- Проф. В. Димитров: Фондът за гарантиране на влоговете да става квестор, после и синдик
С отнемане на лиценза на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете да бъде назначаван за институционен квестор, а след това и за синдик - това според проф. Валери Димитров е най-удачното решение при бъдещи законови промени в сектора.
В интервю за Дарик проф. Димитров, който е един от авторите на банковото законодателство в страната голяма част от проблемите, свързани с КТБ, щяха да бъдат спестени, ако Фондът е бил назначен за квестор на банката още при отнемането на лиценза й.
„Това е така да се каже американски модел за защита на влоговете, защото там техният фонд за гарантиране на влоговете се преценява, че е най-заинтересованият да пази парите на вложители, данъкоплатци и публичния интерес. Техният фонд влиза в банката първо като квестор, след това влиза като синдик и има огромна власт. Най-доброто решения при бъдещи промени в законодателството е с отнемането на лиценза Фондът за гарантиране на влоговете да бъде назначаван за институционен квестор и след това в несъстоятелността да поеме качеството пряко и на синдик", каза Димитров.
На въпрос дали това може да се случи с престоящите промени, той каза, че това не може да се случи, но бе категоричен, че трябва да се спре с банкови квестори и банкови синдици физически лица. Най-доброто решение е институционен квестор и инститиционен синдик, смята той. Сега въпросът е да се защити масата по несъстоятелността. Много важно е да се назначи компанията за финансово разследване, за да може да се проследи пътят на парите, каза проф. Димитров. Той е категоричен, че казусът трябва да бъде разнищен до край, защото обществото е останало неудовлетворено след масовия фалит на български банки в периода 1996-1997 година.
„И сега, ако обществото допусне за втори път повторението на тази история и не създадем имунитет срещу такива опити за мащабни финансови измами чрез банкова дейност, ние ще сме обречени като последни глупаци да повтаряме едно и също през определен брой години", каза експертът.
Противоречиви юридически становища вероятно са повлияли върху действията на квесторите и БНБ по отношения на прихващанията, допусна проф. Валери Димитров. Той обаче е категоричен, че тези прихващания не трябва да бъдат признавани и могат да бъдат атакувани като нищожни в съда от временния синдик, който се очаква да влезе в банката след предстоящите законови промени.
Квесторите излязоха с изявление, в което казват, че те не са извършвали разпоредителни действия в банката, не са правили прихващания след влизане на промените в закона за банковата несъстоятелност през ноември, напомни Димитров.
„Дяволът обаче е в подробностите. Целият проблем се състои в прихващания, направени след поставянето на банката под специален надзор и тук възниква един специфичен проблем, чиято същност и много юристи не разбират. Въпросът е, че в обичайна ситуация с влогове може да се прихваща. Само че когато банката е поставена под специален надзор, наложен е мораториум, образно казано, с административния акт на централната банка, влоговете стават неизтегляеми и неизискуеми. Те стават негоден инструмент за прихващания. И строго юридически погледнато, тези прихващания не трябва да бъдат признавани и могат да бъдат атакувани като недействителни, нищожни, казано на юридически език. Длъжниците, които са си купили влогове и са решили с тях да си погасят кредитите, продължават да ги дължат. Различни числа прочетох, но някъде може би над 800 млн., такова число без да претендирам за пълнота", каза Димитров.
Той е категоричен, че не иска да хвърля упреци върху квесторите в КТБ. Според него тяхната грешка е, че се сметнали, че прихващанията имат действие. „Това означава, че ти осчетоводяваш тази сделка. Сигурно това води до освобождаване на определени обезпечения, които са гарантирали тези кредити, които се смятат за прихванати. Ето това е проблемът, но този проблем все пак е решим в едно производство по несъстоятелност. Трябва да се действа максимално бързо", категоричен е Валери Димитров.
