Броят на отпуснатите места за специализация по хирургия надвишава броя на кандидатите. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ доц. Кирил Драганов, началник на Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в болница „Токуда“. По официални данни всяка година между 300 и 450 млади български лекари, способни, кадърни, владеещи два или повече чужди езика, напускат България. И тенденцията е тази бройка да е постоянна и дори да се увеличава. Ето какво още каза доц. Драганов пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Драганов, увеличи ли се броят на пациентите ви по време на празниците заради препиване или преяждане?
Доц. Драганов: Заради нашия балкански стил и начин на живот празниците са един доста рисков момент за обостряне на съществуващи или новопоявили се заболявания най-често на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса. По принцип по празници се увеличава броят на пациентите с остри или обострени заболявания на тези органи.
Водещ: Какви са най-честите причини – от препиване или от преяждане?
Доц. Драганов: Не мога да отговоря точно статистически, но и двете са доста рисков момент. По-често по Великден заради преяждането с яйца се обостря жлъчно-каменната болест, със зачестяване на кризите.
Водещ: За много млади лекари, които учат в момента, мечтата е да станат хирурзи или кардиолози. Какво казвате на вашите специализанти в първия ден, когато дойдат при вас?
Доц. Драганов: Това, което казвате, беше така, но за съжаление напоследък не е. Броят на отпуснатите места за специализация по хирургия надвишава броя на кандидатите. По официални данни всяка година между 300 и 450 млади български лекари, способни, кадърни, владеещи два или повече чужди езика, напускат България. И тенденцията е тази бройка да е постоянна и дори да се увеличава.
Водещ: Тоест те искат да учат тези специалности, но не тук, в България, а отиват да специализират в чужбина?
Доц. Драганов: Или да специализират в България, след което да си търсят работа в чужбина.
Водещ: Да се върнем на въпроса, какво казвате на специализантите си?
Доц. Драганов: Много неща казвам на младите лекари, но две са основните неща. Едното е, че им предстои много да учат, много време на прекарват в операционната и в клиниката. Второто е, че те по никакъв начин не трябва да се чувстват потиснати от това, че могат много малко и знаят много малко. Това е нормално във всеки един творчески и професионален път на развитие.
Водещ: Има ли творчество в медицината?
Доц. Драганов: Още Хипократ е говорил за медицината като за изкуство.
Водещ: Една от най-разпространените диагнози, с които се срещате, са острият и хроничният панкреатит. Какви са най-честите причини за това заболяване?
Доц. Драганов: Най-честите причини са две. При женския пол това е жлъчно-каменната болест, а при мъжете е злоупотребата с алкохол. Съществуват и редица други причини, които могат да доведат до остър или до хроничен панкреатит, но на тях се падат по-малко от 20%.
Водещ: Между българите и други нации обаче май има разминаване какво представлява злоупотреба с алкохол. От чисто медицинска гледна точка какво означава това?
Доц. Драганов: От чисто медицинска гледна точка и по определение на Световната здравна организация – една алкохолна единица на ден или повече от 7 алкохолни единици на седмица се счита за алкохолизъм. Една алкохолна единица означава 30 мл. концентрат или половин литър бира. Тоест, ако всяка вечер консумираме салатата с 30 мл. или повече концентрат, това нещо по определение на СЗО е алкохолизъм.
Водещ: Доста интересна информация… Да се върнем на хроничния и острия панкреатит, навреме ли се диагностицира в България това заболяване?
Доц. Драганов: Специално това заболяване се диагностицира навреме. При острия панкреатит симптомите са такива, че карат пациента веднага да потърси лекарска помощ. Освен много типичната клинична картина – болки високо горе в корема, гадене, повръщане, без това да води до облекчение, анамнестичните данни при пациента за някаква хранителна, алкохолна злоупотреба или пък придружаваща жлъчно-каменна болест, заедно с лабораторните изследвания, заедно с данните от ехографията и от скенера, потвърждават диагнозата. При хроничния панкреатит нещата не стоят точно така. Възможно е в продължение на няколко месеца, понякога и години, пациентът да е със симптоми на хроничен панкреатит, но те да не са чак толкова алармиращи, както при острия панкреатит, поради което диагнозата понякога се поставя малко по-късно.
Водещ: Как се лекуват тези заболявания?
Доц. Драганов: При острия панкреатит основен метод на лечение е консервативният.
Водещ: Тоест медикаменти?
Доц. Драганов: Медикаменти. Включват се системи със съответни лекарства. Хроничният панкреатит в голяма част от случаите обаче е за оперативно лечение. Там настъпват промени в панкреасната жлеза, които по един или друг начин могат да бъдат успешно повлияни с адекватно избрана оперативна техника. Водещи там са болковата симптоматика и нарушеното оттичане на панкреасния секрет по панкреатичния канал. И за двете има доказани по своята ефективност и приети в цял свят оперативни намеси, които се извършват включително и в нашата клиника.
Водещ: Пациенти с подобни диагнози какъв режим на хранене трябва да спазват?
Доц. Драганов: Това, което трябва да се избягва или да се употребява в минимални количества, са богатите на животински мазнини храни, пържените храни, лютите и пикантни неща, разбира се, алкохолът. При хроничния панкреатит е доказана и ролята на тютюнопушенето, то има неблагоприятен ефект.
Водещ: Смята се, че ракът на панкреаса е една от най-сериозните онкологични диагнози и прогнозата на заболяването е много лоша. Така ли е наистина и има ли методи на лечение, които да удължат много живота на пациента или даже напълно да го излекуват?
Доц. Драганов: По отношение на лошата прогноза – това е така. Заболяването е изключително агресивно. Поради анатомичните особености на панкреаса ракът има способност сравнително рано в неговата еволюция да дава разсейки, също така по съседство да инфилтрира жизнено важни структури, които правят операцията в една или друга степен технически много трудна. Както във всички онкологични заболявания е изключително важен и стадият, в който се поставя диагнозата, респективно стадият, в който пациентът подлежи на лечение. При ракът на панкреаса основни методи на лечение са оперативният метод и провеждането на химиотерапия. Съществуват и иновативни методи на лечение като кибернож, хайфу техника, но те тепърва се доказват в практиката. Има пациенти, при които са дали много добри резултати. Но дори да не говорим за България, а за страните от ЕС, в масовата медицина те намират сравнително рядко приложение.
Водещ: До кой стадий при рака на панкреаса се смята, че пациентът би могъл да бъде излекуван напълно?
Доц. Драганов: До втори стадий се счита, че оперативното лечение заедно с провеждането след това на химиотерапия, имат благоприятен ефект в над 80% от случаите. При трети стадий този процент спада под 40, а при четвърти стадий единствено палиативните грижи са тези, които удължават живота на пациента и водят до подобряване на неговото качество, но за дефинитивно излекуване можем да говорим в единични случаи.
Водещ: Диагностиката на това заболяване проблем ли е за лекарите, има ли симптоми, които подсказват, че човек трябва да се обърне към специалист?
Доц. Драганов: Диагностиката на това заболяване е изключително лесна. Тогава, когато туморът се разполага в главата на панкреаса, пациентите идват при нас с т. нар. безболкова жълтеница поради притискане на общия жлъчен канал, който минава през главата на панкреаса. При разположение на тумора в тялото и в опашката на панкреаса водеща е болковата симптоматика и евентуално захарният диабет, който е вторичен. Но за съжаление и в единия, и в другия случай на локализация това са много късни симптоми. Проблемът е ранната диагностика, а ранна диагностика може да стане по щастлива случайност.
Водещ: Вие се справяте успешно и с един друг вид рак – на черния дроб, който е по-разпространен. Какви са най-новите методи за лечение на това злокачествено заболяване?
Доц. Драганов: По-висока е честота на злокачествените чернодробни тумори, но в над 80% от случаите те са вторични, тоест метастази на някакъв друг първичен раков процес. Под 20% са първичните тумори на черния дроб, които се развиват първо там – в чернодробните клетки или във вътречернодробните жлъчни канали. И тук онкологията може да се похвали с успехи в лечението, но за съжаление те са далеч под желаното. Това е едно рядко заболяване, за което има категорично доказана ендемичност, тоест има региони и страни, където то е с много висока честота. Но в останалия свят, включително в България, честота е между 4 и 8 случая на 100 хил. население годишно.
Водещ: Когато ракът на черния дроб е вторичен, какви са възможностите за лечение?
Доц. Драганов: Зависи къде е първичният рак. Когато той е в дебелото черво – т.нар. колоректален карцином, хирургичното лечение заедно с провеждането на химиотерапия има много добри резултати. Ако се касае за метастази от стомашен рак или от рак на панкреаса, тогава прогнозата е доста песимистична.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система, откъде бихте започнал?
Доц. Драганов: Без пари няма здравеопазване. България е единствената и последна държава в ЕС, която отделя 4% от БВП за здравеопазване. На другия полюс извън ЕС стоят САЩ, където 18% от БВП се отделя за здравеопазване.
Водещ: И дори с тези 18% те все още имат проблеми…
Доц. Драганов: Да. В края на миналата година 1,6 млн. българи са без здравноосигурителен статус. Ако към тази бройка се прибавят децата и пенсионерите, които се осигуряват от държавата на минималната здравна вноска, ясно е колко пари постъпват в здравната система. Кратко, точно и ясно трябва да се каже, че пари за здравеопазване няма. Изходите са два – или да се увеличат здравноосигурителните вноски, което означава най-вероятно социални протести, или да се въведе официално доплащането. Трети вариант няма, освен да лекуваме пациентите неадекватно, некачествено, да не се съобразяваме със световните стандарти. Без пари няма как да се подобри качеството на здравеопазването.
Цялото интервю с доц. Драганов може да чуете тук.
