Д-р Емил Райнов: Здравеопазването не е стока
Д-р Емил Райнов: Здравеопазването не е стока / БГНЕС, архив

За първи път хората се разделят на такива, които ще се лекуват по основен здравен пакет, и такива, които ще се лекуват по допълнителен. Дали обаче, българското здравеопазване стана то по-достъпно и по-добро. Това попита народният представител от БСП Лява България и зам.-председател на Комисията по здравеопазването д-р Емил Райнов.

По думите му разделянето на здравния пакет е противоконституционно. Конституционният съд у нас също се произнесе за това. "Конституционният съд бе категоричен, че са нарушени устоите на правовата държава и правото на здравноосигурените лица на достъп до медицинска помощ", посочи той.

Депутати атакуват пред Конституционния съд законови промени на Москов

Д-р Райнов припомни, че опозицията нееднократно е предупреждавала всички какво ще се случи със здравната система, когато се приемаше Законът за здравното осигуряване и се въведоха понятията "основен и допълнителен здравен пакет".

"Възниква въпросът защо година и половина министър Москов всъщност нищо не направи за подобряване здравеопазването на хората, а се случи точно обратното", попита д-р Райнов. Той припомни, че само преди две седмици Българският лекарски съюз също не се е съгласил с реформата на Петър Москов, като отказа да подпише Националния рамков договор.

Държавни и общински болници с 400 млн. дългове

"Година и половина се наслушахме на какви ли не безумни идеи. Министър Москов имаше и друга абсурдна идея - болниците да се приватизират. Когато реформаторите дойдат на власт - започват да реформират, приватизирайки. Една година болниците трупат задължения и се опасявам, че те ще минат през фалит умишлено, за да се приватизират все пак", обясни пред БНР зам.-председател на Комисията по здравеопазването.

Поради тази причина БСП Лява България ще предложи законови промени. "Защото болниците не са търговски дружества и здравеопазването не е стока", категоричен бе той.

Д-р Емил Райнов припомни също, че за пръв път са въведени и фиксираните бюджети на болниците. "Сега пациентите започнаха да обикалят болниците и да търсят такива, които могат да ги лекуват. В същото време обаче, се разкриват нови болници", коментира той.

Райнов припомни, че през 2009 г. всички държавни болници са имали задължения от 19 млн. лева, а сега те са вече 500 млн. лева.