Парламентът възложи на правителството да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г., при курс 1,95583 лв. за 1 евро.
Със 157 гласа "за", 28 - "против" и 23- "въздържали се", Народното събрание (НС) прие предложеното от ГЕРБ-СДС решение. В подкрепа гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС и "Демократична България". От "Възраждане" бяха против, "БСП за България" се въздържаха, а "Български възход" гласуваха с "против" и "въздържал се".
С решението се възлага на Министерския съвет (МС) в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и с държавите, участващи в механизма зa oбменните курсове (ЕRM II), с оглед приемане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г. Правителството в координация с БНБ и другите отговорни институции да ускори и процеса на техническата подготовка за приемане на еврото, съгласно Националния план за въвеждане на еврото, приет от МС на 27 май 2022 г., гласуваха депутатите.
България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро, е записано още в решението.
Членството в еврозоната е гарант за пълноправно участие във всички дискусии и решения, засягащи Европейския съюз (ЕС), заяви служебният министър на финансите Росица Велкова от парламентарната трибуна. Тя взе думата след изслушването на ръководството на Българската народна банка за готовността на България за влизане в еврозоната.
Според нея най-очевидната полза от въвеждане на еврото е, че България значително ще увеличи своето участие и влияние в процеса на формиране на политиките на еврозоната.
"Понастоящем, макар страната да участва в консултации по някои от темите, засягащи еврозоната, тя няма право на глас във вземането на решенията. С въвеждането на еврото България ще може да оказва влияние върху дневния ред на еврозоната, въвеждането на еврото допълнително ще даде тласък за ускоряване на реформите и конвергенция с най-развитите страни на ЕС", посочи тя.
"На практика интеграцията в много отношения се развива по-бързо и задълбочено между държавите от еврозоната, отколкото в ЕС като цяло, така се създава реален риск от Европа на две скорости, в които важните решения на ЕС се взимат от държавите, приели еврото. Не на последно място приемането на еврото за национална валута се очаква да доведе до формиране на по-благоприятни условия за финансиране от гледна точка на суверенния дълг", заяви тя.
Според Велкова приемането на еврото ще направи България по-подготвена за настоящата и за следващи кризи, с които може да се сблъска.
Страната ни трябва да продължи работа и да се бори за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г., а не да се отказва буквално на финалната права, заяви служеб
ният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в пленарната зала при дискусията за готовността на България за членство в еврозоната.
Вицепремиерът смята, че членството ни в нея трябва да стане стратегическа цел за България, то е свързано с неимоверни, перманентни ползи. Част от тях ще повишат доверието на инвеститори в нашата страна, ще стимулират експортните сектори, туризма, ще повишат кредитния рейтинг и ще понижат лихвите в условия на повишаващи се в идните години лихвени проценти. Това е важно за страната ни, защото са държавни разходи и ние тук взимаме решение дали да са по-високи или по-ниски, дали да отиват към международните банки или към българското здравеопазване и образование, посочи Пеканов.
Според него отказът от влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на лихвените проценти, а членството в нея - ще бъде много важен маркер за доверието към България. От друга страна, стоят разходи, които са еднократни, както и рискове, които могат да бъдат адресирани от институциите, призна той.
Преминаваме от режим, в който липсва паричен суверенитет към режим на споделен паричен суверенитет с приемането в еврозоната, подобно на страни като Франция и Германия. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който бе изслушан по искане на левицата в парламента относно ползите и рисковете от приемането на еврото у нас.
Радев коментира темата в отговор на въпрос за разликата в загубата на паричен суверенитет от България преди и след влизането ѝ в еврозоната. Той бе категоричен, че това е положителна стъпка от гледна точка на БНБ.
Относно анализа за ползите и рисковете от приемането на еврото, Радев обясни, че не е редно банката да бъде въвлечена в политическа дискусия. По думите му въпросният анализ трябва да бъде приет от Координационен съвет и да бъде финализиран от работната група, оглавявана от служебния вицепремиер Атанас Пеканов. Радев уточни, че няма решение на парламента за предоставяне на такъв анализ от БНБ. БНБ не може да бъде задължена да предостави информация или анализи, които не са от нейната компетентност, коментира управителят.
През целия ден коментарите на различните парламентарни групи и депутати разпалваха бурни спорове, които продължиха до вечерта.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС посочи, че не е успял да чуе ясно какви ще бъдат плюсовете за българското общество. Той отбеляза, че страната ни има уникален шанс с влизането в еврозоната, тъй като това ще укроти покачаването на лихвите. По думите на Добрев само с укротяването на лихвените проценти всяко домакинство ще спести след влизането в еврозоната по 1000 лева.
Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че еврозоната е важна за трудните времена. По думите му членството в еврозоната носи повече инвестиции, сигурност, възможности за растеж, възможности за развитие. Очертава се войната да продължи. В тези трудни години еврозоната е изключително важна възможност за повече сигурност и за развитие, каза той.
Румен Гечев от "БСП за България" коментира, че няма гаранция, че ще ни приемат в еврозоната при този курс, при който сме в паричния съвет. "Да" на европейската интеграция, но влизането в еврозоната по политически съображения е изключително опасно, след като държавните институции отказват да ни представят техните анализи, добави той.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова вносителите да оттеглят решението или поне да не го приемат сега. По думите му това бързане без редовно правителство, на фона на разширяващи се инфлационни процеси в еврозоната и предстояща тежка зима, е престъпно и безотговорно. Една бъдеща промяна и договорен друг курс (евро-лева) далеч няма да са прецедент, каза Костадинов и даде пример със Словакия. Според "Възраждане" българският лев е една от най-стабилните валути в света.
Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че се спекулира, че България или ЕЦБ би могла да приеме някакъв различен курс. Тя припомни, че 44-ото Народното събрание е приело решение на 30 януари 2020 г., , според което при договаряне на централен курс на лева към еврото министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 за едно евро. Атанасова заяви, че България ще въведе от 1 януари 2024 г. еврото единствено при този курс.
Йордан Цонев (ДПС) обясни, че 44-ото НС е взело това решение заради опасенията от срив на лева и паника , и с него са успокоили българските граждани. Той коментира, че може съответният орган в ЕС да вземе друго решение, но последната дума по условията за влизане в еврозоната има Народното събрание с ратификацията на съответния акт. Така че, ако не е по курса, казахме тогава, няма да има ратификация, допълни той.
Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев коментира, че в момента парламентът дава мандат на финансовия министър, на министър-председателя и на гуверньора на БНБ за какъв курс да преговарят с Европейската централна банка и им казва, че нямат право да се съгласяват на никакъв друг курс. Той посочи, че от ПП също няма да приемат нищо друго.
Василев отбеляза, че за последно българският лев е бил стабилна валута след Първата и преди края на Втората световна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен резерв на България е изпратен в Москва, това е моментът, в който България престава да има силна валута, защото няма обезпечение, допълни той.
Със 157 гласа "за", 28 - "против" и 23- "въздържали се", Народното събрание (НС) прие предложеното от ГЕРБ-СДС решение. В подкрепа гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС и "Демократична България". От "Възраждане" бяха против, "БСП за България" се въздържаха, а "Български възход" гласуваха с "против" и "въздържал се".
С решението се възлага на Министерския съвет (МС) в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и с държавите, участващи в механизма зa oбменните курсове (ЕRM II), с оглед приемане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г. Правителството в координация с БНБ и другите отговорни институции да ускори и процеса на техническата подготовка за приемане на еврото, съгласно Националния план за въвеждане на еврото, приет от МС на 27 май 2022 г., гласуваха депутатите.
България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро, е записано още в решението.
Членството в еврозоната е гарант за пълноправно участие във всички дискусии и решения, засягащи Европейския съюз (ЕС), заяви служебният министър на финансите Росица Велкова от парламентарната трибуна. Тя взе думата след изслушването на ръководството на Българската народна банка за готовността на България за влизане в еврозоната.
Според нея най-очевидната полза от въвеждане на еврото е, че България значително ще увеличи своето участие и влияние в процеса на формиране на политиките на еврозоната.
"Понастоящем, макар страната да участва в консултации по някои от темите, засягащи еврозоната, тя няма право на глас във вземането на решенията. С въвеждането на еврото България ще може да оказва влияние върху дневния ред на еврозоната, въвеждането на еврото допълнително ще даде тласък за ускоряване на реформите и конвергенция с най-развитите страни на ЕС", посочи тя.
"На практика интеграцията в много отношения се развива по-бързо и задълбочено между държавите от еврозоната, отколкото в ЕС като цяло, така се създава реален риск от Европа на две скорости, в които важните решения на ЕС се взимат от държавите, приели еврото. Не на последно място приемането на еврото за национална валута се очаква да доведе до формиране на по-благоприятни условия за финансиране от гледна точка на суверенния дълг", заяви тя.
Според Велкова приемането на еврото ще направи България по-подготвена за настоящата и за следващи кризи, с които може да се сблъска.
Страната ни трябва да продължи работа и да се бори за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г., а не да се отказва буквално на финалната права, заяви служеб
ният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в пленарната зала при дискусията за готовността на България за членство в еврозоната.
Вицепремиерът смята, че членството ни в нея трябва да стане стратегическа цел за България, то е свързано с неимоверни, перманентни ползи. Част от тях ще повишат доверието на инвеститори в нашата страна, ще стимулират експортните сектори, туризма, ще повишат кредитния рейтинг и ще понижат лихвите в условия на повишаващи се в идните години лихвени проценти. Това е важно за страната ни, защото са държавни разходи и ние тук взимаме решение дали да са по-високи или по-ниски, дали да отиват към международните банки или към българското здравеопазване и образование, посочи Пеканов.
Според него отказът от влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на лихвените проценти, а членството в нея - ще бъде много важен маркер за доверието към България. От друга страна, стоят разходи, които са еднократни, както и рискове, които могат да бъдат адресирани от институциите, призна той.
Преминаваме от режим, в който липсва паричен суверенитет към режим на споделен паричен суверенитет с приемането в еврозоната, подобно на страни като Франция и Германия. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който бе изслушан по искане на левицата в парламента относно ползите и рисковете от приемането на еврото у нас.
Радев коментира темата в отговор на въпрос за разликата в загубата на паричен суверенитет от България преди и след влизането ѝ в еврозоната. Той бе категоричен, че това е положителна стъпка от гледна точка на БНБ.
Относно анализа за ползите и рисковете от приемането на еврото, Радев обясни, че не е редно банката да бъде въвлечена в политическа дискусия. По думите му въпросният анализ трябва да бъде приет от Координационен съвет и да бъде финализиран от работната група, оглавявана от служебния вицепремиер Атанас Пеканов. Радев уточни, че няма решение на парламента за предоставяне на такъв анализ от БНБ. БНБ не може да бъде задължена да предостави информация или анализи, които не са от нейната компетентност, коментира управителят.
През целия ден коментарите на различните парламентарни групи и депутати разпалваха бурни спорове, които продължиха до вечерта.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС посочи, че не е успял да чуе ясно какви ще бъдат плюсовете за българското общество. Той отбеляза, че страната ни има уникален шанс с влизането в еврозоната, тъй като това ще укроти покачаването на лихвите. По думите на Добрев само с укротяването на лихвените проценти всяко домакинство ще спести след влизането в еврозоната по 1000 лева.
Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че еврозоната е важна за трудните времена. По думите му членството в еврозоната носи повече инвестиции, сигурност, възможности за растеж, възможности за развитие. Очертава се войната да продължи. В тези трудни години еврозоната е изключително важна възможност за повече сигурност и за развитие, каза той.
Румен Гечев от "БСП за България" коментира, че няма гаранция, че ще ни приемат в еврозоната при този курс, при който сме в паричния съвет. "Да" на европейската интеграция, но влизането в еврозоната по политически съображения е изключително опасно, след като държавните институции отказват да ни представят техните анализи, добави той.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова вносителите да оттеглят решението или поне да не го приемат сега. По думите му това бързане без редовно правителство, на фона на разширяващи се инфлационни процеси в еврозоната и предстояща тежка зима, е престъпно и безотговорно. Една бъдеща промяна и договорен друг курс (евро-лева) далеч няма да са прецедент, каза Костадинов и даде пример със Словакия. Според "Възраждане" българският лев е една от най-стабилните валути в света.
Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че се спекулира, че България или ЕЦБ би могла да приеме някакъв различен курс. Тя припомни, че 44-ото Народното събрание е приело решение на 30 януари 2020 г., , според което при договаряне на централен курс на лева към еврото министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 за едно евро. Атанасова заяви, че България ще въведе от 1 януари 2024 г. еврото единствено при този курс.
Йордан Цонев (ДПС) обясни, че 44-ото НС е взело това решение заради опасенията от срив на лева и паника , и с него са успокоили българските граждани. Той коментира, че може съответният орган в ЕС да вземе друго решение, но последната дума по условията за влизане в еврозоната има Народното събрание с ратификацията на съответния акт. Така че, ако не е по курса, казахме тогава, няма да има ратификация, допълни той.
Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев коментира, че в момента парламентът дава мандат на финансовия министър, на министър-председателя и на гуверньора на БНБ за какъв курс да преговарят с Европейската централна банка и им казва, че нямат право да се съгласяват на никакъв друг курс. Той посочи, че от ПП също няма да приемат нищо друго.
Василев отбеляза, че за последно българският лев е бил стабилна валута след Първата и преди края на Втората световна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен резерв на България е изпратен в Москва, това е моментът, в който България престава да има силна валута, защото няма обезпечение, допълни той.
