Раждането в домашни условия е опасно в България, защото няма законодателна основа и подготвени медицински лица, които да го извършат. Това заяви в предаването “Най-добрите лекари” д-р Валентина Григорова – зам. директор на Първа АГ болница “Св. София”. По думите й домашното раждане изисква много подготовка, много умения, много апаратура и законодателна основа. Ето какво още каза д-р Валентина Григорова пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Имате ли пациент, случай, който никога няма да забравите и за който искате да ни разкажете?
Д-р Григорова: Има много такива случаи. Tрябва да знаете, че човешкият живот не се измерва с дишането, а с моментите, които спират дъха. Моментите, в които участваш в едно събитие, което е спряло твоя дъх. Това го има само в акушерството.
Водещ: От 40 години работите като акушер-гинеколог. Когато започнахте работа, какъв процент от ражданията бяха с цезерово сечение?
Д-р Григорова: Преди 40 години броят на цезеровите сечения беше между 8 и 12%. В зависимост от този процент се отичиташе ефективността на работата на здравното заведение. Когато аз отидох в Сливен, ражданията бяха между 4200 и 4500 за годината. Стигнехме ли 10%, смятахме че настъпва краят на света. Това беше един много лош качествен показател, ако може да се говори за такъв показател в медицината. Сега броят на цезеровите сечения се увеличава непрекъснато. Сега сме между 40 и 45%, разбира се има страни в света които стигат 75%. Но проблемът с броя на увеличаващите се цезерови сечения идва от няколко основни причини. Първата е, че жените раждат в една много по-късна възраст, когато самото раждане е по-трудно, по-проблемно. Самата жена има повече физикални проблеми. Много напредна асистираната репрдукция, много ин витро бебета се раждат. Тези, които раждат по този метод, обикновено много дълго време чакат, за да стигнат до това и тяхната възраст също се увеличава.
Водещ: Много ли са жените, които искат да родят чрез цезерово сечение?
Д-р Григорова: Сега, в момента имаме една изключително интересна тенденция. Една много настойчива част от пациентите, които идват, искат да раждат естествено, независимо на каква цена. Не искат да им се включват никакви системи, не искат да абокати, обезболяващи, не искат мониториране, не искат да правят на децата си ваксини. Една тенденция, за която искам да намеря някакво основание. Най-добре е пациентът да роди нормално. Това е естественият път, по който идва новият живот, но не на всяка цена. Всичко умерено е полезно, всичко прекомерно е вредно. Не бива човек да иска нещо на всяка цена. Основното нещо за жените, които раждат, е да се доверят на лекаря, при който отиват.
Водещ: Какъв процент от майките искат да родят напълно естествено, почти без вашата помощ?
Д-р Григорова: Аз не бих казала, че е толкова голям процентът. На нас ни се струва, че е голям, защото напоследък има една, максимум две или три жени на месец. Нас ни смущава това, че в един определен момент те ни правят да се чувстваме безсилни, да се чувстваме ненужни. С тях идват дули.
Водещ: Какво е отношението ви към домашното раждане?
Д-р Григорова: За тази цел трябва да има законодателна основа. Трябва да има лекари, акушери, обучени, които да участват в това домашно раждане. Те искат в това раждане да има медицинско лице, което да ги наблюдава. Това изисква много подготовка, много умения, много апаратура и законодателна основа. Аз, която съм работила 40 години, на никаква цена, като знам какво може да се случи, не бих се наела да водя едно раждане вкъщи.
Водещ: Какъв е процентът на майките, които искат обратното – задължително секцио?
Д-р Григорова: По-голям е процентът на тези, които искат цезерово сечение, от тези, които искат напълно естествено.
Водещ: Винаги ли им удовлетворявате желанието?
Д-р Григорова: Не, не винаги. Не може да иска цезерово сечение, когато бебето е 2.6 кг., а тя е висока 1.7 м. Но, когато не удовлетвориш желанието на пациента за начина на раждане, тя винаги намира или друг лекар, или друго лечебно заведение, за да се случи това, което си е намислила.
Водещ: Защо съвременната жена толкова често има проблеми със забременяването?
Д-р Григорова: Много са факторите. Много дълго време тя се предпазва от забременяване. Голяма част от жените искат да забременеят точно в момента, когато те смятат, че е необходимо. Все повече и повече българската жена иска да бъде независима, защото все по-малко и по-малко може да разчита на българския мъж.
Водещ: Стресът причина ли е за трудно забременяване?
Д-р Григорова: Имаме много пациентки, които първият път са забременели ин витро поради големи проблеми и са им правени едно, две, три, пет асистирани репродукции. И веднага след това забременяват нормално. Toва говори, че има една психологична бариера.
Водещ: Колко време след като една двойка започне опити за зачеване и те бъдат неуспешни, трябва да посети лекар?
Д-р Григорова: Счита се, че около две години. Другото нещо, което бих посъветвала такива двойки, е да не се поддават на притеснението. Притеснението включва вече психологичния фактор. Две години не са проблем и те трябва да опитат. Трябва да изчакат.
Водещ: В международната жълта преса, а и у нас се заговори, че известни манекенки, актриси искат да раждат в 7-ия месец, за да запазят фигурата си. Има ли наистина такива случаи в България?
Д-р Григорова: Да, случва се и при нас. Не бих казала, че е често. Аз лично не бих поела такъв ангажимент и ще ви кажа защо. Едно дете, което се ражда преждевременно, насилствено, с цезеров сечение, тогава ние за да запазим нашата фигура, подлагаме детето на един голям риск. Риск от това да не му е узрял достатъчно белият дроб. То може да е голямо на тегло, но може да е незряло. А когато не е узрял белият дроб, има затруднено дишане. Аз не смятам, че една дали е манекенка, дали е актриса, лекарка, тази жена е решила, че ще става майка. Нека да поеме отговорностите и последствията от това, че ще бъде майка.
Водещ: Има ли в страната достатъчно и качествени неонатологични отделения?
Д-р Григорова: В Майчин дом от цяла България се изпращат бебета, мисля че има и във Варна и в по-големите градове. Но превозът за такива деца, които имат нужда, е два вида. Един, за които се доотглеждат, а другите са, които имат проблеми. Превозването на едно такова дете от-до изисква специални условия, изисква транспортни кувьози, изисква медицинска апаратура, в която тези транспортни кувьози са големи, да се хванат в подходяща линейка, изисква специално и място, на което това дете да бъде прието, за да може да му се окаже специализирана помощ. Да, това понякога е много голям проблем, особено за деца, които се превеждат от провинцията. Много скъпо струват всичките тези неща, много трудна е организацията, даже в момента е трудно да потърсиш републикански консултант за нещо, което не е в твоята специалност. Организацията е невероятно тромава.
Водещ: Защо? Как може да се промени?
Д-р Григорова: Всичко може да се промени според мен не само на законодателна основа. Много от хората, които работят в системата, не са, как да кажа, държавата не оценява добре лекарския труд. И не само, далеч съм от мисълта, че това се отнася само за лекарите, важи за целия медицински персонал. Неслучайно има толкова много от средния висш и полувисш медицински персонал, който отива в чужбина. Затова, защото не са достатъчно добре оценени.
