На фона на чуващите се гласове против театралната реформа и министърът на културата Вежди Рашидов се оказа, че има за какво да протестира. Рашидов можел да недоволства срещу това, че манекенката Наоми Кембъл не му е секретарка, но по въпроса нямало какво да се направи, каза самият министър.
Попитан няколко пъти какво налага сливането на столичния театър "Сълза и смях" с Народния, както е заложено в проекта за реформа на културното ведомство, Рашидов обясни, че не разбира какво толкова ще се случи.
Освен сполучливата шега за Наоми Кембъл министърът на културата Вежди Рашидов се пробва и с още една по темата театрална реформа. На думите му "Нали казахме, че реформата свърши, бе" се засмя обаче единствен заместникът му Митко Тодоров.
Недоволството на балет "Арабеск" за това, че се готви да премине към Музикалния театър, неразбирането на ръководството на театър "Сълза и смях" на идеята да бъде слят с Народния, опитите на Пловдив да си запази Операта, която е планирано да се закрие, министър Вежди Рашидов си обяснява така: "Нормално е човек, който е притеснен за качеството на продукцията си и това, което прави, да реагира така. Кой вика? Тези, които са притеснени. Всеки има правото в България да си прави каквото си иска. И аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правим".
И все пак с малко по-сериозен тон Вежди Рашидов обясни защо е необходимо сливане на културни институти като част от реформата в театралната система: "За да няма по десет директори, а повече артисти. По-добре парите да отиват към тези, които работят, които правят театър. Не е ли по-добре? Защо трябва аз правя скулптура, а всички останали, които мачкат глина, да взимат пари", завърши министърът.
