Италия отдавна си е спечелила славата на най-големия в света музей на открито. Разцветът на меценатството и на колекционерството полага основите на първия пазар на произведения на изкуството през епохата на Ренесанса. Парадокс е, че през изминалите оттогава столетия и до днес няма разработен универсален метод за оценяване на шедьоври.
С тази сложна задача от години се занимава проф. Федерико Етро от университета „Ка Фоскари” във Венеция. Той е създал база с данни за произведения на изкуството за периода от 1250 до 1550 г. В нея са събрани сведения за действителната цена, платена на художника от възложителя на творбата, размерите на картината, броя на изобразените фигури, местожителство на възложителя и на крайния потребител, както и годината на изпълнение на поръчката. Върху тази основа се разработва статистически модел за определяне на цената на шедьоврите, който на този етап представлява сложна система от коефициенти.
Значително по-опростен, но пък и „по-натъкмен”, е методът на доц. Лучано Канова, който преподава експериментална икономика и научна комуникация във висшата школа „Енрико Матей” в Сан Донато Миланезе в областта Ломбардия. Той си поставя задачата да определи цената на творба на Микеланджело, като разполага единствено с информация, че негов ескиз е продаден на търг за 3,5 млн. евро през 2004 г.
Отправна точка за доцент Канова са петте най-скъпо продадени картини през последните 10 години, чиито ескизи са изтъргувани отделно. Това са „Картоиграчи” на Сезан, продадена за 250 млн. долара, а ескизът й за 40 000 долара; „Номер 48” на Джаксън Полък - 140 млн. долара, ескиз - 27 500 паунда; „Сънят” на Пикасо - 135 млн. долара, ескиз - 45 000 паунда; „Портрет на Аделе Брох-Бауер” на Густав Климт - 135 млн. долара, ескиз - 35 000 долара; „Осем Елвис” на Анди Уорхол - 100 млн. долара, ескиз - 10 000 долара.
Ескизите, продадени срещу британски паунди, се преизчисляват в долари и съотношението „ескиз-картина” се превръща в коефициент за определяне на цената на крайната творба, който съответно е: Уорхол - 10 000, Сезан - 6250, Полък - 5091, Климт - 3857 и Пикасо - 3000.
Италианският учен повтаря тази операция с данни за творби на двама съвременници на Микеланджело - картината „Цар Давид” на Гуерчино, продадена за 6 млн. евро, ескизът - 10 000 евро; картината „Мистично Рождество” на Ботичели, застрахована за 55 млн. евро, а ескизът, продаден за 20 000 евро. Техните коефициенти са: Ботичели - 2225, Гуерчино - 600.
Оттук се пристъпва към изчисляване на цена за статуята „Давид” на Микеланджело във Флоренция, за която посетителите плащат 10 млн. евро годишно да я видят отблизо. Ако се приложи най-ниският коефициент, този на Гуерчино, тя би струвала 2,1 млрд. евро, докато по коефициента на Уорхол цената й ще бъде 35 млрд. евро. Дори ниската цена ще бъде достатъчна да финансира една трета от реформата за намаляване на данъци, обещана от премиера Матео Ренци, който е бивш кмет на Флоренция.
Не е известно по какви критерии е изготвен „ценоразписът” за три от най-прочутите архитектурни паметници в Италия, но според индекса на фирмата „Бренд файнанс” Колизеят струва 91 млрд. евро, Миланската катедрала - 82 млрд., а Фонтанът „Треви” - 78 млрд. евро.
Фонтанът „Треви” е паметникът с най-много филмови участия, влязъл в историята на световното кино със „Сладък живот” на Фелини. Във филма „Измамите на Тото” (1961 г.) гениалният комедиен актьор Тото „продаде” фонтана на американец и му взе капаро. От тогава жителите на Рим обичат да казват, че онова, което е непродаваемо, не може да се продаде.
Източник: БТА
