Държавните трансфери в подкрепа на домакинствата заради кризата, породена от пандемията, не са ефективни в макроикономически аспект. Това е един от изводите на Съвета по икономически и публични политики, съобщи Владимир Сираков от Съвета.
Анализът и изводите са на база на социологическо проучване на агенция "Тренд" по поръчка на Съвета, проведено между 13 и 19 април 2021 г., сред над 1000 души, по метода интервю лице с въпроса: "Ако държавата предостави на човек 1400 лева, какво бихте направили с тези пари?"
Ремонти и плащане на задължения по битови сметки – това е най-често срещаният отговор в проучването /28%/, сочат резултатите. 21 на сто са отговорили, че ще платят задълженията си към банки, а 27% биха използвали парите за храна.
13 на сто от попитаните са казали, че част от средства ще ги дадат на свои близки, 23 на сто - ще ги спестят, а 25% - ще ги вложат в туризъм и почивка. 11 на сто са отговорили, че ще инвестират в образование, а 2% от респондентите за казали, че ще инвестират парите си в акции и облигации.
Най-оптимистичният вариант за ефекта от подобни трансфери върху брутния вътрешен продукт на България предвижда около 2,5 на сто номинално нарастване на БВП. А ако се добави и инфлацията, нарастването става още по-малко, коментираха икономистите на Съвета.
Според тях не се очаква да има и ефект върху доходите на българите, защото неравенствата няма да се стопят, но може да се формират грешни нагласи, че държавата ще дава постоянно пари.
Икономистите изтъкнаха, че подобни "хеликоптери пари" няма да имат съществен ефект за икономиката и за хората.
Анализът и изводите са на база на социологическо проучване на агенция "Тренд" по поръчка на Съвета, проведено между 13 и 19 април 2021 г., сред над 1000 души, по метода интервю лице с въпроса: "Ако държавата предостави на човек 1400 лева, какво бихте направили с тези пари?"
Ремонти и плащане на задължения по битови сметки – това е най-често срещаният отговор в проучването /28%/, сочат резултатите. 21 на сто са отговорили, че ще платят задълженията си към банки, а 27% биха използвали парите за храна.
13 на сто от попитаните са казали, че част от средства ще ги дадат на свои близки, 23 на сто - ще ги спестят, а 25% - ще ги вложат в туризъм и почивка. 11 на сто са отговорили, че ще инвестират в образование, а 2% от респондентите за казали, че ще инвестират парите си в акции и облигации.
Най-оптимистичният вариант за ефекта от подобни трансфери върху брутния вътрешен продукт на България предвижда около 2,5 на сто номинално нарастване на БВП. А ако се добави и инфлацията, нарастването става още по-малко, коментираха икономистите на Съвета.
Според тях не се очаква да има и ефект върху доходите на българите, защото неравенствата няма да се стопят, но може да се формират грешни нагласи, че държавата ще дава постоянно пари.
Икономистите изтъкнаха, че подобни "хеликоптери пари" няма да имат съществен ефект за икономиката и за хората.
