Тютюневия дим по особен начин дразни лигавицата на хората с алергии. Това каза в предаването “Седмицата” проф. Георги Едрев от университетска болница “Лозенец”, бивш национален консултант по ушно-носно-гърлени болести. Според него пушачите трябва да се преглеждат при най-малкото смущение в гърлото и в носа. Ето какво още каза проф. Едрев пред водещия Кирил Вълчев:
Водещ: Тази седмица представихте трета книга стихотворения - “С много лед”. С кое предпочитате да започне този разговор – с поезията или с медицината?
Проф. Едрев: Професията ми е лекар, а поезията е друга част от мен, така че все едно е.
Водещ: Вие сте в списъка с тези близо 300 най-добри лекари на София. Ако на вас ви се спука тъпанче при кой ваш колега ще отидете да ви оправи ухото?
Проф. Едрев: При мои ученици. Няма да назовавам имена, защото като кажа един, друг ще се разсърди.
Водещ: А имал ли сте такъв случай?
Проф. Едрев: Не съм боледувал от уши. Не боледувам от специалността си, боледувам от други неща.
Водещ: Koи са най-честите проблеми на българите във вашата специалност?
Проф. Едрев: Най-честите са заболявания на носа, синусите и гърлото. Ушите са малко по-рядко, но, какво да кажа, то на сегашния етап има много вирусни инфекции, много алергии, които се появиха и заеха мястото на предишните бактериални инфекции. Много хора сега казват: “А, няма да взема антибиотик, това е вредно за мен или за детето ми”. Ами антибиотиците направиха една революция в медицината и ако сега нямаме смъртни случаи от бактериални инфекции, то тяхно място се зае от други заболявания, но не така тежки.
Водещ: А прави ли са тези, които казват да не се взима антибиотик?
Проф. Едрев: Не, не са прави. Както всеки мисли, че разбира от футбол, така мисли, че разбира от медицина. Това не е реално.
Водещ: Точно вашата сфера е където се говори за модерни методи на билкови основи, хомеопатични лекарства…
Проф. Едрев: Значи, това е на дървен крак компрес. Няма болести в ушите, носа или гърлото да се излекуват с такива методи. Такива методи помагат да човек да се успокои, да мобилизира имунната си система, но не е реално да се излекува. Не може на един гноен отид или гноен синузит да му даваш някаква трева и той да се оправи, няма такъв случай.
Водещ: А расте ли заболеваемостта…
Проф. Едрев: Алергиите заеха един много голям процент и понеже аз лекувам не само от България, много хора и от Македония идват при мен, и от Гърция, но този регион просто много наследствен такъв елемент ли има, какво? Много хора има, които са с алергии, а алергията е едно състояние, което ако не срещнеш алергена, ти не знаеш, че го имаш, но срещнеш ли алергена, вече се появяват много заболявания.
Водещ: Кои са най-честите за този регион алергени?
Проф. Едрев: Най-честите алергени са цъфтежите, домашния прах и влагата. Влагата се изразява с плесени и мухали. Предполагам, че стандартът на живот е по-нискък и живеят в такива жилища с влага и мухъл и заради това алергиите са повече там. Домашният прах е обяснимо, ние сме склонни да слагаме тежки завивки и завеси, където прахта се задържа и не може да се отстрани. При такива алергични хора не бива. Освен това след 10 ноември голям бум се получи със стремежа на хората да имат домашни любимци. Приветствам разни такива дружества, които защитават котки и кучета, но те едно че, да не кажа грубата дума, изпоцапаха цяла София, но половината от децата имат алергии към котки и кучета. Така че трябва човек да си прави сметка какво вкарва в дома си.
Водещ: Тоест вие смятате, че обективно има повече алергии…
Проф. Едрев: Поне в този регион има, да.
Водещ: Сега казвате, се борите повече с вируси, отколкото с бактерии?
Проф. Едрев: Естествено, вирусите едва тук от няколко години съществуват определени антибиотици, които не са заели още своето място, не са достатъчно популярни и активни…
Водещ: Тоест има вече антибиотици срещу вируси?
Проф. Едрев: Да, както има и срещу гъбички. Медицината е нещо, което много напредна в последните години, благодарение на многото средства, които се стовариха в тази област. Производстсвото на лекарства в момента е по-скъпо от призводството на оръжия.
Водещ: Ако вие трябваше да наредите системата на здравеопазването в България, как щяхте да го направите?
Проф. Едрев: Има 4 момента, които е трудно да се изпълнят от едно управление. Първият момент е да се осигурят повече средства, вторият момент е да се намали броят на болниците, третият момент е да се направи една много строга, прецизна категоризация на апаратурата и инструменти, които не се използват в определени болници. Има много скъпа апаратура, която с години стои завита с чаршафи, не се използва, а в други болници има нужда от тая апаратура. Лошото е, че законовата уредба не може така да направи, че една собственост, примерно държавна, да премине в общинска или във ведомствена. Тия апарати си стоят неизползвани с години. И четвъртият, най- важният момент според мен, това е човекът, ние трябва така да направим, че да имаме добри лекари. Мога да кажа спокойно, че в последните 20 години добрите лекари наистина ги има, но те са единици. Следдипломната квалификация беше в първите 10 години след 10 ноемри занемарена, имаше такива нулеви години, които хората не специализираха професионално и по този начин се получи един недостиг на специалисти в България. Този недостиг ще продължи да се задълбочава, защото част от способните и млади хора вече не са тук, а са в други държави.
Водещ: Тази седмица Десислава Атанасова иска избор на лекар да става само срещу втора вноска за здраве в частен фонд…
Проф. Едрев: Не мога да взема отношение по това. По начало изборът не лекар го виждах като едно така нескрито изнудване на пациента.
Водещ: А, да ама вие да не сте длъжен да стоите непрекъснато…
Проф. Едрев: Аз мога да откажа и да не поема всеки човек, защото…
Водещ: Да, ама ако поемете и дойдете извън работното си време, съгласите се да следите определен пациент извън плановете и задълженията, които имате в болницата. Откъде накъде пък да не ви се плати? А и защо пък пациентът да бъде лишен от възможност вие да го прегледате? Нали и вие казахте, че няма да отидете при всеки?
Проф. Едрев: Не, няма да отида при всеки, ще си избера.
Водещ: Най-елементарният пример е с акушер-гинеколозите, те да не са длъжни да чакат да видят кога ще роди някой…
Проф. Едрев: Не, има болници които примерно определят сума, която бременната внася и след това тя си избира един лекар и този лекар се грижи за нея до самото раждане, което е поносимо. Те не са такива големи суми, но изведнъж да дойдеш, когато си на ръба на живота си и да ти кажат избери си лекар, защото иначе ще те оперира някой друг и ти няма да оживееш, това според мен не е хуманно. Аз с това не мога да се примиря, че в момента у нас няма как един умиращ човек да бъде приет в болница, макар че в Закона за лечебните заведения се казва в член 7, че в едно такова състояние болният трябва да се приеме. Когато се знае, че той е умиращ, къде да умре, трябва вкъщи да умре. Това е страшно неудобно и за близките, и за самия пациент. Редно е да се направят повече такива звена, които да се поемат от касата. А не да е за един ден от 300 до 700 лева и човек да си продаде имущество, за да осигури на родителя си достойна смърт.
Водещ: Какво трябва да правим за профилактиката във вашата област?
Проф. Едрев: Всичко трябва да си преглеждаш, особено ако си пушач. Ракът на ларинкса е на 90% при пушачи. Най-малкото смущение, което имаш в гърлото и в носа, трябва да се прегледаш. Освен това алергичните лица по особен начин тютюневия дим дразни тяхната лигавица. И много хора, които са алергични и пушат, когато им кажеш че не бива да пушат заради алергията, казват: “Ами аз нямам алергия към цигарите”. Е, нямаш, ама те допълнително ти влошават това, което имаш.
Водещ: Да минем на поезията, изненадващо за един лекар УНГ да издава стихосбирки.
Проф. Едрев: Ами то случайно стана, изглежда, че друга част от мен е била в тази насока и прописах нещо там. Какво да кажа, ако една среща с поета Георги Борисов не беше…той ги е издал и трите книги, той е и главен драматург на Народния театър, просто той ме поощри. Много е важно да намериш езикът, с който да пишеш и той ми каза “ Това е твоят метод да пишеш, ако искаш нещо да стане, така трябва да пишеш”
Водещ: А вие от млад ли пишете?
Проф. Едрев: Не, като тийнейджър съм писал стихове и после 40 години телеграма не съм написал. Но сега от десетина години нещо се появи така и понеже се сприятелихме с Жоро, той каза, че има смисъл да пиша.
Водещ: Но има и закачва в заглавието, защо “С много лед”?
Проф. Едрев: С много лед, защото за всяко нещо има не само едно решение, а няколко решения. И аз давам в горещините един вид решението.
