Периодично по медиите успяваше да появи информация за опити през годините за проникване в България на радикален ислямизъм - като случаите в Пазарджик, където в продължение на четири месеца едно знаме се вееше над ромската махала и Сърница. Правени са опити, включително и на протурския национализъм. Всички те обаче бяха неутрализирани от Национална служба „Сигурност”. Случилото се през последните дни в Рибново и Гърмен в никакъв случай не е проява на радикален ислям. За сметка на това последният такъв опит е правен, открито и демонстративно в София само преди два месеца – през януари тази година. Службие и полицията не са реагирали. Какво точно се е случило и каква е реалната картина на опитите за проникване на ислямистки секти в България, разкрива полковник Славчо Велков, експерт по национална и международна сигурност и борба с тероризма.
Господин Велков, как ще коментирате случая в Гърмен, според вас има ли там наченки или опити за разпространение на радикален ислям?
Това, което виждаме от медиите показва, че изобщо не се касае за някакви прояви на радикален ислямизъм, а по-скоро са плод на междуличностни отношения между отделни хора от този регион и депутати от някаква политическа партия и техните сътрудници. За мен това, което виждам и това, което каза градският прокурор, тези хора не са привлечени като обвиняеми. Тях ги разследват за отправени заплахи за убийство към депутат. Малко преди това бяхме свидетели на подобна разправия в едно телевизионно студио, където възникна един остър спор и където един от присъстващите беше обвинен от въпросния депутат, че изглеждал като ислямист и очичките му светели като на ислямист. Ако можеше ислямистите да се познават по очите, проблемът щеше да е никакъв - много лесно щяха да бъдат разкривани и неутрализирани. Аз смятам, че бяхме свидетели на един изключително неграмотен дилетантски акт, който има за резултат някаква междуличностна вражда, върху която вероятно се крепи желанието да се извлекат политически дивиденти. В България, особено в средите на политиците, не се разбира идеята на исляма, дълбоката същност на тази голяма религия, която е доказано, че проповядва смиреност и търпение и която предполага колизия само тогава, когато е осквернена от друговерци, но на място, където се изповядва или на светите места на тази религия. Много лесно се употребяват понятия, които на практика не са ясни за тези, които ги употребяват като ислямизъм, радикален ислям, радикален ислямизъм, ислямски радикализъм, тероризъм. Дълбоко невярна е тезата, че религията може да бъде отъждествявана автоматично от тероризма като човешки урод и феномен. Нека си спомним само случая от преди няколко години в Дания, когато един частен датски вестник показа карикатури на пророка Мохамед, каква беше реакцията в мюсюлманската общност и в целия свят. Трябва да бъдем много внимателни и да не се заиграваме с религиите. Трябва да знаем, че дори Самуел Хънтингтън, който написа „Сблъсъка на цивилизациите”, само десет години след написването на книгата промени визията си след инвазията в Ирак и каза, че не може да бъде прокарана такава въображаема кървава граница между религиите.
Вие, от опита си, от това, с което сте се сблъсквал, имате ли някакви данни през годините за наченки на такъв радикален ислям в Гърмен, Сатовча?
През годините, когато съм бил в България и извън нея, съм срещал ислямисти, познавам ислямисти, зная по какво да ги позная, зная какво е радикален ислям, не го бъркам, както много неграмотни политици и журналисти, с онова, което не е. Радикалният ислям като една от крайните форми на проява на исляма не би могло да се твърди и аз не съм човекът, който може да го твърди, че има своите прояви в България. Не е тайна обаче, че районът на Родопите е благодатна почва за разпространение на подобни идеи предвид състава на населението там и на неговия социален статус. Там лесно биха поникнали подобни идеи. Ние знаем, че през годините имаше такива опити и някои от тях бяха неутрализирани. Чували сме за района на Сърница, в Пазарджишкия окръг и така нататък, включително и по линия на протурския национализъм. Конкретният случай, който наблюдавахме в момента, това, което се случи, в никакъв случай не е проява на радикален ислям, освен ако въпросният депутат, както казват в някои медии, имал тонове доказателства, в които да има нещо, което ние не го знаем. Тези хора, които видяхме, по своя вид, по своето държание и по своя хубав български език не са ислямисти. Разликата между радикален ислямист и обикновен мюсюлманин за специалистите е лесно доловима. Това, което наблюдаваме не може да се нарече така, поне на пръв поглед.
Още през 2002 година ректорът на Висшия ислямски институт Ибрахим Йеръмов предупреди, че терористични организации слабо започват да проникват в България и ако не вземем необходимите мерки за предотвратяването на разпространението им, те биха създали напрежение. Някъде до към 2007 година експертите твърдяха, че няма радикален ислямизъм в България, че няма лахабитство и дори не се наблюдава началната фаза, в която се създава мрежа, наемат се квартири, търсят се оръжия, създават се бази за едно бъдещо проникване на такива клетки. Дали за последните две години се е променило нещо, каква е картината сега?
Аз не се сещам за такива експерти, които познават същността на лахабизма като едно от най-радикалните течения на исляма и неправилно наричано лахабизъм, подчертано неправилно по името на неговия създател Мохамед Абдел бен Лаха през 1730 година, който е имал претенцията да изчисти исляма от примесите, които му е донесла религиозната политика на Османската империя по време на окупацията на територията на днешен Ирак. Всъщност течението се казва салафизъм. То води много назад корените си, още 13-14 век от един друг реформатор Аиб Тайм, който е искал да върне религията в чистия й вид от времето на пророка Мохамед и първите халифи. Много опасно е това заиграване с религията ислям и с тероризма и непременно отиването на тази теза, че този, който изповядва исляма, мюсюлманина, веднага можем да го свържем с тероризма, да даваме на тероризма религиозна окраска. По стечение на обстоятелствата в горещите точки на света в момента се появяват терористични действия, но не защото там живеят единствено ислямисти, а защото те са влезли в колизия с тези, които те смятат за заплаха за вярата. Не е вярна постановката, че религията непременно трябва да се свързва с тероризма, защото какво бихме казали за онзи тероризъм, който се появи преди една седмица в Белфаст. Какъв е той – протестантски или католически?
В България, вие виждате ли някаква промяна на картината или все още няма стъпили такива ислямистки секти, или друга форма на радикалния ислюмизъм?
Не бих твърдял, че няма прояви на ислямистки секти. Има такава опасност и ще ви дам един конкретен пример, пък те ако искат да се самосезират. Протестният митинг, който беше организиран от Асоциацията на арабските общности в България в началото на януари и най-вече от палестинската общност, беше организиран във връзка с нашествието и клането от израелската армия в Газа. Кой знае от къде се изтърсиха два автобуса с хора, които бяха с типичен външен вид на онези, които спазват изискванията за носене на облекло в шериатски стил, с едни бради до пояса, без мустаци, които се оказаха цигани от Пазарджишко. Кой ги е довел, как ги е довел, според мен тези, които са отговорни трябва да си свършат работата, но те си позволиха нещо нечувано: използваха този процес и разпънаха турско знаме. Самите участници в митинга и организаторите веднага потушиха тази проява. Знаем, че има опити, включително и на емисари, на ислямистки организации от Персийския залив, от района на широкия и Близък изток също да проникват. Знаем, че някои от тях се заселиха в България, някои се ожениха за български гражданки, опитваха се да възпитават децата си в подобен дух. Не мога да твърдя, че има някаква организирана група или представители на различни организации, които да генерират заплаха за националната ни сигурност.
Според мен не бива да се предоверяваме на това, което чуваме само по медиите, защото често пъти то се оказва ялова работа, както да кажем беше случая с онзи уж снайперист, който пристигнал от Газа да ликвидира президента Буш. На западните езици на това му казват „бла, бла”, а на български е нещо като дрън, дрън. Оказа се, че е един неграмотен овчар от Газа, който дори не знае, че Буш е в България, но което не попречи случаят да бъде раздухан в медийното пространство.
Казвате, че Родопите са най-застрашени като територия, защо?
Не казвам, че е заради помашкото население, то много неправилно е наричано такова, дори слушам водещи политици да употребяват понятието българомохамедани. Такова понятие няма. Самите мюсюлмани се обиждат, когато биват наричани мохамедани, тъй като те вярват в Алах, а Мохамед е само неговият пророк, той не е Господ и не затова, че са помаци, а защото това се региони, където социалният статус на населението е нисък и там лесно могат да бъдат спечелвани привърженици. Те изповядват религията ислям и затова аз се учудих като чух за някакви огромни потоци пари, които се изливали в този район. Аз съм родопчанин, също познавам много добре района, но някак си, освен джамиите не мога да ги видя тези потоци в тези хора, които гледахме по телевизията. Това са хора, които всеки ден се борят за оцеляване. Това са региони с висока степен на безработица, където почвата може да се окаже благодатна за разпространяване на каквито и да е радикални идеи. Ето, например циганската махала в Пазарджик, те не са помаци, повечето от тях дори не са мюсюлмани, много от тях са християни, защо пониква там? Защото са бедни и са готови на този, който знае как и има какво да им предложи да му вървят по свирката, което наистина е опасно и представлява опасност за националната сигурност.
Обучението, образованието на децата изглежда е слабото звено или където се правят опити за пробив. Знаем през годините поне няколко случая на емисари, обучени в Саудитска Арабия, да пробият тук.
Обучението е онзи момент, с който се започва и на територията на цяла България е имало такива случаи, но най-изявените са били в този район. Дори тогава с заповед на директора на тогавашната Национална служба „Сигурност” имаше изгонени чужди емисари, които се опитваха да разпространяват подобни идеи. Този въпрос е много деликатен, а в българското общество няма нагласа за това как трябва да се провежда обучение, което да бъде контрапункт или ефективно противодействие на подобно разпространение на радикални идеи. Години наред ние слушаме големия спор с министри на образованието, с авторитетни комисии, със специалисти как трябва да се изучава вероучение и виждаме, че посоката не е правилна. Моето лично мнение е, че не трябва да се изучава никакво вероучение в училищата, а трябва да се изучава онази дисциплина, която се нарича история и развитие на религиите. В зависимост каква вяра изповядват децата да усвояват това, което им е нужно. Не можеш в един клас да събереш християни, юдеи, мюсюлмани или представители на друга голяма религия и да им преподаваш ислям или вероучение по християнство. Чували сме за такива училища. Някои от тях са проверявани, други са закривани. Тези, които действат в момента са под контрола на онези, които трябва да ги контролират. Друг е въпросът дали ние ще позволим като общество, което плаща данъци, за да има такива стриктни контрольори в лицето на специализираните институции и служби, да бъдат разпространявани идеите в училището, защото там те се усвояват.
Нашето мюсюлманско население е доста толерантно в традиционната си култура, може би и на това частично се дължи опитът за проникване на такива ислямистки тенденции.
Нашето мюсюлманско население принадлежи към проповядващите на така наречения умерен ислям в огромното си болшинство. Това са хора, които приемат идеята си за исляма, прокламирана от Корана, като верска търпимост. Всеки опит, който се прави, в 90 процента от случаите, е обречен на неуспех, тъй като за тях той представлява заплаха за разрушаване на религиозните традиции, които те спазват от векове. От срещи в Смолянския регион виждам, че роптаят срещу това, че някой идва и им казва как да си правят обредите и обичаите по закона на Шериата, да кажем. Те не го възприемат, те го намират за твърде радикално, защото нашите мюсюлмани признават, както и в Корана, светското начало на света, светските норми на света. Като видиш тези хора, Рибново ги прие още като се върнаха като освободители. Може да се каже, че този акт, който се прояви към тях, създаде в някаква степен у тях етническо напрежение в региона. Политическият дивидент не го печели онази партия, която подава сигналите, а го печели кметът и неговите привърженици. Сигурен съм, че той, ако се кандидатира пак, ще спечели още пет мандата. Рядко са политиците, които хората ги носят на ръце.
Периодично в медиите се появяват съобщения как се наливат милиони в арабски фондации, предимно от и към Саудитска Арабия, как се финансира този род радикални и ислямистки фондации, как навлизат парите в България?
Известни са някои големи фондации, които са спонсорирали подобна дейност в България, на които своевременно им е дадено отпор или поне е установявана тяхната дейност. В годините на прехода това ставаше бавно, чрез помощи за гражданина, инфраструктура, която да е необходима за нуждите на религията. Не става въпрос само за религията ислям, не бива да забравяме, че на подобна основа у нас вирееха и продължават да виреят няколко десетки секти в други религии, да кажем в християнството, като също се наливат пари.
