Българи продължават да се подлагат на нелегални трансплантации в Пакистан, съобщи в предаването „Най-добрите лекари“ проф. Емил Паскалев от Александровска болница. По думите му това е една дестинация, при която се решава проблемът на пациентите по нелегален начин и с много рискове. Ето какво още каза проф. Паскалев пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Защо много хора не подозират, че бъбреците им боледуват. Как може навреме човек да диагностицира това заболяване?
Проф. Паскалев: В началните етапи на бъбречните заболявания или при нарушаване на бъбречната функция в малка степен тези състояния не предизвикват оплаквания при пациентите. Поради което пациентите не търсят лекарска помощ. Ето защо един от основните моменти е ние да популяризираме значимостта на бъбречните заболявания, особено в ранните стадии, където това малко по-трудно се диагностицира. Когато ние започнем да работим като специалисти в тези ранни стадии, може да постигнем пълен успех в полза на пациента.
Водещ: Кои хора трябва да отидат на профилактичен преглед, какъв е пътят?
Проф. Паскалев: Пътят е в зависимост от причината, която води до нарушаване на бъбречната функция, съответно до едно хронично бъбречно заболяване. Трябва да сме наясно най-вече по отношение на тези състояния или заболявания, които водят до нарушаване на бъбречната функция. На първо място нарушаването на бъбречната функция, тоест хронично бъбречно заболяване, се получава не от бъбречни заболявания, а от заболявания на други важни органи и системи в организма, които увреждат и бъбреците. И когато това се получи, увреждането на бъбречната функция води до един сериозен отпечатък в живота на този пациент и увредената бъбречна функция предопределя неговия изход. Най-честата причина за нарушение на бъбречната функция е захарният диабет. Смяташе се допреди по-малко от година, че пациентите със захарен диабет в нашата страна са около 300-350 хил. души. Сега се смята, че този брой е към 500 хил. и може да си представим, че това е една популация от пациенти, които рано или късно ще има засягане на бъбречна функция. Този контингент от пациенти е изключително голям. Всеки със захарен диабет, особено при възрастни хора, трябва да знае, че след 7 до 10 години след диагностицирането на заболяването обичайно се открива и нарушение на бъбречната функция. Но не винаги диагностицирането на заболяването съвпада с неговото начало, много често захарният диабет се диагностицира късно, когато бъбречното увреждане вече е налице. Друга основна причина за увреждане на бъбречната функция е артериалната хипертония. По данни от края на миналата година хипертониците в България, които приемат лекарства за високо кръвно налягане, са около 1,2 млн. души. Тези пациенти също трябва да търсят мнението и на специалиста нефролог. При пациентите с артериална хипертония бъбречното увреждане настъпва повече време след диагностициране на заболяването в сравнение със захарния диабет. Това е така, тъй като в лечението на артериалната хипертония медицината има големи постижения в използването на много и разнообразни лекарства. Искам да отбележа, че основните групи лекарства, които се използват, са насочени към бъбрека. Причината е, че бъбрекът участва в осъществяването на хипертонията и по тази причина тези лекарства атакуват механизмите , в които бъбрекът участва, за да се повиши кръвното налягане.
Водещ: Колко често хората, които страдат от високо кръвно, трябва да посещават специалист нефролог?
Проф. Паскалев: Хората, които страдат от хипертония, които са млади, на възраст под 50 г., които приемат лекарства за високо кръвно налягане 10 и повече години, задължително трябва да се обърнат към нефролог. Голяма част от пациентите трябва да се обръщат към нефролог и когато се предписват лекарства, които имат ефект на действие върху бъбреците.
Водещ: Колко души в момента чакат за бъбречна трансплантация?
Проф. Паскалев: Броят им непрекъснато се мени, но са около 900. В България има пациенти, които са на хемодиализа и те са около 3000 души. От тях официално в листата на чакащите за трансплантация са 900. Аз съм убеден, че пациентите, които се нуждаят от трансплантация са много повече.
Водещ: Каква е причината според вас за тези дълги листи на чакащите за трансплантации в България? През годините хиляди пъти сме си задавали този въпрос, имаше кампании, промени се законодателството, какво още ни липсва?
Проф. Паскалев: Аз смятам, че причината не е една, която конкретно да назовем, бързо да се ликвидира и нещата да се оправят. Мога да си послужа с един пример през 1999 г., когато нямахме тази система на организация, ние направихме най-големият брой трансплантации за една година и тогава бяхме първи на Балканския полуостров по брой трансплантации. Ние достигнахме около 90 трансплантации, което беше огромен успех за България.
Водещ: За сравнение - колко трансплантации направихте през изминалата година?
Проф. Паскалев: Миналата година сме направили далеч по-малък брой - около 15, с голям успех в областта на живото донорство, като трупното донорство беше на един абсолютен минимум.
Водещ: Търсят ли вашите пациенти помощ в чужбина и какъв достъп получават зад граница?
Проф. Паскалев: Логично е всеки човек, който има проблем, да търси начини за разрешаването му. Това е негово право, а според мен и задължение, когато това нещо се касае до здравните проблеми. Когато здравната система в България не може да реши определени здравословни проблеми, всеки един човек има право по свой начин и пътища да търси решение. Ние трябва да уважаваме това право на всеки един пациент. Тъй като трансплантациите в нашата страна са недостатъчни или здравната система не може да осигури лечение чрез бъбречна трансплантация на тези, които се нуждаят от такава, пациентите търсят решение на своите пациенти в чужбина. Една част от тези пациенти търсят разрешение на проблема в европейски страни, страни които са членки на ЕС, други – в европейски страни, които не са членки на ЕС, трети - в страни, където нещата протичат по нелегален начин.
Водещ: Например Пакистан?
Проф. Паскалев: Да, наистина. Това е една дестинация, при която се решава проблемът на пациентите по нелегален начин и с много рискове. Включително има риск за живота на тези пациенти, каквито случаи за съжаление са не малко. В тези варианти аз и моите колеги винаги сме съветвали пациентите (които, пак повтарям, имат право да си решат проблемите, когато системата не може да им предложи това нещо) съвсем етично, че рискът е много голям, те подлагат на риск живота си. И не трябва това нещо да се прави, наистина.
Водещ: Колко пациенти, които са отишли в Пакистан и са направили трансплантация там, са се върнали при вас през последната една година в тежко състояние?
Проф. Паскалев: На практика всички. За 2012 г. те наистина са по-малко в сравнение с предишните години, но проблемите там стават все по-тежки, тъй като и мерките срещу осъществяването на тези трансплантации по нелегален път в Пакистан са по-сериозни. Оттам и условията, при които се осъществяват трансплантациите, са още по-неприятни. По тази причина и рисковете са огромни, включително и такива моменти, че трансплантиран пациент се изписва в същия ден от мястото, което не е здравно заведение…
Водещ: Как така не е здравно заведение, къде ги оперират?
Проф. Паскалев: Места, които не са здравно заведение, най-често пациентите не говорят за тях, но това не са болнични заведения. Другото, което е много по-неприятно, е че те напускат тези места, както и страната, след няколко дни. Последният пример беше след 3 дни – нещо, което за каквато и да е оперативна интервенция, е невъзможно да стане. То граничи с всякаква неразумна мисъл. Освен това пациентите след напускането в този кратък период от време трябва да пътуват едни много дълги разстояния, при които са изложени на безброй много допълнителни рискове. И за съжаление всички случаи за 2012 г. завършиха изключително неблагоприятно.
Водещ: Пациентите са починали…
Проф. Паскалев: Да.
Водещ: Колко души приехте миналата година, които са се опитали да се лекуват в Пакистан?
Проф. Паскалев: На практика всички. Аз не искам да споменавам бройката, но един пациент, който преминава по тази пътека или начин, проблемът е, че той се хоспитализира многократно. Много често изписваме, при което възникват нови и нови проблеми и той е почти постоянно пребиваващ в условията на стационар. Другата страна е, че страшно много харчове, които се правят за този пациент. Те, разбира се, не са водещото нещо, но така или иначе се случват. Освен това ние работим с един пациент, за когото не знаем нищо, нямаме никаква документация, не знаем по какъв начин е лекуван, с какви лекарства и изобщо в една пълна неизвестност – условия, които също крият огромен риск.
Водещ: Има ли и други страни освен Пакистан, където се извършват подобни нелегални трансплантации?
Проф. Паскалев: На този етап само в Пакистан.
Водещ: В предварителния ни разговор ми казахте, че много българи търсят помощ в Испания и я намират. Но там намират качествена, а не нелегална помощ…
Проф. Паскалев: Точно така. Испания е една от водещите в световен мащаб страни в бъбречната трансплантация, здравната система на страната е изключително либерална, тя е с много социална насоченост. Ако в рамките на семейството един човек работи и има здравни осигуровки, той може да помогне на друг човек от семейството, който има нужда, има здравни проблеми, включително и бъбречна трансплантация, за да може да стане това. Това е принцип, от който българите могат да се възползват. Той обаче е свързан и с повече административни проблематики или по-скоро периоди, които трябва да преминат, за да може това нещо да стане. Но на практика става и резултатите са добри. Освен това има и случаи, в които пациентите имат донори и с тях отиват, за да се осъществи трансплантацията в чужбина.
Водещ: Тоест един чужденец в Испания, българин, има много по-големи шансове там да намери помощ?
Проф. Паскалев: Точно така, ако той започне работа в Испания, премине определен период от време, при който нормално си плаща застраховките, така както са изискванията за страната, той става един пълноправен член на здравната система, както всеки един испанец.
Водещ: Имате ли пациенти, които поради тази причина отиват да работят там?
Проф. Паскалев: Да. И след като виждат, че там нещата са много по-добре, остават да живеят там.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система в България, какво щеше да е първото, което щяхте да направите?
Проф. Паскалев: Аз съм сигурен, че всеки мисли достатъчно много за своето здраве и бих дал възможност на всеки да се осигурява в размер толкова, колкото той иска, но парите, които отделя за своето здраве, да се използват само за здраве.
Цялото интервю с проф. Паскалев може да чуете тук.
