Близо 90 кораба са отвлечени от пирати от началото на годината до момента край бреговете на Сомалия в станалия печално известен Аденски залив. За щастие, между тях няма нито един кораб, който да е на български корабособственик или с български екипаж. Въпреки това, не е толкова далеч във времето случай от края на деветдесетте години, когато плавателен съд с български екипаж е ставал жертва на нападение близо до бреговете на източна Африка и в Червено море. Районът се слави като един от най-опасните за корабоплаването в света, където годишно плячка на морски похитители стават стотици кораби. Планът на действие на пиратите е един и същ – отвличат плавателния съд и след това искат голям откуп. Парите, които получат, харчат за скъпи коли къщи и за охолен живот и това – на фона на бедстващото около 95 процента от населението на Сомалия.
Появата на пиратството край бреговете на този африканска държава датира от началото на 90-те години. Тогава няколко рибарски села се сдружават срещу преминаващите в Аденския залив големи кораби, които замърсяват околната среда с изхвърления петрол и по този начин пречат на риболова. Впоследствие обаче става ясно, че доста по-доходно, вместо улова на риба, е да бъдат вземани за заложници моряци и цели плавателни съдове. Така бедните хора от селата по бреговата ивица си осигурявали охолен живот, а и според запознати дори продължават да смятат действията си като вид протест срещу замърсяването на околната среда в района. В същото време пиратите живеят изключително охолно, купуват си скъпи западни коли, живеят в огромни къщи и носят само маркови дрехи. Говори се дори, че търговци в районите, където има пиратски нападения, изкарват огромни печалби от продажбите на луксозните стоки на морските разбойници.
В същото време в началото на годината световните информационни агенции съобщиха за завладяването от пирати на 1443-тонната френската круизна яхта "Ле Понан" край бреговете на Сомалия. На борда на луксозния ветроход се намираха 32 души – 22 френски моряка, сред които шест жени и 10 украински матроси. Яхтата се е връщала от круиз до Сейшелските острови и на борда й нямало туристи. В Аденския залив тя била нападната от около 10 пирати, които я взели на абордаж и след това откарали до пристанището на сомалийския град Еюл, на 310 мили северно от столицата Могадишу. Интересно е, че пристанище Еюл не е под контрола на централната власт в Сомалия, а се явява част от самопровъзгласилата се държава Република Пунтланд (от древното название на сомалийското крайбрежие – Пунт). Френският военноморски флот изпрати в района на сомалийското крайбрежие свой кораб, а външният министър Бернар Кушнер заяви, че не изключва използването на сила за освобождаването на заложниците. Кушнер обаче отговори уклончиво на въпроса дали страната му не обмисля плащането на откуп на пиратите. Така или иначе след една седмица яхтата бе освободена, а президентът на Франция Никола Саркози благодари на военните моряци за освобождаването на яхтата и екипажа й. По-късно стана ясно, че все пак собственикът на яхтата е платил откуп, но френските специални части са успели да заловят хората, съпричастни към отвличането на яхтата.
За миналата година край бреговете на Сомалия общият брой на регистрираните нападения срещу плавателни съдове е 31, съобщава базираната в малайзийската столица организация – Международно бюро по мореплаване. Организацията извършва наблюдения върху пиратските нападения в световен мащаб и отбелязва, че за 2007 г. те са нараснали с 10 процента в сравнение с 2006 г. Конкретно за Сомалия нападенията върху кораби са се увеличили от 10 през 2006 до 31 за миналата година. Общо в света за 2007 г. 292-ма моряци са били пленени, а 63-ма са били отвлечени от борда на корабите, с които са плавали. В 72 от случаите на нападение пиратите са откривали огън по корабите и екипажите, при което са пострадали 64 души, а трима са убити. Най-голям дял в пленяването на моряци отново имат сомалийските пирати – 154 човека за 2007 г.
Дългото над 3000 километра сомалийско крайбрежие не се контролира от централната власт в Могадишу, която е изключително слаба. След 1991 година на практика африканската държава се разпада на няколко непризнати от никоя друга страна държави. Това са Сомалиленд, известна в миналото като Британска Сомалия, е обявила независимост през 1998 г. Друга държавица е граничната с нея Пунтленд, бивша провинция Нугал, която е с население от 3 500 000 души. Най-често завзетите в морето кораби се отправят към пристанищата именно на Пунтленд. Галмудуг е третата самопровъзгласила се държава на територията на Сомалия. Тя е и най-новата, образувана през 2006 г. от местния клан Сакад. Всичките три образувания имат изход на море.
Всъщност именно липсващата на практика централна власт, разпокъсаността на страната, пълната липса на нормална икономика и жестоката бедност са основните причини, които тласкат сомалийците от крайбрежието към морско разбойничество. При това с всяка изминала година те стават все по-добре организирани, въоръжени и агресивни. Пиратите не атакуват вече само плавателни съдове, които са в пристанищата, на котва край брега или плаващи в прибрежната зона. Обикновено похитителите действат с бързи моторни лодки, с които нападат корабите, които, ако успеят да завладеят, биват откарвани в някое от пристанищата. Следва искане за откуп, който обикновено се плаща. Единственото изключение се прави за кораби, които превозват хранителни стоки, те рядко се ограбват, тъй като за местните хора е проблематично да продадат, където и да било товарите им, но пък ценността на плавателния съд определя стойността на откупа.
Далеч във времето обаче остават последните нападения на пирати върху български плавателни съдове. Последната такава случка датира от далечната 1996 година, когато в Аденския залив е отвлечен плавателен съд с български моряци на борда. От близо 13 години вече няма случай на похитен български кораб в открито море от пирати. Въпреки това обаче преди десетина дни в Българската морска администрация е получено писмо от Интерпол и Гранична полиция, в което се указват редица мерки, които българските плавателни съдове трябва да предприемат при пътуване в района на Аденския проток или до бреговете на Сомалия. Това разказва пред Дарик Петър Киров – заместник-директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Той уточни и какви са нивата на сигурност, които се изискват от всеки един от българските плавателни съдове преди да излезе в открито море:
Нивата за сигурност за три. Първо ниво е най-ниско, трето ниво – при изключително голяма заплаха за корабите под българско знаме. В плановете за сигурност трябва да се включват различни разпоредби, като например за изпълнение на задълженията по сигурността на кораба, за контролиране на достъпа до кораба, контролиране на качването на лица и техният багаж. В случая с пиратските нападения от особено голямо значение е наблюдението на палубите и зоните около кораба. Това е нещо, което се описва в корабния план за сигурност и нещо, което подлежи на сертифициране от Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Това са общите мерки, които се предприемат спрямо всички кораби, независимо от района, в който плават, и всички са длъжни да ги спазват.
Освен всичко останало, съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, всеки кораб, който извършва международно плаване, е длъжен да разполага и със сигнализационна система в случай на заплаха за сигурността. Корабите от своя страна разполагат с необходимите технически средства в случай на опасност да подадат сигнал за това, че са били обект на нападение, което застрашава тяхната сигурност. Ако трябва да поговорим по-конкретно за пиратските нападения край Сомалия и Аденския залив, там нещата не са от вчера и днес. Нападенията започнаха много отдавна.
През Аденския залив, през Бабелмандебския пролив е основният търговски път, по който минава корабоплаването между Далечния Изток и Европа и нагоре през Суетския канал и Средиземно море. Във връзка със защитата на този основен търговски път за корабоплаването, Съветът за сигурност прие резолюция от 2008 година, която даде възможност на държавите членки на ООН да сключват индивидуални споразумения със Сомалия. Тази резолюция беше приета със съгласието на временното правителство на Сомалия и с нея се даде възможност на международни военноморски сили да оперират включително и в териториалното море на Сомалия и във вътрешните й морски води – нещо, което представляваше проблем. Проблемът е, че районът е доста обширен.
В агенцията получихме на 11 ноември писмо от Главна дирекция „Гранична полиция” за това, че при тях има информация от Интерпол за възможни мерки за противодействие на морското пиратство и въоръжените грабежи. Въз основа на извършени статистически анализи е установено, че голямата част от нападенията се извършват през тъмната част на денонощието при кораби, които се движат с по-ниска скорост и са с по-нисък борд. В тази връзка ние изпратихме предупреждение до българските корабопритежатели, когато плават през Аденския залив или близо до бреговете на Сомалия, първо – да се движат с максимална скорост, второ – ако корабите им имат максимална скорост, по-ниска от 15 възела, да минимизират риска чрез транзит, колкото е възможно повече в източната част на залива Аден, да избягват плаването през тъмната част на денонощието в тези води. Това е информация, която изпратихме.
Отделно от това съществуват и някои препоръчителни мерки, които се спазват от корабоплаването в тези опасни води. Например, постоянното или увеличаването на дежурствата и на вахтите по време на преминаването, също така използването на силни прожектори, с които да може през тъмната част на денонощието да видим района около кораба използването на силни струи със вода, чрез които да може евентуално да бъде отблъсната възможността за абордиране на кораба. Търговките кораби нямат право да носят оръжие на борда си и всъщност става въпрос наистина за това, че те могат единствено да бъдат под закрилата на международни военноморски единици, които в момента оперират около бреговете на Сомалия и в Аденския залив.
Ако се върнем назад ще видим, че една от най-известните акции на сомалийските пирати е нападението срещу пътническия кораб "Сийбърн Спирит" с около 300 души на борда, от които 160 американски и британски туристи. Нападението е извършено на 150 км от брега през ноември 2006 г. Две моторници с въоръжени мъже на борда се приближили към круизния лайнер, като го обстреляли. От кораба се свързали с базата на британския флот в Бахрейн. Оттам пренасочили към мястото на инцидента военният кораб "Кемпбълтаун", който вдигна във въздуха въоръжения с ракети бордови хеликоптер. Когато вертолетът стигнал лайнера, пиратите вече се изтегляли от мястото на инцидента, като не се решили да нападнат.
Понякога обаче агресивността на сомалийските пирати взема връх. Така, например, те обстреляха с автомати и гранатомети през миналата година американския крайцер "Гонзалес" и ескадрения миноносец "Сейнт Джордж", когато двата военни кораба се опитали да проверят съмнителен плавателен съд край бреговете на Сомалия. В отговор на стрелбата американците открили огън с бордовите 127-милиметрови оръдия. В резултат сред пиратите имало убити и ранени, а 12 от тях се оказали арестувани на борда на военните кораби.
В същото време изключително интересно е как ще бъде разрешен въпросът с пленения танкер „Сириус Стар”, който вече повече от седмица е в плен на сомалийските пирати. Нито акциите на кораби от ЕС, нито на НАТО за момента дават реален резултат и пиратите продължават да действат безнаказано. Въпрек че понятието пиратство през 21 век звучи странно, в света все още има хора, които се препитават от подобен вид дейност.
