Смъртта на българска медицинска сестра в Либия

Една от хилядите български медицински сестри, които работят в Либия, Николина Дамянова, е убита на 17 ноември 2000 г. при катастрофа в либийската столица Триполи. Непосредствено преди смъртта си се е возила в автомобила на офицер от либийските служби. Либиецът предизвиква катастрофа, тялото на Дамянова e изхвърлено от колата, и тя загива. В колата е пътувал и българин, който става очевидец на смъртта на медицинската сестра.

Близките й в България получават тялото седмица по-късно, но и досега изпитват съмнения около смъртта й. Майка й смята, че е била умишлено убита и изхвърлена от колата. Съмненията се подхранват от различните версии за това какво е причинило катастрофата – веднъж се появява мистериозна втора кола, която ги е ударила, но напълно неизвестна, втори път такава кола няма и катастрофата е предизвикана от либиеца. Близките се съмняват и че либийските власти прикриват истинския виновник за смъртта на Николина Дамянова.

В началото на 2001 г. следствено дело за причините, обстоятелствата и виновниците за смъртта на българската медицинска сестра в Триполи е образувано и в България. Разследвано е в Националната следствена служба. На 21 януари т.г. делото е внесено в Софийския градски съд. Обвинителният акт е срещу либийски гражданин. Той ще бъде съден у нас задочно.

Офицерът от либийските служби се казва Абдул Ер Раззак Омар Абдулах Калф Аллах, накратко му казват Абдарзак Омар Халфала. Сега е 44-годишен. Роден е през 1963 г. в град Таджура, област Триполи на Либийската арабска социалистическа Джамахирия. Либийски гражданин е. Живее в Таджура, в квартал, наречен “Ел Химидия”, на ул. “Ал Манара”. През 2000 г. е работил като офицер за свръзка на либийските служби в българското задгранично дружество “Булгаргеомин” ЕАД.

По същото време в Либия от януари 2000 г. е работила като медицинска сестра с договор в болницата в град Тархуна българката Николина Гергова Дамянова. По това време тя е 49-годишна. Родена е във Враца. Майка й, Венка Гергова, живее в село Осен, община Криводол. Сестра й Детелина Вълкова живее в момента в столичния квартал “Дружба”–2. На 17 ноември 2000 г. в Таджура след като са имали предварителна уговорка, либиецът Абдарзак Омар Халфала, Николина Дамянова и българинът Юлиян Стоянов се качили в лекия автомобил “Деу” на либиеца, за да пътуват до столицата Триполи.

В Триполи Николина Дамянова е трябвало да си получи от фотографско студио готови снимки за международен паспорт. Документи имал да получава и Юлиян Стоянов. Колата карал собственикът. На предната седалка до него седял Стоянов, а на задната зад Стоянов – Дамянова. След като свършили работата си и взели документите от Триполи, тримата се качили отново в автомобила на Абдарзак Халфала и потеглили обратно за Тархуна, където трябвало да оставят Николина Дамянова. Около 14 ч. следобед тримата пътували по двупосочната магистрала Триполи–Бенгази, която има по две ленти за движение в едната посока, разделени с двоен бетонов бордюр. Бордюрът е широк около 40 см и висок 15 см.

Вътре в бордюра имало насъбран пясък, обрасъл с трева, на места висока до 25 см. Пясък и трева имало по продължение на целия бордюр от двете му страни и той бил толкова много, че дори затрупвал самия бордюр. Пясъчните ивици край пътя се извисявали до десетина метра, а някъде и повече. Колата се е движила с доста висока скорост и на включени фарове. Либиецът, който шофирал, обаче се въртял и се обръщал непрекъснато назад към Дамянова, за да разговаря с нея, и не внимавал в пътя. Така, на излизане от Триполи някъде в района на Сърдечно-съдова болница, известна като Унгарската болница, магистралата прави лек завой надясно.

Точно на това място в резултат на високата скорост и невниманието в пътя и шофирането, либиецът изпуснал контрола върху колата. Предното ляво колело на автомобила стъпило върху пясъчната ивица до бордюра, а след това се ударило и в самия бордюр. От удара колата рязко се завъртяла надясно и започнала да се преобръща във въздуха през асфалтовата настилка. После колата излязла през страничната пясъчна ивица и се спряла върху купчина чакъл пред къща. По време на преобръщането се отворили задните врати на колата и от едната изпаднала медицинската сестра. Колата е минала през нея. Предните врати останали затворени и либиецът и Юлиян Стоянов останали вътре.

След като колата спряла напълно, Стоянов се опомнил, излязъл навън и видял Николина да лежи по корем върху пясъка, а главата й била обърната на една страна. Халфала и Стоянов потърсили помощ от живеещи наблизо хора и с тяхна кола закарали Николина първо до Унгарската болница, която била на 300 метра от мястото на катастрофата, а после оттам с линейка на Бърза помощ била откарана в Триполи. Въпреки това около 17 ч. същия ден тя починала от травмите, получени от удара. Съдебно-медицинската експертиза и допълнителната медицинска документация, предоставени по делото от либийската страна, посочват, че смъртта на медицинската сестра е настъпила от няколко травми.

Закрита черепно-мозъчна травма с кръвоизлив, кръвоизливи на дясното слепоочие и на тила, счупване на 8 ребра, разкъсване на белите дробове, счупване на дясната ръка, интензивна загуба на кръв и още множество разкъсни рани. Експертизата констатира, че тези увреждания, причинили смъртта й, се дължат на силен удар с или върху тъп предмет и по време и начин могат да бъдат получени именно при такава катастрофа. Като конкретна причина за смъртта се сочи силната кръвозагуба от разкъсването на белите дробове и счупването на ребрата. Лекарите обаче отбелязват, че такава гръдна травма не води до мигновена смърт, а до смърт в продължение на няколко часа.

Така Дамянова е могла часове след катастрофата да бъде в съзнание и да води разговори. Още повече че черепно-мозъчната й травма не е такава, че да води задължително до загуба на съзнанието. Дали това наистина е било така, в документите по българското следствено дело не е отбелязано. Факт е, че е починала 3 часа по-късно. Заключението на следователя от Националната следствена служба и на две автотехнически експертизи по делото е, че причина за катастрофата са субективните действия на Халфала, високата скорост и невниманието. Той умишлено е нарушил и Закона за движение на Либия, но пък е причинил катастрофата по непредпазливост, а е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати опасните последици, пише в обвинителния акт срещу него по българското дело.

Халфала е нарушил цели 5 текста от либийския закон: висока скорост над разрешената, което се наказва с глоба от 20 до 100 либийски динара, причиняване на смърт на пътник в автомобила, за което се полага затвор, за неспазване на пътните знаци, за което се наказва с глоба до 10 либийски динара, и още два текста от укази на закона от 1984 г. за използването на обществени пътища. През цялото време разследването на смъртта на българската медицинска сестра Николина Дамянова е водено задочно срещу либиеца. От материалите по делото личи, че следствието е изпратило общо 4 молби за правна помощ до либийските власти. Първата, от 7 ноември 2001 г., е изпълнена и са изпратени основната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза за смъртта на българката и автотехническа експертиза.

Либийските власти обаче са оставили без отговор следващите три молби за правна помощ – от 16 юни 2004 г., от 25 април 2005 г., и от 31 март 2006 г. И трите са били придружени с призовки за Абдарзак Халфала с основни и резервни дати, тъй като българското следствие е искало да го разпита по делото. Това така и не се е случило. Въпреки че по делото е известен адресът на либиеца и дори мобилният му телефон. Но тогавашният текст на Наказателно-процесуалния кодекс забранява да се призовава по телефон. Така офицерът от либийските служби ще бъде изправен на съд задочно. По делото има определени двама български служебни защитници. Софийска градска прокуратура е определила на либиеца мярка за неотклонение “задържане под стража” за 24 часа веднага, след като той се появи на някой български граничен пункт.

В края на обвинителния акт, който на 22 януари е внесен в Софийския градски съд за разглеждане, е отбелязано, че за същото престъпление е било образувано и водено наказателно дело по описа на Северния районен съд на Триполи и на Районния съд на Таджура и дори той е бил арестуван в Либия за няколко месеца, но до момента българската прокуратура няма данни за влязла в сила присъда срещу него. Всъщност това е второто внасяне на делото в съда. За първи път то е внесено в Софийския градски съд преди 2 години – на 8 март 2005 г. Съдът го е върнал на прокуратурата, защото Либия не е изпълнила нашата следствена поръчка, с която задочният обвиняем е следвало да бъде уведомен, че в България срещу него се води наказателно производство, каквото е изискването на нашето законодателство.

Това личи от справка на Софийската градска прокуратура, изготвена на 16 февруари т.г. в отговор на жалба на майката на убитата Николина – Венка Гергова. Там пише още, че от Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи са отговорили, че всички документи от следствените поръчки са предадени на либийските органи, но и към момента липсва резултат. Нашето следствие е поискало и протокола от полицейския оглед на местопроизшествието, но либийските власти не са го дали. От всички поръчки до Либия е разпитан единствено Абдарзак Халфала, независимо, че искането на българското следствие е било да бъдат разпитани и свидетели от Унгарската болница, която се намира само на 300 метра от мястото на катастрофата, както и жители на околните къщи.

Либия отговаря на първата поръчка, че след разпит на либиеца е установено, че отзад ги е ударила кола и тя е причинила преобръщането на автомобила с двамата българи. И след това през цялото време от либийска страна се поддържа версията за мистериозна кола, която ги е настигнала и ударила. Тази версия би оневинила офицера от либийските служби за смъртта на българската медицинска сестра, и най-вероятно това е причината тя да се поддържа толкова упорито оттам. Още повече, че същото се опитва да твърди и колежка на убитата Дамянова, която седмица по-късно, на 25 ноември 2000 г., докарва тялото й на близките в България.

Тази жена обяснява, че Дамянова пътувала в "пълна с хора кола", ударена от друг автомобил. Тя иска от роднините да й се даде така нареченото "писмо-прошка" по определен либийски образец, което да послужи пред либийските власти за оневиняване на шофьора, карал колата с Дамянова. Шофьорът бил задържан, но според твърденията на жената не бил виновен за катастрофата. По съвет на българското външно министерство и на адвокати роднините отказват да дадат поисканото писмо, защото нямат обективна информация по случая. От Консулския отдел на нашето външно министерство тогава обясняват всичко с либийската мудност, уверяват, че "по въпроса се работи", но отказват на семейството подробности, защото случаят бил дипломатически.

Това подхранва съмненията на близките на убитата, че истинският виновник за смъртта й може би се прикрива от либийските власти и фактите се изкривяват и че Николина може би е убита умишлено и изхвърлена от колата. Българското следствие обаче установява, че удар от втора кола, който да е причинил катастрофата, не е имало. Автомобилът, с който са катастрофирали тримата, се е намирал през цялото време на паркинг в либийската столица и по нея няма никакъв удар отзад. Пък и либийските власти се оплитат в различни твърдения – веднъж, че мистериозната кола е „Фолксваген”, втори път, че може би е „Пежо”. Дори очевидецът на инцидента, българинът Юлиян Стоянов, който е бил в колата, подчертава, че смъртта на българската медицинска сестра не е умишлено предизвикана, но пък и той говори за мистериозна кола, причинила катастрофата.

Какво казва българинът Юлиян Стоянов чуйте в звуковия файл.

Такава кола обаче не е установена. Дори и когато е разпитван от следовател в Националната следствена служба, очевидецът Юлиян Стоянов не е свидетелствал изобщо за наличието на втори автомобил. Други свидетели обаче разказват пред българското следствие, че офицерът от либийските служби Абдарзак Халфала и българската медицинска сестра Николина Дамянова са се познавали. Виждали са ги и преди това заедно да разговарят в продължение на повече от 10 минути. Свидетелите дори намекват за възможна връзка между двамата. Факт е, че либиецът е качил Николина в колата си, за да я закара по нейна лична работа в Триполи и да я върне обратно, което наистина говори за познанство между двамата.

Делото е внесено за втори път в Софийския градски съд на 22 януари т.г. и се очаква този път задочният процес срещу офицера от либийските служби да започне. Делото е насрочено за 28 септември.