Бездействието на държавата към изучаването на майчин език създава неграмотни граждани. Това заяви директорът на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия Антонина Желязкова по повод образователните проблеми на турските деца в българското училище. Тя призова за промени в приетия на първо четене Закон за предучилищно и училищно образование, които да регламентират освен изучаването на българския език като официален и задължително изучаване на майчин език.
Държавата няма политическа и административна воля да изпълнява закона за народната просвета в частта му за правото на изучаване на майчин език, каза Антонина Желязкова: „Проблемът няма вероятност да бъде отстранен и в бъдещия закон за предучилищното и училищното образование така, както са структурирани текстовете в него".
Наблюдава се спад в изучаването на турски като майчин език от 1992 г. насам според резултатите от теренно изследване на турските деца в българското училище. Според Желязкова това се дължи на няколко причини: „В практическите разпоредби и другите нормативни актове реалната организация на обучението по майчин език не е изяснена. Държавни образователни изисквания относно предмета майчин език не съществуват. Децата, които искат да изучват книжовен майчин език, работят с учебници, издадени през 1992-1993 г. Те са морално и езиково остарели. Това обрича тези деца на неграмотност или на посредствена грамотност. Невладеенето на майчиния език е пречка е пречка за надграждането на следващите езици.