Вицепремиерът и министър на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов запозна министрите на околната среда на държавите членки от Европейския съюз (ЕС) за решението на българското правителство за издигане на кандидатурата на България за председател на 29-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН, която следва да се проведе през 2024 г. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Вторият ден от неформалната среща на министрите на околната среда в Прага беше посветен на международните преговори в областта на климата и постигането на успешен резултат в рамките на предстоящата през ноември в Египет 27-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (СОР27).
Министър Сандов посочи, че издигането на кандидатурата на България е поредна и логична стъпка за успешно провеждане на „зелената“ трансформация на страната с оглед постигането на заложената в Европейския законодателен акт по климата цел за климатична неутралност до средата на века.
Конференцията на страните е върховният орган за вземане на решения по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която се свиква всяка година, за да оцени и планира политиките за борба с изменението на климата в световен мащаб.
Отчитайки протичащите в момента преговорни процеси преди СОР 27, министър Сандов посочи, че те предоставят възможност за запазване на импулса да се постигне ангажираност на глобално ниво, посочват от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Сред конкретните начини, чрез които това може да се реализира, Сандов изтъкна съставянето и изпълнението на Работната програма за смекчаване, дефинирането на по-амбициозни, измерими и широкообхватни национално определени приноси, формулирането на дългосрочни стратегии и приобщаването на всички участници – правителствени и неправителствени. Фокусът следва да бъде поставен върху екологичната, икономическата и социалната трансформация на системата, като така се насърчи по-високата амбиция, посочват от МОСВ.
„Считам, че е особено важно да се осигури преразглеждане на национално определените приноси, добавяне на сектори или газове, както и преминаване към цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които да обхващат цялата икономика. В този смисъл е необходимо да развием и темата за ограничаване изтичането на емисии от метан от всички източници и да положим максимални усилия това да се превърне в глобален приоритет“, подчерта министърът.
В рамките на Неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда вицепремиерът по климатични политики проведе и двустранни срещи с делегациите на Германия, Украйна, Австрия, Гърция, Швейцария, Кипър и Хърватска, в рамките на които бе обсъдена перспективата за района на Балканите от бъдещо домакинство на климатичната конференция СОР 29, информират от МОСВ.
Вторият ден от неформалната среща на министрите на околната среда в Прага беше посветен на международните преговори в областта на климата и постигането на успешен резултат в рамките на предстоящата през ноември в Египет 27-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (СОР27).
Министър Сандов посочи, че издигането на кандидатурата на България е поредна и логична стъпка за успешно провеждане на „зелената“ трансформация на страната с оглед постигането на заложената в Европейския законодателен акт по климата цел за климатична неутралност до средата на века.
Конференцията на страните е върховният орган за вземане на решения по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която се свиква всяка година, за да оцени и планира политиките за борба с изменението на климата в световен мащаб.
Отчитайки протичащите в момента преговорни процеси преди СОР 27, министър Сандов посочи, че те предоставят възможност за запазване на импулса да се постигне ангажираност на глобално ниво, посочват от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Сред конкретните начини, чрез които това може да се реализира, Сандов изтъкна съставянето и изпълнението на Работната програма за смекчаване, дефинирането на по-амбициозни, измерими и широкообхватни национално определени приноси, формулирането на дългосрочни стратегии и приобщаването на всички участници – правителствени и неправителствени. Фокусът следва да бъде поставен върху екологичната, икономическата и социалната трансформация на системата, като така се насърчи по-високата амбиция, посочват от МОСВ.
„Считам, че е особено важно да се осигури преразглеждане на национално определените приноси, добавяне на сектори или газове, както и преминаване към цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които да обхващат цялата икономика. В този смисъл е необходимо да развием и темата за ограничаване изтичането на емисии от метан от всички източници и да положим максимални усилия това да се превърне в глобален приоритет“, подчерта министърът.
В рамките на Неформалната среща на министрите на ЕС по околна среда вицепремиерът по климатични политики проведе и двустранни срещи с делегациите на Германия, Украйна, Австрия, Гърция, Швейцария, Кипър и Хърватска, в рамките на които бе обсъдена перспективата за района на Балканите от бъдещо домакинство на климатичната конференция СОР 29, информират от МОСВ.
