БСК прогнозира реално нарастване на работните заплати
БСК прогнозира реално нарастване на работните заплати / снимка: Sofia Photo Agency

Увеличението на минималните осигурителни "прагове" и на останалите трудови възнаграждения е в размери, които ще позволят не само да се компенсира ефектът от въвеждането на "плоския" данък и на промяната на съотношението "работодател - работник", но и ще осигурят реално нарастване на работните заплати.

Това показват разчети на Българската стопанска камара /БСК/, описани в писмо на ръководството на камарата до премиера Сергей Станишев във връзка с реакцията на бизнеса на намалението на данъчно-осигурителната тежест.

Според камарата, тези резултати потвърждават, че икономическите стимули за бизнеса играят много по-силна роля за повишаване на трудовите възнаграждения и на приходите от данъци и осигурителни вноски, отколкото административните мерки.

По повод дискусиите за промяната на съотношението между осигурителните вноски между работодател и работник, изчисленията на камарата показват, че през периода 2000-2006 г. реалната нетна средна работна заплата се е повишила с 67.3 на сто, въпреки постепенното увеличение на дела на работника в осигурителните вноски.

Средният процент на повишение на минималните осигурителни прагове е 25 на сто. Във връзка с решението на правителството за нарастване на минималната работна заплата на 220 лева, този процент се повишава до 26.1 на сто.

Обявеното от правителството намаление на данъчно-осигурителната тежест и промяна на разпределението на осигурителните вноски между работодател и работник вече предизвиква адекватна реакция на бизнеса за увеличение на работните заплати и осигурителните вноски през 2008 г., пише в писмото.

По изчисления на Националния осигурителен институт, само от договорените минимални осигурителни "прагове" постъпленията в държавното обществено осигуряване ще нараснат с 391 млн. лева. Според камарата това, че тези доходи са база за изчисляване и на останалите осигурителни плащания, ще доведе до повишаване

на постъпленията от здравноосигурителни вноски с 86.4 млн. лева и на приходите във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - със 7.2 млн. лева.

Общият ефект за цялата социалноосигурителна система възлиза на 484.6 млн. лева, показват разчети на БСК.

Според камарата, това е ефектът само от дейностите в реалния сектор на икономиката. С повишението на минималния осигурителен доход в бюджетната сфера, този ефект ще нарасне допълнително.

От камарата припомнят, че минималните осигурителни "прагове" отразяват заплащането на работниците и служителите с най-ниска квалификация от 9-те категории персонал. Никой работодател не би допуснал техните работни заплати да се изравнят или превишат заплащането на по-квалифицираните и опитни техни колеги, пише в писмото.

Това, според камарата, ще доведе до допълнително увеличение на работните заплати и на работниците, и служителите с по-високи трудови възнаграждения от минималните осигурителни "прагове", както и до допълнителен ефект за социалноосигурителната система.

Бизнес