Българинът плаща за лекарства повече от собствения си джоб в сравнение с гражданите на ЕС и това трябва да се промени. Тезата е на зам.-председателя на здравната комисия в Народното събрание д-р Даниела Дариткова.
В интервю за „Дарик кафе" тя посочи, че в останалите държави членки съотношението на публичните към частните разходи за лекарства е 80 към 20, а в България 44 на сто от цената на лекарствата се поема от държавата, но останалите 56 процента са за сметка на пациентите. По думите й едва след днешното изслушване в здравната комисия по въпроса за цените на лекарствата и следващ задълбочен анализ може да се коментира дали да се върви към намаляването на ДДС за лекарствата в България. Ето какво още каза тя пред Дарик:
Обществото очаква отговори във връзка с лекарствената политика у нас и онова, което държавата прави в опита да регулира цените на лекарствата. Знаем за днешното важно заседание на здравната комисия, но което вие като народни представители ще поставите част от вашите въпроси. Всичко което се случи през последните дни - в групата на ГЕРБ вие изпълнихте едно политическо решение, тази одобрена оставка на Нели Нешева, въпреки че тя беше доста сериозно защитена не само от депутати, от хора от здравния сектор и болници. Вашата оценка - можеше ли всичко това да бъде избегнато като трус в системата? Вие сте лекар и със сигурност сте притеснена от отражението на тези събития върху здравеопазването в момента.
Категорично аз като лекар, който идва от практиката, имам притеснение за периода, в който се случи тази оставка, защото сега тече договарянето на изпълнителите на медицинска помощ от всички нива на системата - аптеките, тези, които ще доставят лекарства на болниците и това е сложен момент за касата, но касата като колективен орган би следвало да продължи да функционира и в тази ситуация.
От гледна точка на желанието на д-р Нешева да подаде оставка като морален акт за справяне и прекратяване на политическите инсинуации покрай разразилия се дебат на тема допълнително материално стимулиране, ние в групата нямаше как да не отдадем заслуженото й като един добър управленец, защото тя пое касата в изключително сложен момент, когато имаше сериозни проблеми с финансирането на болниците, успя да се справи, да стабилизира тази финансова система, успя да постигне много и по отношение на редовните плащания на аптеките, като елемент на лекарствената политика на държавата, осигуряващ достъпа на гражданите до реимбурсните лекарства, което също е сериозен позитив за нея. И всичко това трябваше да бъде изказано. В същото време доктор Нешева заяви своето желание да подаде оставка и ние като парламентарна група и предвид политическото решение, трябваше да я уважим.
Ние се надяваме, че оттук нататък касата ще свърши необходимото, за да може системата да функционира спокойно. Друг проблем има в това отношение - оставката на заместник-министър Гергана Павлова, която е председател и на Надзорния съвет на НЗОК. Но тук няма законова празнина. В този случай би следвало министърът на здравеопазването би следвало да свика Надзорния съвет на касата, който по закон да делегира права на подуправителя да реализира дейността на касата, да я направлява, докато се стигне до избор от парламента на нов управител на НЗОК. Това са следващите стъпки, които ние очакваме, за да може системата, лекарите, пациентите да се чувстват спокойни.
В действителност пациентите са тези, които биха пострадали накрая от всичко това, затова ще успеете ли, давате ли си времеви срок, до месец беше казано, че ще има нов ръководител на касата. Коментира ли се вече въпросът, работи ли се по номинации, кандидати, всичко онова, което неизбежно се случва в такъв момент?
Законово установеният срок за избиране на нов управител на касата е един месец и ние ще се вместим в тези срокове.
Всичко това, което стана обаче, покрай казуса с бонусите, не мислите ли, че всъщност се оказа само върхът на на един айсберг? Отдолу се оказаха сериозните интереси на лекарствения бизнес и това как да се управляват близо половин милиард лева за лекарства.
Виждаме бързата реакция на министър-председателя, който иска чрез тези и поискани, и подадени оставки да направи така, че ние да се отърсим от съмнението за въздействие на корпоративни интереси върху системата.
В този смисъл аз смятам, че и днешното изслушване в комисията по здравеопазване е изключително важно, за да разберем каква е ситуацията с формирането на цените на лекарствата, с реинбурсацията, защото ние като законодатели предприехме някои мерки през миналите години, които биха могли да доведат до намаляване на цените на лекарствата.
Факт е, че в закона за бюджета на касата тази година са гласувани доста повече средства за лекарства - повече от 500 милиона, допълнително идват средствата около 57 милиона за онкологични заболявания, които ще се изплащат от НЗОК. През август миналата година беше приет промененият закона за лекарствените препарати в хуманната медицина, който стана обект на полемика вчера и в пленарна зала. По този закон ние сляхме комисията по цените на образуване и позитивната комисия, за да може в оперативен порядък да стане по-лесно прехвърлянето на лекарствата и да се облекчи администрирането и от регистрация и ценообразуване към позитивна листа.
Тази комисия обаче е ситуирана през декември, така че ние не можем да видим ефектите от функционирането на новата комисия и по какъв начин новата наредба за ценообразуване се е отразила на лекарствата. Именно затова ще попитаме днес министърът на здравеопазването какви са реалните резултати от тези промени, за да можем да прецезираме и своите законодателни решения. Друго важно законодателно решение беше прието в края на 2010 година, когато се приемаше бюджетът на НЗОК за 2011-а. Ние променихме текст от закона за здравното осигуряване, който позволява на здравната каса допълнително да договаря по-ниски цени на лекарствата от тези, които са определени в позитивната листа в пряко договаряне с производителите и вносителите. Затова трябваше отново да има подзаконов нормативен кат - наредба 10, която е разписана от министъра на здравеопазването. Отново днес ще питаме какви са резултатите от тази възможност, дали има такова договаряне, дали има намаление на някои цени на лекарства, как точно са разписани текстовете от наредбата от министъра на здравеопазването, защото ние очакваме ефект от това допълнително договаряне. Начинът на ценообразуване на лекарствата в България е такъв, че в основата на цените стои реферирането ни по девет други държави. Към тази цена се добавя надценката на производител на едро, след това надценката на производител на дребно и следващата сума, която се добавя към цените на лекарствата, е ДДС, което е 20 на сто за нашите лекарства.
Оттук се формира крайната цена на лекарствата. Заради реферирането към други държави и търсенето на най-ниската цена, от една страна, се постигна и един отрицателен ефект, защото голям процент лекарства бяха изтеглени от българския пазар. Имаме около триста позиции, които са изтеглени през последните години и това ограничава достъпа на населението до лекарства. Имаме печално известни случаи с един препарат Хидрея, който се използва широко в онкологията и който се налагаше пациентите да купуват от съседни страни, защото фирмите производители и вносители не искат да поставят за рефериране тези стойности, тъй като това намалява цените им в другите държави.
В този смисъл ние предложихме тази промяна в закона за НЗОК, за да може тези стойности по отношение на позитивния списък да си останат на едни нива, а касата да договоря по-ниски от тези нива, за да може населението да има по-широк достъп до лекарства. Защото искаме да разберем тази увеличена сума за лекарства дали гарантира по-широк достъп и включването на нови диагнози.
Оказва се, че всяка година парите за лекарства са повече, но ако пък бъдат договорени по-високи пари, ефектът при крайния потребител - пациента, вероятно може да е същият, а в посочения от Вас случай даже негативен.
За съжаление това е факт защото съотношението на публични разходи към лични разходи в европейските страни за лекарства е 80:20. За България това съотношение е 45:55. Тоест българинът плаща повече от собствения си джоб за лекарствата, които получава. Това е глобалната статистика, към която ние ще се стремим да настъпи подобрение в посока на европейските принципи. И може би затова макар и малко закъсняло е това изслушване днес в комисията, за да може да уточним посоките на здравната политика по отношение на лекарствената политика, защото тяхната политика е възложена на министъра на здравеопазването по закон и е елемент на националната здравна политика.
Казахте възложена на министъра на здравеопазването. Останах аз лично с впечатление, че през последните няколко дни най-малко той носеше тази отговорност поне в публичните изяви точно за лекарствената политика. Бихте ли казали, че по-скоро не е изпълнил тази си част от функциите на закона министър Константинов.
Мисля, че законово установените функции на всеки служители - и във висшата, и в държавната администрация и разделението по Конституция на ангажиментите на законодателната и изпълнителната власт, са нещо, което ние трябва строго да съблюдаваме. Затова ние като законодатели, чертаейки рамката, искаме да чуем мнението на изпълнителите. Смятам, че министърът на здравеопазването реагира вчера, защото той смята, че и въз основа на дадената му законова възможност ще изгради комисия, която независимо ще прецени дали цените на лекарствата са адекватно сформирани от комисията по цени и реимбурсиране, която също е на негово подчинение, така че може би той ще получи информация от две страни, която ще сравни - от една страна, от подчинената му комисия по цени и реимбурсиране и от друга страна, от тази независима агенция, която той иска да сформира. Надявам се да се запознаем с тези негови намерения. Това, което ние гарантираме, като прозрачност на функциониране на тази комисия е също законово заложено, защото ние сме разписали там, че комисията трябва всеки месец да прави отчет на министъра на здравеопазването за това какво е свършила и на всеки шест месеца трябва да се публикува на сайта на МЗ обобщен отчет за дейността през тези шест месеца. Така че законово прозрачността е гарантирана. Оттук нататък трябва да направим ефективно всичко това, което е разписано.
Дано да бъде и изпълнено, защото уви в подобни случаи... този скандал отключи дебат по темата. Време ли е, доктор Дариткова, да се помисли за ДДС-то върху лекарствата. Министърът каза, че ние сме сред двете или трите държави, в които ДДС-то е най-високо 20 процента. Вие като депутат бихте ли инициирали една такава промяна в посока сваляне на този данък.
Ние сме водили дебата за диференцирана ставка за ДДС върху лекарствата. Факт е, че в нашето законодателство такава ставка е допусната единствено по отношение на туризма от предишното управление. И съгласно европейските директиви ние имаме право само на две диференцирани ставки, тоест трябва в хода на този дебат да изберем коя да е втората ставка - дали да е за лекарствата, дали да е за учебниците и помагалата за учениците. В тази посока беше дебатът. Наистина нашият ДДС е относително висок, но трябва да се направи точна икономическа преценка дали сега в тези условия държавата може да си позволи още една диференцирана ставка, дали в крайната цена на лекарствата ще се отрази намаляването на ДДС толкова, колкото се очаква в действителност. Всичко това е въпрос на икономическа преценка. Но тя трябва да се случи след като разберем цялостния и всички етапи на реализация на лекарствената политика, които вече са реализирани в оперативен план от комисията, която ние сме формулирали законово. Затова смятам, че изслушвайки министъра, организирайки от него такова проучване на формирането на цените, можем да излезем с някакви изводи, които да подобрят в посока намаляване на тежестта върху населението на цените на лекарствата.
Стои ли под въпрос доверието и подкрепата на групата на ГЕРБ към министъра на здравеопазването?
От ПГ на ГЕРБ и от комисията по здравеопазване сме показали, че винаги търсим консенсусните решения за реализация на здравната политика. Търсим консенсуса във всички институции, търсим и политическия консенсус, защото аз лично за себе си смятам, че това е най-големият проблем на българското здравеопазване - освен че изпуснахме много време за реформи, което притеснява, по-голямото ми притеснение е, че липсва широк политически и граждански консенсус и експертен консенсус по отношение на посоката за развитие на здравеопазването в България, по отношение на посоките на развитие, които ще има за по-добро здраве на нацията.
