Тайните на партийния архив на БКП

Тайните на партийния архив на БКП
Тайните на партийния архив на БКП

Днес ще си говорим не точно за досиета и не за това кой кога и как ги е откраднал, унищожил или манипулирал. Това, което всички български граждани искат да знаят, и смятат, че то е скрито зад дебелите стени на архива на МВР или другите тайни служби, и за което настояват най-после да бъде разсекретено, всъщност, оказва се, отдавна не е тайна. Най-важните тайни за дейността на бившата Държавна сигурност могат да се открият в Централния държавен архив и всеки би могъл да ги прочете там.

Силовите структури на режима преди 1989 г. са само инструменти, които са изпълнявали заповедите на ръководството на Българската комунистическа партия и лично на Тодор Живков. И тайната ни полиция, наречена Държавна сигурност, и МВР, а и всички министерства в структурата на тоталитарната държава са били пряко подчинени на партийните органи. Така текстовете на тези заповеди и решения, хвърлящи светлина дори върху унищожените и откраднати документи от масивите на Държвна сигурност и МВР, всъщност могат да бъдат открити в партийния архив на БКП.

Къде е той, какво съдържа, каква е съдбата му след 1989 г. и какви събития от българската история може да разкрие той – всичко това ще разберете в днешната "Афера".

Подчинението на службите на Държавна сигурност и цялото МВР на ръководството на Българската комунистическа партия нормативно е формулирано в няколко партийни решения от различни години: секретно решение от 1953 г. на Политбюро на Централния комитет на БКП, друго секретно решение на Политбюро от 1962 г. за основните положения в работата, правата и задълженията на МВР, както и такова от 1974 г., по което Държавна сигурност работи чак до закриването си през 1990 г. В последното в прав текст е записано, че Държавна сигурност осъществява своята дейност под контрола на ЦК на БКП и първия й секретар.

Затова решенията какви задачи изпълнява Държавна сигурност и с какви средства ги осъществява се съдържат в документите от партийния архив на БКП. До 1993 г. те се съхраняваха в бившата сграда на ЦК на БКП – добре известния Партиен дом. След това те, оказва се, са предадени на Централния държавен архив и вече 13 години са достъпни за всички, които се интересуват от тях. Междувременно още преди 1989 г. са микрофилмирани и две пълни копия на партийния архив са скрити на две места в страната.

Дори подпалването на Партийния дом през 1990 г., за което тогава се коментираше, че е с цел унищожаването на този партиен архив и замитането на следите на партията, не успява да го унищожи и не са му нанесени никакви щети.

Каква е съдбата на документите на БКП разказва Петър Балабанов, по онова време депутат във Великото Народно събрание, член на комисията “Тамбуев” за досиетата на народните представители и член на БСП в първия прикрепен звуков файл

По решение на Висшия партиен съвет на БСП архивът на Българската комунистическа партия до 1989 г. е предаден на Централния държавен архив. Оттогава насам той е общодостъпен за всеки гражданин. Там като съвсем явни се намират дори документи, които в архива на МВР и различните бивши и настоящи тайни служби носят гриф “Строго секретно”. Как е предаден архивът, какво има в него и кой е чел досега тези документи – разказва заместник-директорът на Главно управление “Архиви” Венцислав Велчев във втория  прикрепен звуков файл

Така, уважаеми дами и господа, проучването на партийния архив може да даде отговор на огромната част от въпросите на обществото, които според така наречената кампания за разсекретяване на досиетата, се крият зад 7 печата, и да я направи излишна. А документите за близката и по-далечната история могат да се намерят съвсем лесно и на други явни места.

1991 г. по времето на кабинета на Димитър Попов, когато там финансов министър е Иван Костов, вицепремиерът Димитър Луджев със заповед като изпълняващ длъжността премиер на мястото на излезлия в болнични министър-председател разпорежда закриването на всички задгранични фирми и дружества на няколко управления и отдели на бившата ДС, както и на военното разузнаване. Малко след това по същия начин се закрива и Научно-техническото разузнаване. Тези заповеди не са нито в унищожения архив на Държавна сигурност, нито в труднодостъпния архив на МВР, а могат да се прочетат от всеки в съвсем явния Държавен архив.

По-възрастните хора добре си спомнят за списъка на българските милионери, закачен на витрината на Американското посолство в София в края на 80-те години, който се разказваше като легенда от уста на уста. Той стоя там 4 дни, след което бе намерен начин да бъде свален. Там обаче нямаше имена на сегашни политици, държавници или хора от службите. Повечето имена бяха на видни интелектуалци и обществени дейци и срещу тях стояха цифри от порядъка на 1 милион лева, които за това време звучаха фантастично. Банковите сметки на всички български граждани преди 1989 г. се намираха в БНБ и данни за тях могат да бъдат намерени в архива на БНБ, който също е предаден в Централния държавен архив.

Първите частни фирми в България бяха създадени още преди 10 ноември 1989 г. по силата на известния Указ 56. Техните собственици, ръководители и членове на Управителни съвети фигурират в публикациите на Държавен вестник и никога не са били тайна. Дори списъкът на кредитните милионери на България бе публикуван в пресата. Друг е въпросът, че нито в единия, нито в другия случай е разследвано кой е дал парите за тези фирми и кредити и какво е станало с тях.

Призивите на някои съвременни политици да бъдат разбулени зловещите тайни на миналото ни и демонстирането на политическа воля да го направят всъщност излизат обикновен мързел и нежелание това да бъде изследвано и без специални закони или бюрократични процедури. Защото всичко това отдавна е публично. Освен ако целта на кампанията по разсекретяването не е всъщност друга.