В понеделник бе обявено създаването на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион - нов изследователски център с председател на Управителния съвет Алекс Алексиев, научен сътрудник във вашингтонския „Хъдсън институт". Сред експертите на центъра са още бившият посланик на България в Москва Илиян Василев, проф. Владимир Чуков, адвокатът Иван Груйкин, икономистът Красен Станчев и други. Алекс Алексиев формулира идеята така: това е един опит да се създаде един изследователски център за стратегически изследвания за Балканския и Черноморския регион, който е базиран в София и учреден от българи, но има международен характер. Центърът ще има консултативен съвет от известни учени от региона, експерти за региона от Европа и САЩ. Крайните потребители на анализите на центъра са правителства, учени, университети. Центърът ще анализира проблемите на сигурността, радикалния ислям, интегрирането на народите от този регион, ядрената енергетика.
Един от основните въпроси, предмет на внимание на центъра, е турската политика в навечерието на решаващите не само за нея, но и за всички балкански страни, избори на 12 юни 2011 г. Експертите подчертаха, че България и балканските страни трябва да обърнат сериозно внимание особено на външната политика на южната ни съседка, защото самият външен министър на Турция Ахмед Давудоглу е основният разпространител на политиката на така наречения неоосманизъм.
В статията си за политиката на завръщане на Турция на Балканите, турският анализатор Керем Йоктем, преподавател в колежа „Св. Антоний" в Оксфордския университет, отбелязва: „Религиозният пейзаж на Балканите, да не говорим за мюсюлманския, е наистина сложен и често объркващ. Обстоятелството, че мюсюлманите в региона изобщо не представляват хомогенна маса вярващи допълнително усложнява този разностранен пейзаж. Популярните теории, например за съществуването на "ислямски диагонал" или "зелена ос", циркулиращи в Гърция и Сърбия, могат лесно да бъдат оборени в светлината на езиковите, етнически и теологични различия: "балканските мюсюлмани" говорят различни майчини езици (албански, турски, славянски езици и ромски диалекти); състоят се от различни етнически групи и се придържат към различни теологични традиции (особено класически сунитски ислям, бекташизъм в Албания и Македония, общности на алевити в България и някои строго
салафитски общности в резултат на "уахабитската интермедия" в Босна и Македония).
Отличителните черти на тези групи се оформят от техните съвършено различни положения спрямо родните им страни, определят се от това дали са малцинства, мнозинства или част от плуралистични общества, и дали биват дискриминирани или приемани от мнозинството. Освен това, едно от най-основните различия между тези групи - и най-трудно за представяне с цифри - е начинът, по който те чувстват собствената си религиозна идентичност. Разграничението между религиозно и светско пронизва идентичността на всички горепосочени групи, но по различни начини. За мюсюлманите на Балканите "да бъдеш мюсюлманин" означава различни неща на различните места".
През декември миналата година в България бе представена книгата на проф. Дарко Танаскович "Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите". Танаскович е преподавател по арабски и турски език , персийска и арабска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство в университетите в Белград, Сараево, Скопие и Париж, автор на над 600 научни труда по ориенталистика, бивш посланик в Анкара, Ватикана и при Малтийския орден. Той определя неоосманизма като осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света, и сочи, че като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция.
"Толерантният подход към неоосманизма е много опасен и затова написах тази книга. Трябва да се знае каква е истинската му същност. Има тенденция той да се омаловажава, а в същността си това е идеология на една голяма и силна държава, докато ние нямаме своя идеология. За да му се противопоставим, трябва да знаем какво представлява и да браним националните си интереси, каза Дарко Танаскович.
В самата Турция отричат съществуването на неоосманизма, възникнал като термин по времето на президента Тургут Йозал, защото в страната все още няма условия за открито отхвърляне и отказ от "официалния кемализъм", обяснява проф. Танаскович и дефинира неоосманизма като идеологическа амалгама от ислямизъм, тюркизъм и османски империализъм. В книгата се сочи, че за феномена неоосманизъм започва все по-често да се говори през последното десетилетие на 20 век, когато видимо се активизира настъпателната външна политика на Турция на Балканите, в Близкия изток и Кавказ - региони, влизали някога в състава на Османската империя.
Неоосманизмът се свързва с идването на власт в Турция през 2002 г на Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, определяна като умерено ислямистка. В центъра на външнополитическата доктрина на Турция обаче се откроява преди всичко личността на проф. д-р Ахмет Давутоглу, заел поста външен министър и ръководител на турската дипломация на 1 май 2009 г. Още през 2001 г. в труда си "Стратегическа дълбочина" Давутоглу формулира ново виждане за международната позиция на Турция и нейната външна политика, възприета и провеждана от партията и правителството на Ердоган. Самият Давутоглу твърди, че Османската империя е била преди всичко балканска държава. Проф. Дарко Танаскович заявява, че неоосманизмът сериозно се стреми към реализирането на балкански сценарий.
В статията си „На Западния бряг искат възстановяването на Османската империя, проф. Владимир Чуков обаче сочи драстичен пример на неоосманизъм. Той цитира крайно емоционална реч на турския премиер Ердоган от юни 2010 г., произнесена в известния с ислямистките си настроения град Коня. Ердоган казва: „Съдбата на Ерусалим не се различава от тази на Истанбул, а съдбата на Газа - от тази на Анкара...." „Алюзията с някои исторически събития, протекли преди повече от шест века, е толкова пряка, че човек се пита дали средновековната политическа култура, базираща се на насилието и силовото разрешаване на конфликтите, не се е завърнала в региона", коментира проф. Чуков.
Според конструктура на неоосманизма Ахмет Давутоглу „на първо място, Турция трябва да се примири със своята ислямска цивилизационна същност, да започне да се гордее с османското си минало, с мултикултурния и мултиетническия си характер, както и да разшири свободите в вътре в страната и да работи за сигурността в света. На второ място, трябва да се работи за интернационализация на чувство за величие, гордост и увереност в своите външнополитически действия. На трето място, трябва да се продължи да се поддържа състояние на отвореност и активни контакти със Запада и паралелно с това да се гарантират балансирани отношения с ислямския Изток".
"Човек от ранга на външния министър на Турция трябва много внимателно да прецежда това, което говори. Най-голямата изненада за мен е това, което говори самият Ахмед Давутоглу, че едва ли не те са най-великата нация, че цял свят се върти около тях. Това наистина е философията и идеологията на Фетула Гюлен. На практика формулата за успеха на Ердоган, на управляващата партия на справедливостта и развитие, това всъщност е инкорпорирането на философията на Фетула Гюлен. Това е един ислямски проповедник, той живее в щатите от 1999 г. На практика цялата негова империя като медии, като училища, като колежи, като пансиони е на разположение именно на тази политика - неоосманизмът. Това е формулата, да се намери симбиозата между сегашната управляващата партия в Турция това, което изследователите наричат ислямски калвинисти, ислямски протестанти. Някои от изследователите точно така наричат последователите на Фетула Гюлен. Вторият много важен нюанс, който според мен трябва да се види, това е погледът на Турция от Изток. Ето например това, което протича в Арабския свят. Валиден ли е или не арабският модел? Много силно ме изненада това, че тунизийците на практика са на път да покажат ако не червен картон, то жълт картон на своите ислямисти. Тамошната ислямистка партия на практика няма шанс да получи абсолютно мнозинство, това са на първите свободни демократични избори", коментира проф. Владимир Чуков.
Неоосманизмът като външна политика в навечерието на изборите в неделя в Турция са първият акцент, който постави пред обществеността Центърът за изследване на Балканския и Черноморския регион. Ето как Алекс Алексиев коментира проблема:
- Никой в пресата в България не говори за може би най-важните избори в региона, те са решаващи не само за Турция, а и за региона като цяло. Касае се тук дали Турция ще стане безвъзвратно една ислямистка държава или ще остане светска демокрация. Ислямистката партия в Анкара (АКП) й трябват 330 места в парламента, това е 2/3 в парламента мнозинство, което тя има в момента, за да може да направи това, което премиерът Ердоган неведнъж е казал, че иска да направи. Да направи Турция една президентска република с двупартийна система и хора, които следят кариерата на Ердоган, нямат големи съмнения, че той наистина ще постигне това. 2/3 мнозинство му дават право да насрочи референдум за това каква република ще бъде Турция в бъдещето - дали ще бъде президентска или не и какво може да стане от това. Само преди броени месеци, през септември 2010 г. той направи такъв референдум за реформи на съдебната система. Само преди дни новите съдии, които бяха назначени от партията на Ердоган във Висшия апелативен съд, 160 души гласуваха единодушно да изберат като главен съдия на Апелативния съд един приятел на вицепрезидента Аринч, човек, известен, със своите ислямистки възгледи. Подобно единодушие се наблюдава само в страни като бившия Съветски съюз и това нещо може да се повтори ако наистина АКП получат тези 2/3 от мнозинството в парламента. Защо по принцип се стига до това да се говори за това, че при положение, че тази партия никога не е имала мнозинство от гласове. Първите избори през 2002 г. с 25% от гласовете Ислямистката партия получи пълно мнозинство в парламента и в момента има повече от 2/3 мнозинство, въпреки че никога не е имала повече от 48% от гласовете. Какво ще стане ако тази бариера, която е абсолютно недемократична, а е само 5%, нещо, което съществува в напълно демократични държави, 10% не съществува. В парламента ще влязат шест различни партии. Ислямистката партия и нейният дял на гласовете ще падне от 48% на 39% и тя просто няма да има мнозинство в парламента. Защо тези избори са важни? Както казах поради това, че Ердоган може да промени конституцията и да въведе Турция към това, което аз бих нарекъл "религиозна диктатура", постигната по демократичен път. В Турция в момента става грубо потъпкване а свободата на словото, грубо потъпкване на хора, които не са съгласни с режима на Ердоган. В момента в Турция има 68 журналисти, които са в затвора по обвинения, които са направо смешни, а и много от тях са в затвора в продължение на месеци и години. Един от главните противници на АКП са турските войни, които са по принцип винаги били даже натоварени от конституцията да пазят светската насока на турската държава. 30 души генерали са в момента в затвора, някои от тях вече с години, 28 действащи генерали са обвинени в различни конспирации, които ако погледнете т.нар. истинските обвинения, те са просто смешни. Това си е направо един погром срещу тези хора, които те смятат, че са антиислямисти. Преди три или четири дни шефът на Военната академия, който всички смятаха, че ще стане новият шеф на Военновъздушните сили, беше вкаран в затвора. За първи път действащ военен на много висок чин беше арестуван и вкаран в затвора без да има определи обвинения, просто обвинен в заговор срещу държавата. Но има в момента, поне в следи в Турция, които все още смеят да се противопоставят на ислямистите. Силни съмнения, че изборите ще бъдат демократични.
Едно от нещата, което излезе съвсем наскоро в пресата, че, че от септември миналата година, когато стана референдума, до днес, което са някакви осем месеца, броят на избирателите в Турция се е увеличил с 3 млн., от 49 на 52 млн., което е абсолютно невъзможно, просто не е възможно това фактически да е станало. Населението не се увеличава по този начин в Турция и има хора, които смятат, че това не е случайно. За АКП се говори, че те може да спечелят между 36 и 52 процента, което е толкова голям диапазон, че е просто безсмислено. За републиканската партия, старата партия на Ататюрк, се говори, че могат да спечелят между 20 и 30 процента. Най-интересното е силно националистическата партия, защото тя миналия път взе 14 процента и влезе в парламента и този път, само преди една седмица, се оказа, че десет от техните видни политици, появиха се в интернет различни видео снимки от сексуални прояви на тези господа, които трябваше да си подадат оставката, което може да повлияе на изборите. Никой не може да каже, но ако тази партия не успее да вземе над 10 процента, тогава победата на Ердоган с повече от две трети е почти сигурна. Какво означава всичко това? Турската икономика се развива много добре, но факт е, че поляризацията на турското общество се засилва с всеки ден. Идеята, че в Турция едва ли не цари политически мир е абсолютно погрешна и тези сили, които се противопоставят на ислямистите, се активизират все повече, което дава на някои наблюдатели правото да мислят, че наистина АКП няма да успеят да вземат тези проценти. Кои са тези сили, които се противопоставят на АКП? Те са три основни. Първо би могло да се каже, че има две нации в Турция- едната е светската нация, другата е Турция на Анадола, където образователното ниво е много ниско. Тази е частта, която фактически гласува за АКП най-вече.
Тези, които се противопоставят, това са кюрдите, има 15 млн. кюрди в Турция, което е много голяма част от населението, може би около 20 процента. Ислямистите като Ердоган и неговите колеги невъднъж са казвали, че турска нация не съществува, няма такава националност. Единственото общо, което турците имат, това е тяхната религия, това е най-важният фактор. Кюрдите вярват точно в обратното. Кюрдите смятат, че тяхната етнонационална принадлежност, собствен език, между другото кюрдите са най-голямата нация в света, която няма собствена държава. В Турция има 15 млн., в Северен Ирак и има може би 7-8 млн., в Иран има 7 млн., в Сирия има доста, дори в Азербайджан ги има. Така че ние говорим за една много голяма нация, която е разпръсната в 4-5 различни държави и тяхното основно чувство е за тяхната национална принадлежност към кюрдския народ на първо място, ислямът идва чак след това. Поради необходимостта да направят реформи във връзка с ЕС, Ердоган позволи да се говори на кюрдски език. В момента в Диар Бекир почти не се чува турски. Той става един кюрдски град и не само той. Много други такива места има и те са в твърда опозиция срещу Ердоган. Не им е позволено да участват в изборите като партия, но те участват като независими кандидати. И докато на миналите избори през 2007 година те имаха 21 депутати, които влязоха в парламента, сега се смята, че ще имат най-малко 30. Другата група, която е твърдо срещу ислямистите, това са т. нар. Алеви турци, потомци на шиити, които с течение на времето са станали доста светски настроени. Те са против шариата, те са против да има религиозни уроци в училищата, техните културни домове, те не са джамии, там, където те, ако може да се каже така, вършат религиозни обреди, това е в тези културни домове. И напоследък има много сериозно съживяване, а те са също много голям процент. Между 10 и 30 процента от турския народ са алеви. Тяхната съпротива срещу Ердоган се засилва с всеки ден. В Измир преди един месец имаше демонстрация на 60 000 души, алеви, които направо говореха, че АКП води до една диктатура от фашистки тип.
За нашия регион това, което е най-важното, е външната политика на Турция, която директно засяга нас и съседите. Тя е една политика, която се нарича от наблюдатели неоосманизъм. Той цели да върне това влияние, което Отоманската империя имаше на Балканския полуостров и не само. Факт е, че неоосманизмът директно засяга нашите национални интереси. Авторът на тази доктрина Ахмед Давутоглу, външният министър на Турция, е говорил неведнъж, че за Балканския полуостров 16 век е най-великият, че ние едва ли не сме постигнали върха на развитието си. През 16 век, както и през 17, както и през 15, Балканите в голямото си болшинство бяха християнски и християните бяха поробени народи, които плащаха специален религиозен данък. Така че за един външен министър на Турция да казва на тези народи, че 16 век е бил техният най-велик век, е фалшификация на историята на тези хора и аз се учудвам, че никой в тази държава не говори за това.
