Не е нова темата за това как българските лекари и медицински сестри в Либия от дълги години са били изтисквани от нашата държава, която някога е удържала по 70 % от заработеното от тях, а в по-ново време – 40%.
Оказва се не само, че те на са получили голяма част от парите си, а милионите от тяхната работа са били източени към лични сметки от двама от бившите шефове на „Експомед” и с тях те са приватизирали в частна полза фармацевтичната фирма „Унифарма”. 10 години след случая прокуратурата ги подхвана с проверка.
Повод за това са данни, изнесени от Явор Костов, бивш експерт-финансист към „Експомед”, констатирал източването на над 14 милиона долара след тримесечна финансова ревизия, и Атанас Апостолов, бивш представител на „Експомед” в Триполи – единственият българин от най-новата ни история, успял да накара Либия да изплати дълг към българска фирма.
За сравнение през 1999 година, според тогавашния директор на „Експомед” Христо Димов в Либия, по линия на фирмата работят 1650 медицински работници. Според договора между фирмата и либийската страна работата на един наш лекар се оценява на 1000 долара месечно, заплатите на медицинските сестри са 600-700 долара.
Всичко започва през ноември 1993 година, когато генерален директор на „Експомед”, бивш „Медексим”, става Стоян Гаров. За четири години той, заедно с икономическия директор на фирмата Огнян Палавеев, пренасочват огромни финансови потоци от Либия през „Експомед” към фабриката за лекарства „Унифарма”. Сумата, която Либия е трябвало да върне на външнотърговското дружество „Медексим”, е близо 17 милиона щатски долара. Тя е натрупана от 1982 до 1994 година от парите, които „Медексим” удържа от заплатите на лекарите и медицинските сестри, които е изпратила в Либия – цели 40%.
Няколко са схемите за движение на парите. Една от тях е с наличните пари на „Експомед’ в Либия да се покриват нуждите на други български организации там, а те да връщат дълговете си в София, за да се избегне наложеното от Либия ембарго. Другата схема е доверен служител с позиции на границата да изнася куфарчето с парите до Тунис. Прокарват се няколко тайни канала до европейски банки. Най-често са ползвани услугите на Централ Вешел унд Кредитбанк - Виена. Само през 1995 година там постъпват 378 529 102 швейцарски франка.
Измисля се и друга схема за източване на долари. „Експомед” и „Унифарма” сключват договор, с който „Експомед” привежда 200 000 долара и 70 милиона лева, за да закупи субстанции и произведе лекарства. „Унифарма” му продава произведените лекарства, а получава срещу това и кола, компютърна и ксерокс техника за 10 милиона лава.
След като парите намаляват, част от бившето ръководство на „Експомед” преминава на работа в „Унифарма”. 1 451 000 долара пък са отписани като вземания от Либия с решение на борда на директорите на „Експомед” от март 1997 година. А с касов ордер за 120 000 либийски динара се предоставя заем на офиса на Кинтекс в Триполи.
Либия е дължала на външнотърговско дружество „Медексим”, станало после станало „Експомед”, близо 17 милиона долара. Преди да започне трансферът, кореспондентска банка на фирмата е “Чейс Манхатън Банк” – Ню Йорк. Когато започват трансферите на дължимите от Либия на „Експомед” пари, се извършва т.нар. четириъгълна операция. Откриват се сметки на името на Стоян Гаров в Швейцария и Австрия и парите се прехвърлят там, а не през “Чейс Манхатън Банк”, която е официалната банка. Парите се прехвърлят от Либия чрез посредник – либиец, нает срещу 10% комисионна да извърши вътрешната операция.
От българска страна по заповед на Гаров е упълномощен да извърши трансферите Атанас Апостолов. Парите се пренасят кеш от Гаров или от негово доверено лице и се внасят в България. По времето, когато „Медексим” започва да фалира, държавното предприятие „Унифарма” ЕАД става обект на приватизационен интерес от страна на икономическия директор на „Експомед” Огнян Палавеев, който е в тандем с Гаров.
Точно когато се прехвърлят дължимите суми към „Медексим”, той напуска длъжността си, и е назначен за изпълнителен директор на „Унифарма”. Една година по-късно чрез работническо-мениджърско дружество „Унифарма” е закупена с основен капитал от либийските плащания към „Медексим”. Сега по борсовия индекс Софикс активите на „Унифарма” се изчисляват между 45 и 52 милиона евро.
Другият канал, по който с е прехвърлят пари, е през Абу Даби. Оттам парите отиват наистина в България. След това вече чрез фиктивни сделки се прехвърлят от „Медексим” в „Унифарма”. В същото време парите, които са изпращани на части в периода 1994-1997 година през Кристалбанк – Виена, през Винеркройцер – Виена, и през “Суис банк” – Швейцария, се получават на ръка и се пренасят в България в куфари.
През 1998 година Стоян Гаров е отстранен от поста. След това е назначена ревизия от Държавен финансов контрол, възложена на Емил Димитров – Ревизоро. Едва на 11-тия ден обаче той е уволнен. Ревизорът е установил, че се харчат пари за екскурзии на депутати, закупуване на стоматологичен кабинет за правителството, спонсорира се правителствена болница и МВР. Ревизията продължава Явор Костов като бивш заместник главен счетоводител на „Експомед”. Отнема му четири месеца, тъй като счетоводната документация почти липсвала.
Четириъгълната операция е осъществявана по няколко канала. Единият канал за превод на пари е през “Араб бенк форин инвестмънт енд форин трейд” – Абу Даби. Другият канал е през “Кристал станд банк” Виена, Австрия. Третият канал е през “Централ вешел унд кредитбанк” Виена, Австрия. Сметките са или на името на Стоян Гаров, или на Огнян Палавеев. Те са ходили лично и са взимали парите в куфари, с които са ги пренасяли към България. Костов е открил при ревизията, че тук не ги внасят във валутната сметка на “Експомед”.
На 15 октомври 1993 година Атанас Апостолов е назначен от Стоян Гаров в „Експомед”. Преди това е отговарял за подобни вземания на друго външнотърговско дружество – „Техноекспортстрой”. Според анекс към договора на „Експомед” с Либия при нарушаване на договора от либийска страна – това е станало през 1985 година, когато е ликвидиран „Медексим” – либийската страна държи 10% от парите, които се намират в Либия.
Тогава трансферуемите динари при назначението на Апостолов бяха 3 042 000 динара, но курсът до 1989 година на един преводен динар е 3,36 долара. По думите на самия Гаров Апостолов е събрал за “Експомед” 6,5 милиона долара, а намереният от Апостолов либиец за посредник е взел 700 000 долара за извършената услуга.
Първите три транша по нареждане на Стоян Гаров и Огнян Палавеев са преведени не през Тунис или “Чейс Манхатън банк”, а във Виена. По това време Палавеев се намира във Виена, и оттам по думите на Явор Костов е взимал парите и е организирал прехвърлянето им с куфари към България. Гаров дори обяснява, че има разрешение за това парите да отиват във Виена от вицепремиера Шиваров. Трите превода са от юли, август и септември 1995 година и са на стойност 1 554 951 германски марки, 1 560 310 германски марки и 685 595 лири стерлинги. Останалите пари му е наредено да преведе в Булбанк.
Атанас Апостолов си спомня, че когато в българското посолство в Триполи се получили отговори от либийските банки за преводите на тези суми, двама от служителите в посолството - Илиян Стоянов и Красен Домусчиев са прочели писмата, обадили са се на Стоян Гаров в София и са извикали Атанас Апостолов, защото са мислели, че той превежда пари за себе си. Това става по времето, когато посланик на България в Либия е Кръстю Илов.
Гаров пристига в посолството в Триполи и обяснява, че има разрешение от Шиваров и паричните преводи се разрешават. Експерти коментират, че това също е нарушение, защото Гаров взима разрешение за стартиране на процеса на трансфер на парите не от принципала – министъра на здравеопазването, а от неговия заместник.
Апостолов не успява да преведе единствено 700 000 динара, трансферуеми в Севка, и 715 000 динара, трансферуеми в Хомс, където в либийски болници работят български лекари и сестри, изпратени от „Експомед”. За тях нямало документи и все още са там. В документ Гаров нарежда на Апостолов поради приключване на договора от либийска страна, незабавно да закрие сметката на името на „Медексим” и остатъкада прехвърли на името на „Експомед” в Триполи.
Апостолов открива нова сметка, в която прехвърля останалите около 50 хиляди динара. По това време Гаров се хвалел с големите си връзки, разказвал, че се познава с Елена Костова, на която превел пари във фондация “Бъдеще за България”, заплашвал, че има връзки с тогавашния шеф на НСБОП ген. Кирил Радев.
Апостолов разказва как постоянно е виждал в “Експомед” хора на Кирил Радев от НСБОП, дори единият искал Гаров да го изпрати да види Либия. Гаров споделил, че два пъти е превел на Кирил Радев 80 000 долара като дарение на НСБОП под предлог, че службата е участвала в трансфера на парите, докато НСБОП няма никаква роля в това.
Ревизията, която Явор Костов прави вместо Емил Димитров –Ревизоро, доказва, че са отклонени 5 048 299 щатски долара. Това е сумата, която се губи по пътя от Либия чрез четириъгълните операции с “Експомед” и “Унифарма”. За предназначението на тези пари няма документи. Отделно се губят 3,5 милиона долара за дарение на Либия за проекта “Великата зелена река”.
Според договорката „Експомед” е трябвало да даде на либийската страна 10% от трансфера, който тя прави. Парите са й плащани с преводи от тунизийски банки. След това се оказва,че за “Великата зелена река” трябва да се платят още 10%, и така сумата става 20%.
От 6 юли до 5 октомври 1995 година са прехвърлени 1 853 950 либийски динара на стойност по 3,36 долара. На 9 ноември 1995 година още 464 120 либийски динара. На 12 декември 1995 година– 1 392 336 либийски динара. През ноември 1998 година, когато започва ревизията, в сметката на “Експомед”, от всички тези суми около 14 милиона долара има само 300 000 долара.
Една от техниките за прехвърляне на средства от „Медексим” към „Унифарма” е по линия на свързаните лица. Огнян Палавеев, бивш икономически директор на „Експомед”, е изпълнителен директор на „Унифарма”. А началникът му Стоян Гаров в периода 1994-1998 година продължава да бъде изпълнителен директор на „Експомед”. Двамата сключват фиктивни сделки.
Така „Експомед” в продължение на една година от април 1997 година до май 1998 година, когато вече „Унифарма” е приватизирана, захранва „Унифарма” с близо 2 милиона и 400 хиляди долара, за да може тя да стартира с тях като базисен капитал. Заради информацията за тези трансфери и Явор Костов, и Атанас Палавеев са били заплашвани. С тази информация през 1996 година Атанас Апостолов отива на разговор с министъра на здравеопазването Мими Виткова и тя уволнява Стоян Гаров. Три месеца по-късно обаче правителството пада от власт и само 10 дни след това Стоян Гаров се възстановява на длъжността.
Действително, по това време в прокуратурата е образувано дело за източването на “Експомед” и тогава то съществува под № 62/1996 година в Главна прокуратура. Оригиналните документи за източването на „Експомед” и трансферите на парите през Виена Явор Костов е дал на Васил Михайлов – Нубиеца заедно с резултатите от извършената четиримесечна ревизия на държавната фирма „Експомед”.
Проверката на икономическа полиция на източването на милионите на „Експомед”, разпоредена от прокурора от Софийска градска прокуратура Борис Балев, е приключила. Предстои той да се произнесе дали срещу бившите директори на „Експомед” ще бъде образувано дело и за какви престъпления може да им се търси наказателна отговорност.
Оказва се не само, че те на са получили голяма част от парите си, а милионите от тяхната работа са били източени към лични сметки от двама от бившите шефове на „Експомед” и с тях те са приватизирали в частна полза фармацевтичната фирма „Унифарма”. 10 години след случая прокуратурата ги подхвана с проверка.
Повод за това са данни, изнесени от Явор Костов, бивш експерт-финансист към „Експомед”, констатирал източването на над 14 милиона долара след тримесечна финансова ревизия, и Атанас Апостолов, бивш представител на „Експомед” в Триполи – единственият българин от най-новата ни история, успял да накара Либия да изплати дълг към българска фирма.
За сравнение през 1999 година, според тогавашния директор на „Експомед” Христо Димов в Либия, по линия на фирмата работят 1650 медицински работници. Според договора между фирмата и либийската страна работата на един наш лекар се оценява на 1000 долара месечно, заплатите на медицинските сестри са 600-700 долара.
Всичко започва през ноември 1993 година, когато генерален директор на „Експомед”, бивш „Медексим”, става Стоян Гаров. За четири години той, заедно с икономическия директор на фирмата Огнян Палавеев, пренасочват огромни финансови потоци от Либия през „Експомед” към фабриката за лекарства „Унифарма”. Сумата, която Либия е трябвало да върне на външнотърговското дружество „Медексим”, е близо 17 милиона щатски долара. Тя е натрупана от 1982 до 1994 година от парите, които „Медексим” удържа от заплатите на лекарите и медицинските сестри, които е изпратила в Либия – цели 40%.
Няколко са схемите за движение на парите. Една от тях е с наличните пари на „Експомед’ в Либия да се покриват нуждите на други български организации там, а те да връщат дълговете си в София, за да се избегне наложеното от Либия ембарго. Другата схема е доверен служител с позиции на границата да изнася куфарчето с парите до Тунис. Прокарват се няколко тайни канала до европейски банки. Най-често са ползвани услугите на Централ Вешел унд Кредитбанк - Виена. Само през 1995 година там постъпват 378 529 102 швейцарски франка.
Измисля се и друга схема за източване на долари. „Експомед” и „Унифарма” сключват договор, с който „Експомед” привежда 200 000 долара и 70 милиона лева, за да закупи субстанции и произведе лекарства. „Унифарма” му продава произведените лекарства, а получава срещу това и кола, компютърна и ксерокс техника за 10 милиона лава.
След като парите намаляват, част от бившето ръководство на „Експомед” преминава на работа в „Унифарма”. 1 451 000 долара пък са отписани като вземания от Либия с решение на борда на директорите на „Експомед” от март 1997 година. А с касов ордер за 120 000 либийски динара се предоставя заем на офиса на Кинтекс в Триполи.
Либия е дължала на външнотърговско дружество „Медексим”, станало после станало „Експомед”, близо 17 милиона долара. Преди да започне трансферът, кореспондентска банка на фирмата е “Чейс Манхатън Банк” – Ню Йорк. Когато започват трансферите на дължимите от Либия на „Експомед” пари, се извършва т.нар. четириъгълна операция. Откриват се сметки на името на Стоян Гаров в Швейцария и Австрия и парите се прехвърлят там, а не през “Чейс Манхатън Банк”, която е официалната банка. Парите се прехвърлят от Либия чрез посредник – либиец, нает срещу 10% комисионна да извърши вътрешната операция.
От българска страна по заповед на Гаров е упълномощен да извърши трансферите Атанас Апостолов. Парите се пренасят кеш от Гаров или от негово доверено лице и се внасят в България. По времето, когато „Медексим” започва да фалира, държавното предприятие „Унифарма” ЕАД става обект на приватизационен интерес от страна на икономическия директор на „Експомед” Огнян Палавеев, който е в тандем с Гаров.
Точно когато се прехвърлят дължимите суми към „Медексим”, той напуска длъжността си, и е назначен за изпълнителен директор на „Унифарма”. Една година по-късно чрез работническо-мениджърско дружество „Унифарма” е закупена с основен капитал от либийските плащания към „Медексим”. Сега по борсовия индекс Софикс активите на „Унифарма” се изчисляват между 45 и 52 милиона евро.
Другият канал, по който с е прехвърлят пари, е през Абу Даби. Оттам парите отиват наистина в България. След това вече чрез фиктивни сделки се прехвърлят от „Медексим” в „Унифарма”. В същото време парите, които са изпращани на части в периода 1994-1997 година през Кристалбанк – Виена, през Винеркройцер – Виена, и през “Суис банк” – Швейцария, се получават на ръка и се пренасят в България в куфари.
През 1998 година Стоян Гаров е отстранен от поста. След това е назначена ревизия от Държавен финансов контрол, възложена на Емил Димитров – Ревизоро. Едва на 11-тия ден обаче той е уволнен. Ревизорът е установил, че се харчат пари за екскурзии на депутати, закупуване на стоматологичен кабинет за правителството, спонсорира се правителствена болница и МВР. Ревизията продължава Явор Костов като бивш заместник главен счетоводител на „Експомед”. Отнема му четири месеца, тъй като счетоводната документация почти липсвала.
Четириъгълната операция е осъществявана по няколко канала. Единият канал за превод на пари е през “Араб бенк форин инвестмънт енд форин трейд” – Абу Даби. Другият канал е през “Кристал станд банк” Виена, Австрия. Третият канал е през “Централ вешел унд кредитбанк” Виена, Австрия. Сметките са или на името на Стоян Гаров, или на Огнян Палавеев. Те са ходили лично и са взимали парите в куфари, с които са ги пренасяли към България. Костов е открил при ревизията, че тук не ги внасят във валутната сметка на “Експомед”.
На 15 октомври 1993 година Атанас Апостолов е назначен от Стоян Гаров в „Експомед”. Преди това е отговарял за подобни вземания на друго външнотърговско дружество – „Техноекспортстрой”. Според анекс към договора на „Експомед” с Либия при нарушаване на договора от либийска страна – това е станало през 1985 година, когато е ликвидиран „Медексим” – либийската страна държи 10% от парите, които се намират в Либия.
Тогава трансферуемите динари при назначението на Апостолов бяха 3 042 000 динара, но курсът до 1989 година на един преводен динар е 3,36 долара. По думите на самия Гаров Апостолов е събрал за “Експомед” 6,5 милиона долара, а намереният от Апостолов либиец за посредник е взел 700 000 долара за извършената услуга.
Първите три транша по нареждане на Стоян Гаров и Огнян Палавеев са преведени не през Тунис или “Чейс Манхатън банк”, а във Виена. По това време Палавеев се намира във Виена, и оттам по думите на Явор Костов е взимал парите и е организирал прехвърлянето им с куфари към България. Гаров дори обяснява, че има разрешение за това парите да отиват във Виена от вицепремиера Шиваров. Трите превода са от юли, август и септември 1995 година и са на стойност 1 554 951 германски марки, 1 560 310 германски марки и 685 595 лири стерлинги. Останалите пари му е наредено да преведе в Булбанк.
Атанас Апостолов си спомня, че когато в българското посолство в Триполи се получили отговори от либийските банки за преводите на тези суми, двама от служителите в посолството - Илиян Стоянов и Красен Домусчиев са прочели писмата, обадили са се на Стоян Гаров в София и са извикали Атанас Апостолов, защото са мислели, че той превежда пари за себе си. Това става по времето, когато посланик на България в Либия е Кръстю Илов.
Гаров пристига в посолството в Триполи и обяснява, че има разрешение от Шиваров и паричните преводи се разрешават. Експерти коментират, че това също е нарушение, защото Гаров взима разрешение за стартиране на процеса на трансфер на парите не от принципала – министъра на здравеопазването, а от неговия заместник.
Апостолов не успява да преведе единствено 700 000 динара, трансферуеми в Севка, и 715 000 динара, трансферуеми в Хомс, където в либийски болници работят български лекари и сестри, изпратени от „Експомед”. За тях нямало документи и все още са там. В документ Гаров нарежда на Апостолов поради приключване на договора от либийска страна, незабавно да закрие сметката на името на „Медексим” и остатъкада прехвърли на името на „Експомед” в Триполи.
Апостолов открива нова сметка, в която прехвърля останалите около 50 хиляди динара. По това време Гаров се хвалел с големите си връзки, разказвал, че се познава с Елена Костова, на която превел пари във фондация “Бъдеще за България”, заплашвал, че има връзки с тогавашния шеф на НСБОП ген. Кирил Радев.
Апостолов разказва как постоянно е виждал в “Експомед” хора на Кирил Радев от НСБОП, дори единият искал Гаров да го изпрати да види Либия. Гаров споделил, че два пъти е превел на Кирил Радев 80 000 долара като дарение на НСБОП под предлог, че службата е участвала в трансфера на парите, докато НСБОП няма никаква роля в това.
Ревизията, която Явор Костов прави вместо Емил Димитров –Ревизоро, доказва, че са отклонени 5 048 299 щатски долара. Това е сумата, която се губи по пътя от Либия чрез четириъгълните операции с “Експомед” и “Унифарма”. За предназначението на тези пари няма документи. Отделно се губят 3,5 милиона долара за дарение на Либия за проекта “Великата зелена река”.
Според договорката „Експомед” е трябвало да даде на либийската страна 10% от трансфера, който тя прави. Парите са й плащани с преводи от тунизийски банки. След това се оказва,че за “Великата зелена река” трябва да се платят още 10%, и така сумата става 20%.
От 6 юли до 5 октомври 1995 година са прехвърлени 1 853 950 либийски динара на стойност по 3,36 долара. На 9 ноември 1995 година още 464 120 либийски динара. На 12 декември 1995 година– 1 392 336 либийски динара. През ноември 1998 година, когато започва ревизията, в сметката на “Експомед”, от всички тези суми около 14 милиона долара има само 300 000 долара.
Една от техниките за прехвърляне на средства от „Медексим” към „Унифарма” е по линия на свързаните лица. Огнян Палавеев, бивш икономически директор на „Експомед”, е изпълнителен директор на „Унифарма”. А началникът му Стоян Гаров в периода 1994-1998 година продължава да бъде изпълнителен директор на „Експомед”. Двамата сключват фиктивни сделки.
Така „Експомед” в продължение на една година от април 1997 година до май 1998 година, когато вече „Унифарма” е приватизирана, захранва „Унифарма” с близо 2 милиона и 400 хиляди долара, за да може тя да стартира с тях като базисен капитал. Заради информацията за тези трансфери и Явор Костов, и Атанас Палавеев са били заплашвани. С тази информация през 1996 година Атанас Апостолов отива на разговор с министъра на здравеопазването Мими Виткова и тя уволнява Стоян Гаров. Три месеца по-късно обаче правителството пада от власт и само 10 дни след това Стоян Гаров се възстановява на длъжността.
Действително, по това време в прокуратурата е образувано дело за източването на “Експомед” и тогава то съществува под № 62/1996 година в Главна прокуратура. Оригиналните документи за източването на „Експомед” и трансферите на парите през Виена Явор Костов е дал на Васил Михайлов – Нубиеца заедно с резултатите от извършената четиримесечна ревизия на държавната фирма „Експомед”.
Проверката на икономическа полиция на източването на милионите на „Експомед”, разпоредена от прокурора от Софийска градска прокуратура Борис Балев, е приключила. Предстои той да се произнесе дали срещу бившите директори на „Експомед” ще бъде образувано дело и за какви престъпления може да им се търси наказателна отговорност.
