История на България от началото до ден-днешен, това е големият проект, върху който работи ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Пред Дарик той разказа, че в компютъра си има три почти довършени книги, които се нуждаят от два-три месеца работа. Задълженията му на ректор обаче пречат на работата му като историк.
Определя последните четири години, начело на Университета, като тежки, защото преди това е бил един разглезен човек, който се е занимавал с това, което обича.
Ето какво още разказа проф. Илчев в интервю за предаването „Неслучайни срещи": „Заниманията с история са моето хоби. Освен това аз много дълбоко уважавам българския език. Обичам да си играя с думи, обичам красивите думи, „вкусните" думи. Студенти идват в кабинета ми с въпрос как даден текст не е добър с аргумента, че са го редактирали по два пъти. И аз им показвам на компютъра, примерно последната ми книга сигурно съм я редактирал някъде към 400 пъти".
На кого бихте писал по-висока оценка - на студент, който е научил целия материал и е много прилежен и стриктен, или този, който дойде с някаква по шантава идея да представи наученото?
Проф. Илчев: В лекционния ми курс преди години имаше два типа лекции. Едните бяха по-стандартни от типа Румъния между двете световни войни, докато другите бяха лекции от типа политическия елит на Балканите, политическа и духовна култура. За Румъния между двете световни войни може да се прочете на много места и да се научи. Другият тип лекции са неща, които изискват страшно много време, за да се прочетат, а студентът няма физическа възможност и трябва да разчита на лекцията. Веднъж по време на лятна сесия на изпит дойде момче и му се падна една от тези тежки теми да развива. Очевидно не беше стъпвало на тази лекция. Мисли около час и половина-два и я разви темата абсолютно погрешно, но абсолютно логично и изобретателно, и затова аз му писах шестица. Това ценя. Всяка библиотека знае много повече от мен за историята и на България, и на света, но библиотеката не е историк, историкът съм аз".
