Оповестиха агентите на ДС в частните електронни медии

Оповестиха агентите на ДС в частните електронни медии
Оповестиха агентите на ДС в частните електронни медии / снимка: Sofia Photo Agency
Евтим Костадинов
21556
Евтим Костадинов
Радосвет Радев
  • Евтим Костадинов
  • Радосвет Радев

102-ма журналисти от електронни медии от общо проверени 2366 са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Един не е оповестен, тъй като е починал миналата година. Това съобщи Комисията по досиетата.

Общо 2366 журналисти от 273 електронни медии са проверени от комисията. 127 лица не подлежат на проверка на основание чл. 26 ал.4 от Закона за досиетата на основание на това, че са родени след 1973 г. 102-та журналисти са сътрудничили най-вече на 6-то управление на ДС, както и на Първо главно управление - външното разузнаване, и Второ главно управление - контраразузнаването.

Сред оповестените имена са: Петър Манджуков, собственик на телевизия BBT, сътрудник на Първо главно управление на ДС, Тома Спространов, сътрудник на Второ главно управление на ДС, Владимир Береану, агент на 6-то управление, Красимир Гергов, щатен служител на УБО, Константин Тилев, секретен сътрудник на 6-то управление и на Първо главно управление на ДС, Петър Пунчев, щатен служител на РУ-ГЩ, който през 1986 г. е вербуван като агент на Второ главно управление на ДС от Петко Сертов, Георги Коритаров, сътрудник на 6-то управление и на Първо главно управление на ДС, Борислав Джамджиев, Виктор Ангелоев, Николай Конакчиев, Велизар Енчев, Веселин Дремджиев, Красимир Узунов, Георги Агафонов.

Сред оповестените от комисията е и Радосвет Радев, изпълнителен директор на "Дарик радио" АД. Комисията вече обяви сътрудниците на ДС в ръководствата на държавните БНТ, БНР, БТА и СЕМ. Предстои проверка на агентите в печатните издания.

Ето как коментира огласения списък председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов: Изненадах се от името на Владимир Береану, Веско Дремджиев. Като цяло изненадата е, че се запазва традицията водещи имена в началото на демократичния преход са били съпричастни към бившите служби на ДС.

Дали има такива, които все още са реактивирани или действащи сътрудници на сегашните служби, поради което да не се оповестяват?

Този момент за реактивирани, който имаше възможност в предния закон "Андреев", вече в нашия закон няма такава практична възможност. Ние обявяваме всички, независимо дали това лице продължава активната си дейност след 1989 година.

А колко журналисти останаха необявени заради това, че са били на такива постове до 2006 година и законът не позволява оповестяването им?

Има голям процент от имена, които не можахме да проверим, не защото не можем, а защото законът не ни позволява да извършим тази проверка преди създаването на закона през 2006 година.

Ето какво каза по този повод изпълнителният директор на "Дарик радио" Радосвет Радев.

Г-н Радев, вие има те ли спомен - разговарял ли е някой с вас, подписвал ли сте нещо доброволно за сътрудничество? Дали са достатъчно категорични тези документи или става въпрос за опит за вербовка, недостатъчно успешен?

Опитах се да се върна назад във времето, 21 години. За мен случаят е повече от ясен. Това беше неуспешен опит за вербоване, защото аз отказвах да давам информация за това, за което настояваха тогава службите, най-малкото заради това, че като достатъчно информирани хора, журналистите отпреди `88 година знаеха какво се случва, а и заради невъзможността или неспособността на част от хората, които бяха вербовани, да изпълняват каквито и да било задачи. Куриозното в тази работа е, че един от аргументите, с които отказах сътрудничество, е, че съм голям карък и не мога да доноснича за никого, се е превърнало в мое агентурно име. От друга гледна точка, по начина, по който е създаден законът, комисията, спазвайки го, е била принудена да оповести, за съжаление, за мен - тези позорящи факти, които са позорящи не заради това, че аз съм свършил нещо, тоест, аз за първи път в живота си трябва да нося отговорност за нещо, което не съм свършил.

Вие писал ли сте някакви рапорти или доноси за колеги журналисти или за когото и да е?

Това е най-голямата мистерия, че в действителност няма никакъв материал, нито съм давал съгласие, нито съм получавал пари, нито съм писал каквито и да било неща. Независимо от всичко, в редакцията на закона, наличието на картон е достатъчно доказателство за това оповестяване. След като законът в този си вид е квалифицирал наличието на картон в активно действие, мен не ми остава нищо друго, освен да си посипя главата с пепел, да стоя в ъгъла.  

За съжаление, според мен, нашият закон вместо да подаде стълб на позора, на който трябва да бъдат всички онези, които са били доносници, вместо в стълб на позора се превръща в една коледна елха, на която всеки според нуждите си може да намери различна коледна играчка. Ако трябва да говоря за себе си какво чувствам в момента, има да плащам висока цена за това, но не съжалявам, защото този закон даде възможност хората да разберат кои са истинските доносници. Времето в последните години може да бъде проверка на това кой наистина е бил доносник, и кой не. Защото те бяха същите тези служби в последните 20 години, които, ако аз бих бил такъв, можеха да извлекат чудовищна полза за всичките си структури, мероприятия, проблеми, които създадоха на България. Те ги нямаше през това време, затова ги е нямало и тогава.

Точно затова много често са употребявани досиетата и информацията, която е имало за сътрудници - за политически натиск, за извършване на каквито и да е далавери. Спрямо вас имало ли е опит за такъв натиск?

След ясен и категоричен мой отказ да им сътруднича, оттогава не съм им видял очите. Наистина е било голямо изкушението, ако съм бил техен агент, поне два-три пъти да попречат особено на мисията на демократичното Дарик радио в защита на демократичните ценности на нова България. Голямо беше изкушението. Отлично си го спомнят и хората, и слушателите ни, и цяла България.