Работодателите дължат близо 1,9 млрд. лева на служителите си. Това става ясно от данни, събрани от Българската стопанска камара. Те са към края на 31 декември 2010 г., като в сравнение с предходната 2009 г. ръстът на задълженията към персонала е със 7 % повече или 126 млн. лева повече.
От стопанската камара са категорични, че през 2011 г., когато бъдат готови данните за нея, ще се забележи същата тенденция – на увеличаване на задълженията на работодателите към работниците им. Вероятно тенденцията ще се запази и през 2012 г. Все по-често се наблюдава и тенденцията предприятия, които не могат да плащат на работниците си, да им дават пари „в натура" – т.е. от стоките, които произвеждат.
„Това е азбучна истина – когато има стагнация на икономиката, задълженията растат – и към другите фирми, и към персонала. Нараства и делът на сивата икономика", категоричен бе Божидар Данев.
Държавата не плаща на фирмите,
фирмите не плащат на работниците си
Най-голямо закъснение на плащане към персонала има в строителството и свързаните с него отрасли. „Там, където има цялостно забавяне в сектора, има нарастване на задълженията и към персонала", каза Данев. По думите му „всички трябва да приемем равномерно последствията от кризата – и бизнеса, и заетите в икономиката, и държавата. Когато държавата не си плаща, трябва да го усетят и тези, които са заети в икономиката. В крайна сметка, те избират тези, които управляват държавата", заяви Божидар Данев.
По данни на БСК – през 2005 г. на един лев БВП са се падали по 1,58 лева задължения на фирмите.
1 лев от БВП = 2,3 лева задължения на предприятията през 2010 г.
България навлезе в кризата с деформираната структура на икономиката си и тези деформации все още не са преодолени. Затова задълженията ще продължават да растат, смята Божидар Данев. По думите му – положителната тенденция е, че намалява темпът на увеличаване на задълженията, но този положителен ефект се дължи на забавянето на икономическата активност.
Междуфирмената задлъжнялост непрекъснато расте, отчитат от БСК. 104,2 млрд. лева дължат фирмите помежду си, като ръстът от 2010 г. спрямо 2009 г. е 7,2 %. Нетните задължения на фирмите са скочили с 2,8 % - т.е. в края на 2010 г. са 48,4 млрд. лева. Данъчните задължения са 5 млрд. лева или с 13,6 % повече спрямо 2009 г.
задълженията на фирмите
Задълженията към финансовите институции растат с 10 пъти по-малък темп за периода 2009/2010 г. спрямо 2007/2008 г. Това означава, че има инвестиционен страх в българския предприемач да може да реализира своите бизнес намерения, категоричен е Данев. При дългосрочните заеми се наблюдава 1 % ръст през 2010 г. спрямо 2009 г., а при краткорсрочните заеми – само с 5,8 %.
Държавата и общините и през 2010 г. продължиха да генерират междуфирмени задължения, но с по-малка степен в сравнение с 2009 г. В края на 2010 г. задълженията на държавата са 482 млн. лева към фирмите, което е генерирало около 2,1 % от междуфирмената задлъжнялост.
452 млн. лева са дълговете на държавата и общините
към фирмите към септември 2011 г.
„Ние отиваме вече към депресия, а не към рецесия", категоричен е Божидар Данев. Той прогнозира намаляване на износа като фактор за икономически растеж. Тъй като световната икономика намалява своите обороти, започват дефлационни процеси и цените на изнасяните стоки и услуги се връщат към предишните си нива, коментира експертът. По думите му има много сериозна опасност за кредиторите, тъй като процедурите по несъстоятелност са не са добре уредени законово и се засилват случаите, в които несъстоятелността се обявява със задна дата, като по този начин кредиторите остават „с празни ръце". През следващите години производствената дейност на предприятията няма да успеят да доведат до средства, с които да се покрият задълженията. Обезценяването на активите, които се дават като обезпеченията и цялостната декапитализация на предприятията, водят до опасност за стабилността на кредиторите, т.е. и на банковата система, категоричен е Божидар Данев.
От своя страна, зам.-председателят на БСК Камен Колев – България е на първо място по корпоративна задлъжнялост спрямо БВП. Приходите, от които се очаква да се върнат тези задължения, се оказват доста по-ниски от самите дългове. Приходите спрямо задълженията намаляват, което е показател за едни сериозни бъдещи трудности при погасяването на тези задължения", допълни Колев.
