Препоръките на заседанията на Изборния борд през последните месеци са доста впечатляващи и могат да бъдат ориентир в усилията за промяна на изборните правила, усилия, които ще положим през следващите няколко месеца, каза премиерът Пламен Орешарски в началото на заседанието на Изборния борд за честни и прозрачни избори към Министерския съвет. Целта ни е да правим по-добри и по-надеждни избори, посочи Орешарски.
Той предложи Бордът да продължи да съществува. Вече има добра практика той да се събира и да обсъжда проблемите. Тази практика ще бъде много полезна за изработването на нов Изборен кодекс, каза още Орешарски.
На заседанието присъства и Мария Дивизиева, началник на кабинета на министър-председателя. В рамките на дискусията проф. Михаил Константинов отбеляза, че 90% от Изборния кодекс са технически процедури и те не се оспорват. В България има четири основни вида избори - парламентарни, европейски, президентски и местни, като никой не оспорва три от тях. Всичките спорове се отнасят до парламентарните избори, каза професорът. Той представи германската избирателна система, която по думите му е „Мерцедес”-ът на избирателните системи. Половината от депутатите се избират по чисто мажоритарен принцип в избори в един тур. Броят депутати, който всяка партия или коалиция получава, е строго пропорционален на подадените за партията гласове. Ако вземем едно към едно германската система трябва „леко да пипнем” Конституцията, защото бройката 240 не може да се запази, коментира Константинов.
Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда каза, че има два нормативни акта, които пряко засягат системата - Законът за политическите партии и Правилникът на парламента. Този Правилник отново не можа да гарантира тази степен на отчетност и прозрачност, която би трябвало да се очаква след едни нови избори и заявка за ново политическо поведение, коментира Цонева.
По думите й отново права, възприемани като привилегии от избирателите, бяха запазени и поставени в режим на ниска или отсъстваща отчетност. Тя цитира доклад на ПАСЕ за наблюденията на изборите, където се казва, че медийната среда е силно повлияна от икономически и политически интереси и собствеността се намира основно в ръцете на олигархията, отбелязва БТА.
Цонева изтъкна още, че докато изборите се провеждат в среда, в която няма възможност за равнопоставен достъп и дебат, който да информира гражданите, а не мръсни и бездарни кампании, няма как да говорим за честни и свободни избори. Представителите на неправителствените организации предложиха също изборната администрация да е постоянна и да носи персонална отговорност.
