Преди повече от осем месеца, в началото на ноември миналата година, ви разказахме как една българска афера гръмна чак до Лондонското сити и бе на път да постави под въпрос сериозния авторитет на една от най-големите аукционни къщи в света – “Кристис”. На 9 ноември бе насрочен търг, на който сребърна чиния, открита в България, бе обявена на търг с начална цена 300 000 паунда, като очакванията бяха цената й да достигне 1 450 000 британски паунда.
Уникалната средновековна сребърна чиния е част от сервиз от 13 части. Върху нея има ключов надпис, че съкровището е принадлежало на Константин Алана. Находката е много рядка и изключителна, датира от 12 век и няма много аналози в света, коментира тогава Кирил Христосков, бивш шеф на отдела за трафик на антики в НСБОП.
Аланите са племе, което през 1306 г. е преселено в България от Светослав Тертер и се е заселило в района на Пазарджик. Точно там е намерено съкровището. За това никой не спореше. От “Кристис” обаче упорито твърдяха, че то е открито през 1903 г., като залагаха на факта, че единствената международна конвенция, която постановява връщане на откраднати паметници, е от 1972 г. и няма обратна сила назад в годините. Българският иманяр Найден Блангев, открил съкровището, обаче твърди, че го е извадил през 2000 г. и дори, уличавайки себе си, разкри това пред директора на Националния исторически музей, полицията и прокуратурата.
И министърът на културата Стефан Данаилов, и главният прокурор Борис Велчев, изпратиха писма до “Кристис” да се спре търга. През това време прокурори, полицаи и експерти се заеха да разследват истината и да доказват как точно е изнесена тази уникална сребърна чиния от България. Каква е съдбата на изкопаните 13 съда: освен чинията, изложена на лондонския търг, 9 се намират в три гръцки музея, една е в „Библиотек насионал” в Париж и още една – в неназована частна колекция в Лондон. Днес, осем месеца по-късно, прокуратурата категорично е доказала, че всички тези уникални средновековни сребърни съдове са част от българското културно наследство, изкопани са през 2000 г. при незаконни разкопки и също така незаконно са изнесени зад граница.
Затова във вторник българската прокуратура изпрати официално искане до съдебните власти на Гърция деветте сребърни съда, три от които се намират в музея “Бенаки”, други три във Византийския и християнски музей в Атина и още три в Музея на византийската култура в Солун, да бъдат върнати на България. Предстои такова искане да бъде отправено и към британските власти за връщане на чинията, собственост на “Станфорд плейс колекшън”.
Повече от осем месеца прокуратурата събира доказателства, за да докаже по безспорен начин собствеността на тези сребърни съдове на българското културно наследство – разпитвани са свидетели, включена е полицията, проведени са оперативно-следствени действия, събрани са и гласни доказателства, с които да бъдат убедени чуждите власти, че тези предмети, изложени в три гръцки музеи и два британски културни института, единият от които “Станфорд плейс колекшън”, са българска собственост. Наказателното производство е образувано в Окръжна прокуратура –Пазарджик през октомври миналата година, веднага след избухването на скандала с търга на “Кристис”, за незаконни разкопки, незаконен износ на откритите предмети и организирана престпна група, която е осъществила трафика им.
Средновековното съкровище се състои от 13 сребърни чинии - три фруктиери с поставка и 10 тави-чинии без поставки. Открито е с металотърсач в местността “Градище” между пазарджишките села Бошуля и Величково. Още в края на 2000 г. – началото на 2001 г. те са били изнесени незаконно навън. На 9 ноември едната чиния, в центъра на която има гравюра на ездач с изваден меч, чийто кон е нападнат от пантера с малкото си, и която е собственост на “Станфорд плейс колекшън”, бе обявена за продажба на търг от аукционна къща “Кристис”. След искането на министъра на културата Стефан Данаилов и главния прокурор Борис Велчев пръвоначално лондонският наказателен съд е спрял търга, но после са били представени документи със съмнителен произход, и спирането е отменено.
Друга част от съкровището – две фруктиери и седем тави с позлата, се намират в три музея в Гърция - по три съда се пазят в музея “Бенаки”, Византийският и християнски музей в Атина и Музеят на византийската култура в Солун. През откомври 2003 г. и деветте съда са били изложени в музея “Бенаки” с предложение за продажба. По делото е установено, че през ноември 2000 г. пазарджишкият иманяр Найден Блангев и Величко Денков са купили металотърсач от Бойко Цветанов с уговорката, ако изкопаят при незаконни разкопки нещо ценно, той да уреди продажбата. Двамата описват пред прокуратурата, че при откриването на едната фруктиера, отлепили частично гривната й. Тя сега се намира в “Станфорд плейс колекшън” – Лондон. Двамата иманяри дават описание и на други причинени драскотини или дефекти при откриването на съдовете, по които те са идентефицирани. Сребърните съдове тежали общо между 12 и 15 кг.
След няколко дни Блангев и Денков предложили съдовете за продан на известен пловдивски нумизмат – Димитър Костов. Той отказал покупката, тъй като са незаконно изкопани, а той вече имал образувано дело за подобни културни ценности. След отказа двамата потърсили дилъра Бойко Цветанов да им уреди продажбата. Както ви разказахме и преди 8 месеца, за 11 съда той платил 30 000 германски марки, част от които се оказали фалшиви, и ги взел за препродажба. Блангев решил, че парите са малко и потърсил Цветанов отново, но той вече е бил предал находката по веригата нагоре на пловдивчанина Марин Велков, който има антикварен магазин и държи каналите за износ навън. Бай Марин обаче през това време вече е успял да изтъргува съкровището в Белград. И иманярят Найден Блангев останал излъган. Точно това го вбесило и той набил дилъра, за което му образували дознание в пазарджишката полиция.
Така едната от фруктиерите – с гравюрата на конник, попаднала в Лондон в “Станфорд плейс колекшън”, а друга - с надпис “Константин Продерос Аланос” също заминала за Лондон, но в друг собственик, а 9 чинии били закупени от трите гръцки музея. Четирима от участниците в групата са разпознали всяка една от чиниите, които сега са в Гърция. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров разказва защо съкровището е уникално /чуйте повече от него в първия звуков файл/.
Експертката от Националния археологически институт Павлина Илиева е сравнявала изкопаните през 2000 г. съдове с тези, изкопани в същия район през 1903 г. и публикувани от проф. Богдан Филов в списание “Известия на българския археологически институт” през 1921 г. Там Филов пише, че в тогавашното село Изгерлий, днес Величково, е намерено голямо златно същровище от 25 кг златни византийски монети, един златен к рънст, който е претопен, сребърна ваза и 10 сребърни тасчета, някои от които със златни орнаменти, отчасти претопени. Според Филов през 2001 г. три от тях се намирали в сбирка на известен френски византолог Г. Шлумбург в Париж и са описани в статия на Гастон Мижеон. Трите тасчета са описани подробно и в книгата на Алиса Банк “Приложно изкуство на Византия” от 1978 г. Още един експерт от Националния археологически институт Иван Сотиров – старши, свидетелства пред прокуратурата, че е виждал трите тасчета, изкопани през 1903 г., и е категоричен, че те са съвсем различни като изображения и сцени от чинията, изложена в “Кристис”.
В гръцка статия в списание на музея “Бенаки” от 2003 г. на Анна Балан-Анастасия Драндаки под заглавие “Средновековното сребърно съкровище” се заключава, че и деветте купени от гръцките музеи през 2003 г. съдове, и предметите от находката от 1903 г., и сребърната чиния с надпис “Помагай Боже на Константинос Аланос Проедрос” принадлежат към една и съща стилистична група. Анастасия Драндаки обаче не посочва от коя частна колекция във Великобритания са закупени деветте съда и в която е останал десетият предмет, не се цитира и името на продавача, за когото се твърди, че е наследил предметите от своя баща. Как обаче българската прокуратура доказа възловия момент – че чиниите в Гърция и Лондон са идентични с тези, открити през 2000г., а не с другите, открити през 1903 г. – обяснява Божидар Димитров /чуйте втория звуков файл/.
До какви факти е достигнало разследването на прокуратурата – разкрива прокурорът Камен Михов, завеждащ отдел “Международна правна помощ” във Върховната касационна прокуратура / чуйте повече от него в третия звуков файл/.
В искането до Гърция, изпратено вчера, се иска деветте съда да бъдат предадени на България и се посочва, че те представляват българска културна ценност, тъй като са открити на българска територия в края на 2000г., поради на основание на Конвенцията относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г. са част от нашето културно наследство, и те безспорно са внесени в Г ърция след влизането в сила на тази конвенция както за Гърция, така и за България.
Българската прокуратурата отправя молба към гръцките съдебни власти чиниите незабавно да бъдат иззети от музеите, конфискувани и върнати на българската държава, а дотогава по Конвенцията за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, да бъдат иззети от гръцките музеи, и да бъдат наложен запор върху чиниите с цел предотвратяване на продажба или друго разпореждане с тях.
