Колкото повече наближават изборите, толкова по-често мишена на атаките на британския премиер стават чужденците, които със своя тежък труд допринасят значително за благоденствието на Обединеното кралство. По този начин Дейвид Камерън иска да набере точки сред едроскептичните си сънародници и да прикрие проблемите на собственото си правителство. Обаче той опасно подгрява ксенофобски настроения и оспорва една от най-големите ценности на Европейския съюз - свободното придвижване на граждани и свързаните с него привилегии.
В неделя Камерън за пореден път взе на мушка поляците, заплашвайки да ореже детските надбавки за тези родители, които работят и плащат данъци на Островите, но са оставили дечицата си в родината. По полските представи това са общо взето големи пари - месечно за първо дете 81,2 лири (около 412 злоти) и за всяко следващо по 53,6 лири (272 злоти). Обаче по мащабите на британския бюджет това са мизерните 2-3 милиона лири месечно, защото засягат 25 500 деца на полски родители и около 15 хиляди на родители от други страни. И съгласно правилата на съюза тези надбавки трябва да се изплащат, защото ако родителят чужденец работи и плаща данъци на Островите, има същите права като британеца.
Камерън и дума не каза за това, че според данни на учени от "Юнивърсити колидж Лондон" през периода 2001-2011 г. пришълци от ЕС и от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са допринесли за британската икономика с 22 милиарда лири. Нещо повече - платили са като данъци с 34 на сто повече, отколкото е дала за тях държавата под формата на добавки, медицинска помощ или образование. За сравнение британците са внесли във фиска 11 процента по-малко, отколкото са получили.
Така че не по тази причини Камерън напада поляците, румънците или българите, че са бреме за британския бюджет. Той иска да покаже, че е твърд спрямо чуждите, върху които обикновените британци често хвърлят вината за голяма част от своите проблеми като безработицата и дългите опашки пред лекарските кабинети.
Не е случайно и това, че думите на Камерън бяха казани ден преди изявлението на канцлера на държавното съкровище Джордж Озбърн (министър на финансите), който обяви, че ако Консервативната партия отново спечели изборите, възнамерява да ореже някои социални придобивки и привилегии на стойност цели 25 милиарда лири. Към това се добавят все по-често раздаващите се напоследък гласове за орязване на разходите за обществено здравеопазване.
Това трябва да помогне за оздравяването на британските финанси, но означава, че британската социална държава ще трябва силно да затегне колана. А това ще удари по много избиратели. Планът на Озбърн, който навярно е бил съгласуван с Камерън, вече предизвика гнева на коалиционните партньори - Либералните демократи.
Не е случайност също и това, че антиимигрантските нотки у британския премиер зачестиха появата си след миналогодишните местни избори. На тях голям успех постигна антиимигрантската и евроскептична Партия за независимост на Великобритания, която получи цели 23 процента от гласовете. Нейният лидер Найджъл Фараж се прочу през настоящия мандат на Европейския парламент (точно така: британските евроскептици не се свенят от европейските пари за командировъчни!), като нарече "парцал" президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
След като има такива противници отдясно, Камерън се радикализира. Обаче това е опасна игра. В нея може малко да спечели, а по острота в реториката едва ли ще надделее над партията на Фараж. Проучване на в. "Обзървър" от 4 януари отрежда на торите 30 процента подкрепа, а на опозиционната и "по-мека" спрямо имигрантите Лейбъристка партия - 37 процента. Либералните демократи, които са потенциалните коалиционни партньори на победителите в бъдещите избори, могат да разчитат на 8 на сто, а Партията на независимостта - на цели 17 процента.
Антиимигрантският поврат у торите бе характеризиран категорично и сполучливо от лидера на лейбъристите Ед Милибанд, който преди няколко месеца подметна в Камарата на общините по адрес на групата около Камерън: "Едно време консерваторите наричаха клоуни политиците от Партията на независимостта. Сега самите те искат да се присъединят към цирка".
Но този цирк се разиграва в страна от ЕС. И управляващите в нея политици не бива да забравят, че да си член на европейската общност означава да спазваш европейските ценности и правила.(БТА)
