителите си за една заплаха, която трайно навлиза в ежедневието им и поражда страхове у тях, коментира Лиляна Тръпчева. Те могат да преживяват гняв, страх, да се натъжават, да им е скучно, да са по-раздразнителни. Палитрата на емоциите зависи от възрастта на конкретното дете, защото в различна възраст децата имат различни потребности, каза психологът. Според нея при малкото дете, което основно има нужда от майка си, нуждата от излизане навън, от игра на открито, може да се компенсира с игра на балкона в по-топлите дни. Големите пък си намират нови начини за поведение - да гледат повече филми, да играят игри, да се хранят повече или по-малко. Може да се стигне до нарушаване динамиката на съня - да заспиват късно или да спят до обяд, коментира психологът.
За нея тревожността е нещо нормално по време на криза. Хубавото е, че на децата са спестени страховете от бъдещето, каза Тръпчева, но допълни, че поведението на родителите е много важно - дали ще успеят да предпазят децата в тази ситуация, или ще им предадат собствената си неувереност и страхове.
Предвидимостта на ежедневието е много важна
за справяне с тревожността при децата
Лиляна Тръпчева посочи, че в ситуация на криза е много важно да се създаде предвидимост на ежедневието, на децата, да има ритуали, създадени от родителите, които ще дадат сигурност на децата. Такава роля може да играе дневният режим - той създава ритъм, който помага естествените способности на децата да се справят с непривичната ситуация.
В режима трябва да е фиксирано времето за образование, за движение, за игри, за домашните любимци, за семейството.
Да отпаднат ли част от забраните за излизане
на открито на деца в предучилищна възраст?
Димитрина Проданова е на мнение, че част от ограниченията за излизане навън на децата в предучилищна възраст трябва да паднат, като се спазват препоръките на СЗО за дистанция и предпазване от вируса. По думите на психолога все повече детски лекари казват, че имат вече немалко пациенти с нетипични проблеми, породени от обездвижването, от липсата на игра навън.
"Психическото напрежение се разрежда с физическа активност. Това важи както за нас големите, а за децата още повече", каза Проданова. Според психолога, когато сме тревожни, задължително трябва да имаме физическа активност. В главата на едно дете има повече страхове и затова те трябва да разпускат с повече движение, споделят водещи детски лекари.
Кратката дългосрочна памет
и егоцентризмът предпазват децата
Експертът смята, че кратката дългосрочна памет на децата ги предпазва в ситуацията с кризата с коронавируса. Децата живеят на мига, тук и сега, дългосрочната им памет е много слаба, те не обичат да гледат в голяма перспектива, коментира Димитрина Проданова. Според нея, когато едно дете се чувства зле, то го преживява изключително интензивно с всичките нюанси на негативните емоции, така е и при положителните емоции.
Хубавото при децата е, че те бързо преработват психотравмите, много бързо могат да излязат от едно такова стресово състояние, коментира експертът и допълни, че когато това се случи, детето забравя как се е чувствало преди малко.
Проблемът при възрастните е, че ние имаме много невидими емоционални рани, като не всички са зараснали и когато се случи някаква криза, тези невидими белези се събуждат и излизат наяве, каза Проданова.
Според нея децата са в хубавия смисъл егоцентрични същества - мислят за себе си, да им е добре, докато "ние мислим за родителите си, за децата си, за братята и сестрите си, за икономиката, за глобалното затопляне, за вируса, за хиляди неща", коментира експертът.
Децата имат поведение на самосъхранение, което е терапевтично за тях и си ги лекува, обобщи детският психолог. Тя посочи, че много нейни клиенти и приятели коментират, че детските психолози ще имат много работа след кризата, защото "всички възрастни ще са се побъркали и ще подлудят здравите си деца".
Първите ни седем години като родители
са с еднаква важност с първите седем на този свят
Проданова допълни, че от практиката си е научила, че колкото са важни първите седем години от живота на всеки от нас, толкова са важни и първите седем години, в които сме родители.
"Ние учим много повече неща от собствените си деца, отколкото от собствените си родители. Децата са нашата ахилесова пета, ако родителите се опитват да ни учат нещо, винаги има съпротива, но към децата такава няма", допълни експертът. Затова по думите й е важно да ги наблюдаваме сега и да се учим как трябва да се справяме.
