Поредният Национален съвет към правителството ще стане факт до края на месеца. Това става ясно от Доклад на вицепремиера по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева за създаването на Национален съвет по антикорупционни политики, предаде БГНЕС.
Националният съвет ще осъществява механизъм за координация на политическо ниво по изпълнение на Стратегията за борба с корупцията, приета от правителството на 9 април 2015 г. От проекта става ясно, че значителна роля в бъдещия Национален съвет за борба с корупцията ще имат Меглена Кунева и Христо Иванов, министър на правосъдието.
Председател на Националния съвет ще е един от вицепремиерите, който ще бъде излъчен с решение на правителството. По всяка вероятност това ще е именно Меглена Кунева. Заместник-председател на съвета ще е министърът на правосъдието, а секретар на съвета - член на неговия политически кабинет.
Членове на съвета ще са представител на кабинета на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова, както и заместник-министри на правосъдието, вътрешните работи, финансите, представител на Висшия съдебен съвет, заместник главен прокурор, заместник-председател на ДАНС, ръководителят на Главния инспекторат на Министерския съвет.
"Чрез създаването на Национален съвет по антикорупционни политики ще се осигури необходимата политическа координация при разработването и изпълнението на антикорупционите политики, което е важно условие за тяхната ефективност. Съветът ще служи като постоянен политически формат за дискусия по въпросите на превенцията и противодействието на корупцията в България и своевременно идентифициране на проблемите и съответно генериране на предложения за тяхното преодоляване", гласят мотивите за създаването на Националния съвет.
Освен този орган, от началото на 2016 г. се очаква да заработи и друга антикорупционна структура, която ще проверява годишните декларации на политиците и висшите чиновници. В Националното бюро за противодействие на корупцията ще обединява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Сметната палата и БОРКОР. При установено разминаване между доходите и разходите на политик над 5000 лв. ще се извършва проверка от бюрото, а при разминаване над 10 000 лв. ще започва разследване.