На 10 ноември 1989 г., ден след падането на Берлинската стена, на пленум на БКП бе свален тогавашният първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, управлявал България повече от 33 години.
Живков бе свален от Андрей Луканов и сподвижниците му Добри Джуров, Станко Тодоров, Петър Младенов.
Луканов бе един от премиерите в страната след демократичните промени. Той бе застрелян пред дома си в София на 2 октомври 1996 година. Тодор Живков бе свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат, бе изключен и от БКП.
През 1990 г. Живков бе поставен под домашен арест, а през септември 1992 г. за злоупотреба с властта и икономическия крах на страната бе осъден на 7 години затвор, който бе заменен с домашен арест. Присъдата му бе отменена от Върховния съд през февруари 1996 г.
Веднага след 10 ноември 1989 година започва изграждането на опозицията чрез създаването на нови и възстановяването на стари партии, закрити след 1944 г. България се включи в общия процес на демократични промени, обхванал цяла Източна Европа. След тази преломна дата, в страната започва преход към демократично обществено устройство и към пазарна икономика.
В периода ноември 1989 г. – януари 1992 г., когато се провеждат първите преки президентски избори в историята на България, двама души са заемали поста.
На 3 април 1990 г. ІХ Народно събрание избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.
На 1 август 1990 г. учреденото вече VІІ Велико Народно събрание с гласуване в пленарна зала избира Желю Желев за президент.
