Точно в 10:00 ч. депутатите започнаха работа, след като събраха кворум в парламента. Регистрирани в зала бяха 226 народни представители и председателстващият парламента Вежди Рашидов удари звънеца за начало на днешното извънредното заседание.

Народно събрание
БТА

Вежди Рашидов Росен Желязков
БТА

Депутатите първо създадоха временна комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС беше избран за председател на комисията. Решението за създаването ѝ и за състава ѝ бяха гласувани единодушно с 225 гласа "за".

Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова съобщи от парламентарната трибуна, че на председателски съвет са постигнали договореност, че действащият правилник на 47-ото Народно събрание следва да претърпи изключително малко промени. Затова беше прието срокът за предложения за изменения в правилника да е до 28 октомври (петък), а временната комисия да работи до окончателното му приемане. Атанасова посочи, че идеята е комисията да започне работа веднага, евентуално в понеделник да работи извънредно и в сряда следващата седмица Народното събрание да приеме промените в правилника.  

Временната комисия се създава на паритетен принцип и се състои от 14 членове - по двама представители от всяка парламентарна група. За членове бяха избрани: Росен Желязков от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев и Мирослав Иванов от "Продължаваме Промяната", Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС, Петър Петров и Цвета Рангелова от "Възраждане", Явор Божанков и Мая Димитрова от "БСП за България", Надежда Йорданова и Людмила Илиева от "Демократична България" и Надежда Самарджиева и Александър Николов от "Български възход".

Народно събрание
БТА

След това започна и изслушване на служебния финансов министър Росица Велкова. Пред депутатите тя представя изпълнението на Закона за държавния бюджет на България за 2022 г. по основните пера на бюджетните приходи и разходи.

Данните за касовото изпълнение на консолидирания бюджет за 9-месечието на 2022 г. показват положително салдо в размер на 989 милиона лева, което е 0,6% от прогнозния БВП. То се формира от превишения на приходите над разходите по сметките на средства от Европейския съюз в размер на 520 милиона лева, както и от 468 милиона лева положително салдо по националния бюджет, заяви Велкова и подчерта, че информацията на пръв поглед изглежда оптимистична, но ако се погледнат предходните години бюджетът обикновено е на излишък до последните два месеца на годината.

Положително бюджетно салдо е в нормално състояние, каза още тя, но уточни, че това не означава, че годината ще завърши на излишък, тъй като той е приет и планиран на дефицит.

По думите на служебния министър се очаква преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи с около 250 млн. лева.

„Очакваме през декември да постъпят 2,6 млрд. лева от първо плащане по Плана за възстановява не устойчивост (ПВУ). Подали сме искането с изпълнени всички мерки и в момента нашето искане се разглежда в Европейската комисия“, съобщи Велкова.

"Очакваме преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи с около 250 млн. лв., от които 50 млн. лв. от данък върху доходите на физически лица и 200 млн. лв. осигурителни приходи, което основно е свързано с увеличаване на заплатите в обществения и частния сектор", добави тя.

По отношение за програмите за енергийно подпомагане, тя заяви, че към 30 септември са изплатени 3,7 мрд. лв., а за украинските бежанци са изразходвани общо 540 млн. лв. към същия период.

"Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., е 10,3 млрд. лв.", посочи Велкова.

Министерството на финансите разработи три варианта за Държавния бюджет за 2023 г.



Извънредното събиране на народните представители днес се случва преди второто редовно заседание на НС, предвид факта, че миналата седмица три дни депутатите излъчваха председател на парламента.
БГНЕС