Съдия заграбва имот и иска 180 000 евро от собствениците

За странни действия на съдията от Софийския районен съд Борис Динев сигнализира до нашия екип Бранимир Ботев. Той разказа как в негов наследствен имот, собственост на семейството му още от 1936 г., на 27 юли т.г. нахлува съдията Борис Динев заедно с още трима души с кирки и лопати. Апетитният имот е на брега на морето във варненската местност „Свети Никола”. Групата пристига с две коли с варненска регистрация. Семейството на потърпевшия в този момент си е в къщата, точно в този имот, и в изумлението си от действията на съдията заснема всичко на видеокамера.

Ботев вика полиция, Динев парадира, че е магистрат, но не успява да покаже никакъв документ за собственост. Валиден документ няма, тъй като в момента има висящо дело във Варненския окръжен съд за собствеността върху въпросния имот. Полицията съставя предупредителен протокол за самоуправство на съдия Динев. Потърпевшите внасят жалба за действията му до Комисията за борба с корупцията и професионална етика във Висшия съдебен съвет.

На комисията са представени и снимките, които ясно показват самоуправните действия на съдия Динев. При изслушването Бранимир Ботев съобщава пред магистратите от комисията по корупция, че няколко дни преди това, Борис Динев му поискал 180 000 евро, за да се откаже от имота му. Бранимир Ботев съобщава, че разполага със запис на този разговор.

На 13 октомври комисията заседава по случая, но се ограничава само до това, че предупреждава съдията да не влиза в личен контакт с Ботев и съдия Динев обещал на комисията, че ще се съобрази с това. Комисията обаче не намира данни за образуване на дисциплинарно производство, не намира данни и съдия Динев да е уронил престижа на съдебната власт, което вече според Конституцията е пряко основание за освобождаване от съдебната система. И въпреки че това не е първият, а поредният скандален случай с магистрат във Варна, последствия няма.

Разказ на Бранимир Ботев, собственик на имота и потърпевш от действията на съдия Борис Динев:

На 27 юли тази година, прибирайки с в къщата си във Варна, където малко по-рано бях настанил съпругата си и двете ни деца, с удивление и донякъде със страх установих, че оградата в предната част на имота е съборена, коловете са повалени, от желязната порта е изтръгната указателната табела, която указва чия е собствеността и кой е имота, а вътре, в самия имот, няколко здрави млади мъже се разхождаха с кирки и лопати. Бях много притеснен и единственото, което можех да направя, е да се обадя в МВР. След дълго прехвърляне от едно районно на друго, попаднах на правилното Районно управление, където помолих незабавно да дойде патрулка, за да установи съответното навлизане в имота.

Дойде ли полиция? Образували производство за това самоуправство?

Благодарен съм на колегите, те дойдоха на място и установиха това, което моите домашни и съседите видяха…

… Които са били там в момента на действията?

Точно така, имаше хора в моя имот и те видяха, каквото се случи. При искането от страна на полицията съответните лица да се легитимират, от другата страна най-неочаквано видях действащия съдия от Софийския районен съд Борис Динев, с който имаме спор за тази част от имота, тъй като през 1999 година, около 60 години, след като имам нотариален акт за този имот, той или неговите родители се сдобиват с констативен нотариален акт. Съдията Борис Динев заяви на полицаите, че няма какво да се занимават с него, тъй като е магистрат и не могат да му съставят каквито и да е актове за нарушението. Сагата продължи около два часа, през които имаше уговаряния. Органите на полицията се опитваха да убедят господин Динев и неговите придружители да се легитимират по някакъв начин като собственици или в какво качество пребивават в този имот.

Те показаха ли някакви документи за собственост?

Те не показаха изобщо такива документи. Общо взето реакцията им беше: чакайте сега малко, сякаш органите на реда са им подчинени. Казаха, че след малко ще дойдат едни хора и ще покажат документи. След близо два часа се появи майката на господин Динев, която показа ксерокопие от съдебно решение на първа инстанция. Както знаете, едно съдебно решение става стабилен акт, когато бъде потвърдено от всички инстанции, т.е. няма влязло в сила съдебно решение за този имот. По-абсурдното и по-учудващото е, че съдията Динев, който трябва да бъде еманация на правото, самият той раздава правосъдие, съдия е по наказателни дела, очевидно няма доверие в това, че следващите съдебни инстанции ще решат спора по желания от него начин и решава да ги изпревари, влизайки в имота. За негово нещастие аз притежавах всички документи в себе си, съхранявам ги в къщата ми и ги предоставих на полицаите. Те съставиха на съдията Динев, въпреки дългото протакане, акт за самоуправство, при което го задължиха с този протокол да възстанови съборената ограда и стълбовете и да възстанови табелата, която беше откъсната и я намерихме в имота, под купчина слама.

Той направи ли това?

Не възстанови щетите. Наложи се с мои приятели да поправим всичко. Тогава се изтеглиха с колите, с които бяха дошли. Интересен е фактът, че докато това се случваше, беше създаден много обемен снимков материал, част от който предоставих във Висшия съдебен съвет.

Вашите близки ли са направили снимките?

Да, за да може след това някой все пак да ни повярва. След като му беше съставен на него протокол, поиска и на мен да ми бъде съставен протокол. От полицията ми направиха предупредителен протокол да не пристъпвам към самоуправни действия със съдията Динев, което беше толкова нелепо, че няма как да го окачествя, след като аз самия се бях обърнал към полицията и бях потърсил тяхното съдействие.

Кога се обърнахте към Висшия съдебен съвет и защо сезирахте тази институция по случая?

Още на 29 юли написах жалба до ВСС, до Комисията за борба с корупцията и професионалната етика.

Там разгледали ли са случая и имате ли отговор?

Случаят беше разгледан на 13 октомври. Бях поканен пред комисията и бях изслушан. В последствие получих отговор, с който комисията обръща внимание на съдия Динев да не предприема подобни действия в бъдеще, с което като че ли случаят приключи. За мен съдебните спорове се решават в съда. Това, което ме възмути безкрайно много е, че действащ магистрат по наказателно право се държи като мутра, позволява си да действа с извънправни способи, очевидно неуверен, че съдебната система ще последва неговите аргументи, за да реши спора. Що се отнася до цената, имотът, който действително е много ценен и който притежавам от 1936 година, беше оценен от съдия Динев в тази част, за която той има констативен нотариален акт, на 180 хиляди евро. Толкова той ми поиска, за да прекрати действията си по съдебен ред и да ми прехвърли собствеността на имота. 

Категорично и най-отговорно заявявам, казах го и пред ВСС, готов съм да подпиша декларация, с която да предоставя право да бъдат направени разпечатки на моя телефон, за да се види колко пъти в разстояние на няколко дни бях търсен от съдия Динев. Буквално дни, след като внесох жалбата срещу него, започна да ми се обажда. Още по-учуден съм от факта, че впоследствие е твърдял пред ВСС, че едва ли не аз съм бил човекът, който го е търсел. От разпечатките на моя и на неговия телефон ще се види много ясно, че нито веднъж не съм търсил съдията Динев по простата причина, че не съм знаел дори какъв е номера на мобилния му телефон, няма и защо да го търся. Същевременно ще се види и колко пъти в продължение на дни съдията Динев буквално през половин час ми е звънял, за да изиска да се видя с него. Даже при последните обаждания беше изключително настойчив и останах с впечатлението, че е разбрал къде се намира моят офис, защото каза, че е в непосредствена близост до моя офис и ме чака в градината на грандхотел „София”. Когато отидох на тази среща, разбрах, че той ме вика, за да ми каже, че ако му бъдат броени 180 хиляди евро, той ще се откаже от този имот и аз отново ще си върна правата върху него.

Уведомихте ли комисията по корупция към ВСС за това, че ви е искал тези пари?

Да, уведомих ги, имаше два въпроса към мен да назова точната сума и аз точно назовах сумата от 180 хиляди евро. Аз съм притеснен от факта, че няма орган, който да се заинтересува да събере доказателствата по този случай, защото съм готов да ги предоставя. Искам да бъдат иззети разпечатките от моя телефон, от неговия телефон, разпечатките и на служителите в дружеството, на което съм председател на Надзорния съвет, където той е звънял, за да изиска номера на моя телефон. Представил се е като съдия Динев и е казал, че спешно му трябва моя телефон. Получавайки моя телефон, той започва да ми се обажда и то броени дни, след като аз внасям жалбата. Как той е разбрал за внесената срещу себе си жалба, аз не бих могъл да знам и тези неща съм ги заявил пред ВСС.

Вие как си обяснявате поведението на един съдия, който с такива методи се опитва да се сдобие до някакви права?

Изключително съм обезверен, не желая нито да си го обяснявам, нито да търся някакви аргументи, смекчаващи вината му като човек. Тежка е ситуацията, в която едни действащ съдия си позволява да се държи по този начин – съвсем директно си позволява да търгува с интереси, които очевидно трябва да бранят собствения му материален интерес при висящ съдебен спор. След като самият той постъпва по такъв начин, очевидно е доколко има вяра на правосъдната система в България. Преди няколко дни председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев каза, че е крайно време Темида да свали превръзката и да вземе меча. Аз бих казал, че не съдебната система носи отговорност и вина за отделни магистрати, но когато тези магистрати нарушават с поведението си представата на хората за правораздаването, за справедливост, те неусетно пренасят своите критики и негативни очаквания върху самата система.

Съдия Динев в официална позиция твърди, че не е използвал кирки и лопати, не е навлизал в имоти, не е имал такива действия.

Какво да отговоря? Аз представих достатъчен снимков материал във ВСС. По-добре, ако моята дума трябва да се противопостави на думата на един магистрат, по-добре вижте тези снимки. Ясно се виждат тези хора, начело със съдия Динев, със съответните пособия, както и да ги наречем – мотики, търнокопи, лопати, съборената ограда, повалените стълбове, самия съдия в имота.

ВСС видя ли тези снимки?

Аз им ги предоставих, но как и защо след това се твърди, че това, което е на снимките, не е това което е, че там няма кирки и лопати, с които да е съборена оградата и че тези хора не са вътре в имота с тези така да ги нарека оръдия на труда, аз не мога да знам, просто предпочитам да вярвам на очите си, но тогава, когато ме правят на сляп, нямам никаква друга позиция, освен да продължавам да се жаля.

Както личи, съдия Динев вероятно няма доверие в съдебната система, а вие след цялата тази случка имате ли доверие?

Аз имам доверие в съдебната система, защото считам, че има един меродавен принцип, че съдебните решения не се обсъждат, те се прилагат. Затова и съдебната система в България е триинтстанционна. Нейните актове се постановяват при строги правила. Мисля, че хората й имат довери и трябва да имат още повече доверие, стига действията на отделни магистрати, на които, за съжаление, станахме свидетели през последните две години, да не разклащат доверието.

Председателят на Комисията за борба с корупцията и професионална етика към Висшия съдебен съвет Цони Цонев коментира така:

Комисията изслуша двете страни и от обясненията им разбрахме едно единствено нещо, че става дума за спорен имот, като спорът се решава от съда.

Потърпевшият твърди за действия от страна на съдията, които нямат нищо общо с правото - влизане с кирки и лопати, искане на 180 хиляди евро подкуп, за да се откаже от неговия имот. Това са все неща, които нямат нищо общо с решаването по право и по закон на гражданско-правния спор.

Съдията е родом от Варна и обясни, че заедно със свои близки, мисля че с брат му и негов роднина, са отишли да нагледат свой наследствен имот. Той даде дълги обяснения – този имот бил купен от неговия дядо, баща му е продължил да го ползва. Обясни, че това е наследствен имот и че единственото нещо, което е направил е, че е развързал телта към мрежата, която е вързана за вратата, за да влезе в двора. Жалбоподателят посочи, че съдията му е предлагал да сключат сделка, ако държи да го получи този имот, да плати определена сума, срещу която да му продаде имота. Мисля, че постигнахме спогодба между двамата и не ми се вижда, и не ми се струва за разумно да се връщаме отново към този случай. Единственото, което може да се получи като последица от продължаващото обсъждане на този случай, е да задълбочим конфликта между тези две страни, от което никой няма полза. Те се споразумяха пред нас да не предприемат повече каквито и да е действия и да изчакат решението на съда, който ще каже кой е действителният собственик на този имот.

Въпреки многократните опити да се свържем със съдията от Софийския районен съд Борис Динев и да научим и неговата позиция за случая, той не вдигна телефона си.