Празникът на мъжките рожби, който се отбелязва у нас на 2 февруари, води началото си от епохата на турското робство. Свързан е със събирането на най-тежкият данък - кръвния.
С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за да заблудят турските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари. Този празник е с регионално разпространение .Чества се в източно-българската етническа територия - от Одринско и Лозенградско до Добруджа.
И до днес Петльовден се празнува като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Освен с еничарството, празникът свързан с мъжката сила, оплодителната способност на момчетата и здравето на децата.
Какви са традиициите
Още от есента се определя един петел за "баща" и друг наречен за Петльовден. Петелът - курбан се принася от майката на момчето. С кръвта му се опръсква прага на къщата и се слага кръстен знак на челото на момчето - за здраве. На момчето се дава да се докосне до острието на ножа. В някои села, например в Карнобатско, се изисква това да бъде направено от млад мъж или момче, което да стане символ на новото поколение и неговата мъжка сила.
Жените, които нямат мъжка рожба, също празнуват на този ден, но си носят петела в къща с момче - там да им го заколят, като вярват, че така ще се сдобият с момче да продължи рода им.
По традиция на този ден не се докосва нищо остро - нож, брадва, ножица, куки. Вярва се, че така децата няма да се родят с белези и ще са здрави. Единственият паметник на петела е в с. Голица, Варненско.
Петльовден е не само празник, свързан със силата и плодородието, но и символ на уважение към традициите и обичаите, които се предават от поколение на поколение. Той е дълбоко вкоренен в българската народна култура и представлява важен момент за общностите, които го празнуват. Чрез него се почитат родителите, децата и домът, като се отдава внимание на здравето и благополучие на новото поколение.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
