Въпреки всички проблеми на българското здравеопазване, пациентите все още имат бърз достъп до специалист от по- висок ранг, макар и платен. Това обясни в предаването “Кой говори” професор Михаил Боянов, ендокринолог в Александровска болница и един от 298-те лекари, посочени за най-добри от своите колеги. Като пример той посочи Великобритания, където има съвсем ясни правила, осигуряващи само базисна медицинска помощ и спешна среща със специалист може да се осъществи в период от един до 6 месеца. Ето какво още каза професор Боянов пред водещата Пролет Велкова:
Водещ: Вие сте един от най-добрите лекари в София, избрали са ви вашите колеги. Всъщност до вчера сте бил доцент, днес сте професор. Честито! Кога станахте професор?
Проф. Боянов: Всъщност получих заповедта си от работодателя миналата седмица. Така че наистина е съвсем прясна новина.
Водещ: Първото интервю на професор Михаил Боянов. Който е имал нужда от ендокринолог със сигурност е чувал името му, във форумите също сте много популярен. Кажете малко за себе си, това което аз попрочетох, че сте специализирали и в Кьолн, и в Париж, в Австрия също, завършил с отличие медицина. Това куриозно ли беше?
Проф. Боянов: Ами куриозът е, че имам само една петица…
Водещ: Как я преживяхте?
Проф. Боянов: Тогава тежко, сега не съжалявам защото това няма особено значение за по-нататъчното ти развитие…
Водещ: По какво беше тази петица?
Проф. Боянов: По кожни болести.
Водещ: Наваксахте ли после?
Проф. Боянов: За кожните болести определено не, но практиката показва, че най-добрите лекари не винаги са най-добрите студенти и че практическият лекар трябва да притежава и други качества които са извън способността да учиш. То е и съчувствие към хората, хубаво отношение към тях, здрав разум…
Водещ: Рядко самите лекари извеждат тези качества на преден план, по-често го правят пациентите като изискване…
Проф. Боянов: Защото е такава обществената настройка в момента, че за всяка дейност се търсят финансови резултати. Истината обаче е, че медицината е двойнствена дейност. Освен финансовите резултати, има и чисто човешко отношение в нея. Ние работим с хора и аз непрекъснато говоря на студентите да се опитваме да не забравяме, че ние служим на хората и служим на доброто. Тоест всеки човек идва при нас с идея да му решим някакъв проблем и да му помогнем. Сигурен съм, всеки от нас има моменти, в които ужасно много се нервира, когато е ядосан, изтощен. Безсилието в лекаря също ражда агресивно поведение към пациента, защото той прехвърля вината за своето безсилие върху пациента. Това, което ние много малко правим, но мисля че вече по света е така – много малко говорим с пациентите. Почти нищо не им обясняваме, нямаме време за това нещо. Не им обясняваме ползите, дори само ползите от провежданото лечение и затова е толкова честа практиката, когато пациентът прочете страничните действия, той да се откаже от нашето лечение. Наскоро посетих един курс на американската Мейо клиника и там един от лекторите сподели, че и в Америка намаляват средствата за здравеопазване, услугите стават по-евтини. Съответно те увеличават оборота, съответно намаляват разговорите с пациента и се увеличава агресията в прилагането на различни медикаменти. Ще ви дам един пример с отслабването. Има няколко начина за отслабване, най-физиологичният, най-хубавият е с лека промяна във вида на храните, които се консумират, не казвам количеството, а вида, със засилване на физическата активност. Другият начин е да ви дам таблетка, която да ви помогне да отслабнете. Процесът на даване на таблетка ми се струва 10 минути, другото вероятно може да отнеме и час, изисква среща с диетолог, една, две, три и повече, тоест иска време. И затова ще ви дам таблетката, ако може тя да свърши работа вместо мен.
Водещ: Много лоша новина ни казвате, след като във водещи световни клиники го има това отношение, трябва да сме доста по-снизходителни към българските лекари.
Проф. Боянов: Това е точно така и тези българи които ползват здравни услуги в чужбина. Много типичен пример е Великобритания, където има съвсем ясни правила, осигуряващи само базисна медицинска помощ и то примерно спешна среща със специалист може да се осъществи в период от един до 6 месеца. И въобще, каквото и да се говори за българското здравеопазване, пациентът все още има възможност - дори платено, за бърз достъп до специалист от по-висок ранг. Докато в редица страни това е напълно невъзможно, дори и платено.
Водещ: Кажете, професор Боянов, как подейства нашата инициатива “Най-добрите лекари в София”, какво си говорихте по време на самата анкета? Чистосърдечно ли участвахте вие и колегите ви и сега като гледате списъка с тези 298 лекари, посочени като най-добри, смятате ли че тя е обективна наистина?
Проф. Боянов: Първо ще отговоря с една голяма благодарност за провеждането на тази анкета, защото тя стана във време, в което в масмедиите като че ли присъстват негативните реклами на българското здравеопазване. Дали случайно или не, няма значение, но е факт, че в момента се показват грозните страни на българското здравеопазване. За които трябва да отбележа не са виновни само лекарите, а е виновно устройството на здравеопазването, което търси основно финансови резултати, което превръща лекарите в еднолични търговци и превръща техните доходи в остатък от средствата, които не са изразходвани за пациента. Смятам, че много от колегите са били чистосърдечни, когато са отговаряли. Поне аз и колегите около мен сме били такива. И ми се струва, че има много силен обективен елемент в една такава анкета. Трябва да си призная, че бях приятно изненадан, че съм попаднал в нея…
Водещ: Добре, ама вие знаехте и преди това, че сте един от най-добрите ендокринолози, нали вашата ежедневна работа ви дава обратна връзка и знания за това?
Проф. Боянов: Аз бих казал, че определено познавам хора, които са доста по-добри от мен.
Водещ: Те попадат ли в изследването?
Проф. Боянов: Единия не, единия човек от когото аз съм се учил, доктор Пламен Попиванов, поради това, че в последните години той се е ориентирал повече към административни служби и преглежда по-малко пациенти. И трябва да правим това разделение, че аз съм академичен кадър, което значи, че не отделям цялото си време за прегледи на пациенти, занимавам се с наука, пиша статии, учебници и помагала за нашите специализанти и студенти, поради което времето ми е разделено между няколко вида дейности.
Водещ: Имаше ли разочаровани ваши колеги, когато излязоха резултатите от анкетата?
Проф. Боянов: Лично пред мен не е коментирано нищо. Обикновено знаете, че човек избягва да говори за неуспехите си и своите слабости, така че не мога да отговоря.
Водещ: Миналата седмица от дружеството на ендокринолозите излязоха с данни, че 76% от българите имат недостиг на витамин D и другото, че имаме наднормено тегло, което си го знаем.
Проф. Боянов: Новото е, че в последните години се обръща огромно внимание на витамин D, защото се оказа, че той си е един пълноценен хормон и участва на много нива в организацията на нашия организъм. За първи път в България се провежда такова проучване, а възможността да се изследва витамин D в България съществува само от няколко години. Защо резултатите са такива? В България няма задължително подсилване на храните с витамин D, ние консумираме твърде малко храни които съдържат витамина. Знаете, яйца не се препоръчва да се прекалява, доста малко хора ядат яйца, прясното мляко не е много ясно доколко е прясно и какво точно съдържа, дали е това, което раждат животните, или е нещо друго. От друга страна в момента, в който намажем кожата си с фактор за слънчева защита над 6 или над 8, ние преустановяваме образуването на витамин D или силно намаляваме под влияние на слънчевите лъчи.
Водещ: А е важен витамин D за?
Проф. Боянов: На първо място за костното здраве, а в момента се обсъждат много други въздействия- предпазване от диабет, предпазване от тумори, повишаване на имунитета, намаляване на паданията и т.н. Най-простото нещо за възрастните хора е едно шишенце витамин D съдържа около 200 000 единици, едно шишенце годишно трябва да изпие човек.
Водещ: Появиха се заглавия покрай това проучване, че дерматолози и ендокринолози влизат във война заради употребата на слънчеви кремове. Ето и вие казвате, когато човек използва слънцезащитни кремовея достъпът на слънцето до кожата е ограничен и витамин D не се образува в достатъчни количества.
Проф. Боянов: Тук има един начин и той отдавна е известен - най-хубавото време за плаж за кожата е сутрин от 9 до 11 ч. и следобед след 16 ч.
