Достъпът до личните лекари ще се подобри не с Национална здравна карта, а с пари
Достъпът до личните лекари ще се подобри не с Национална здравна карта, а с пари / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Достъпът до личните лекари ще се подобри не с Национална здравна карта, а с пари
71799
Достъпът до личните лекари ще се подобри не с Национална здравна карта, а с пари
  • Достъпът до личните лекари ще се подобри не с Национална здравна карта, а с пари

За да имат по-добър достъп до пациентите, общопрактикуващите лекари в България се нуждаят не от Национална здравна карта, а от пари.  Мнението изрази в интервю за Дарик председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари у нас доц. Любомир Киров. Той определи достъпа на българина до семейния лекар като един от най-лесните спрямо повечето държави. Въпреки това има определени региони, в които тези лекари не достигат.

Доц. Киров е убеден, че в един район, населен от 200 души, няма как да отиде да работи лекар, независимо дали става дума за България или някоя западна държава. Председателят на сдружението изрази недоумението си от факта, че Лекарският съюз непрекъснато говори за увеличаване на бюджетите на болниците и за увеличаване на средствата за специализирана помощ. „Съсловната организация обаче си мълчи по отношение на парите за общопрактикуващите лекари и затова ние ще предявим претенции,” добавя доц. Киров.

„Какво се получава, гледаме територията на България и казваме - тук ще има един лекар, тук - друг. Примерно в града с 10 000 души ще имаме четирима лекари. Можем ли обаче да сравним практиката, примерно в 10 села, които са в радиус от 70 км, с практиката в града? Ами, не можем. Логично ли е тогава да определяме една здравна карта по този начин? Не. Логично ли е да мислим, че в едно населено място с 200 души ще отиде лекар? Ми, няма да отиде. Никъде по света няма да отиде. Това е лукс, който нито една държава не може да си позволи. Ето защо, ако искаме да осигурим по-голяма близост на амбулаторията до определено население, трябва не да се говори за карта, а да се говори за пари. Всички имат достъп и България е една от страните с най-неограничения и най-лесния достъп до семеен лекар. Защото, дори да живееш на 50 или на 100 км от кабинета на лекаря, ти коства два часа да пътуваш, отиваш, преглеждат те, същия ден могат да ти се направят изследвания и да бъдеш приет и в болница. Такова нещо по света няма”, категоричен е доц. Любомир Киров.

Според него, за да превърнем отдалечените места в България привлекателни за семейните лекари, са нужни две неща, категоричен е председателят на организация им. Много добро заплащане от една страна, и възможности за кариерно развитие, от друга.

„Аз преподавам на студенти, които са страхотни. Една голяма част от тях обаче се ориентират към чужбина. Защо трябва да ги губим? Там те няма да са повече лекари, отколкото ще бъдат тук. И другото е, че когато един лекар отиде в един отдалечен район, се приема, че той донякъде прави компромис със своята кариера, защото не може да става тесен специалист. Съответно той трябва да бъде компенсиран по някакъв начин. В една Швейцария лекарят, който е в кантона Х, получава по-голямо възнаграждение от професора в столицата. Просто получава компенсация,” посочва председателят на сдружението.

Липсата на подобна компенсация според доц. Киров оформя и така наречения недостиг на общопрактикуващи лекари в определени региони.

„Недостиг в определени райони има, защото е трудно един човек да обслужва много хора. Но там никога няма да се разреши проблемът ако не се въведат промените, за които говорихме. Както вървят нещата до 10 години ще има недостиг във всички сфери. Ако сега се налага да пропътуват 10 км., за да отидат до амбулаторията, то след 10 години те пак ще пропътуват 10 км, но там няма да намерят амбулатория. Тогава ще трябва да пропътуват 100 км и ще е добре ако там намерят”, обясни още доц. Киров.

Най-много семейните лекари закриват своите практики по три основни причини. Смяна на специалност и започване на работа в болница, започване на работа в чужбина, и смърт.

„Ето, сега пак се иска увеличаване на средствата за болниците, увеличаване на парите за специализирана помощ. Българският лекарски съюз обаче си мълчи по отношение на общопрактикуващите лекари, затова пък ние ще предявим претенции, защото сме сериозна лекарска организация. В края на краищата нашата работа е доста по-специфична, доста по-различна. Ние, например имаме интерес нашите пациенти да са здрави. Чисто икономически погледнато, колкото по здрави са моите пациенти, толкова аз съм по-добре. Докато при болниците и специализираната помощ е обратно, защото там се гони оборот”, добави още доц. Киров.

Той подчерта, че недоумява защо едно увеличаване на бюджета на семейните лекари трябва обезателно да намали нечий друг бюджет.

„Нашият бюджет е около 6,5% от бюджета на НЗОК. Ако на нас ни се увеличи бюджетът със 100 млн., почти се удвои, което би било чудесно, това, на фона на 3-те милиарда, които се въртят в здравеопазването, е просто нищо. Но тези 100 млн. ще имат огромен здравен резултат. Това не го разбирам. Ако се дадат на нас 100 млн. лв. ще бъдат ли ощетени болниците? Едва ли, но ако на тях се дадат 100 млн. ще им се решат ли проблемите? Не. Ето, говорим за различие и за едно криворазбрано единство, което и в Лекарския съюз се върти като знаме”, обясни доц. Любомир Киров.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България