Живко Попов и Ахмед Доган не пожелаха да разговаряме за това, което се е случило преди 18 години. Затова единственият начин да предам и тяхното мнение за събитията, е да представя това, което са говорили в разпитите си по следственото дело за „Оня списък".
Живко Попов е разпитван два пъти. В първия разпит, на 14 септември 1992 г., той разказва, че след демократичните промени през 1990 г. при него дошъл Емил Кошлуков и му казал, че Жельо Желев иска Попов да им помогне. Той се съгласил. „Давал съм материали и на г-н Филип Димитров, но съм го правил, за да помогна да се променят нещата в България", казва Попов. Още през същата 1990 г. при него дошъл и Владимир Филипов и поискал данни за всички хора, свързани с висшата номенклатура. Още тогава Попов посочил Александър Стрезов и Любен Гоцев. „Зная, че г-н Филип Димитров е изпратил този материал на Виктор Вълков", добавя Попов. Той разказва, че с Ахмед Доган се запознали в затвора. „Той е един перфектен българин и е жалко, че не могат да го използват", коментира в разпита Живко Попов и добавя, че Доган споделял с него, че още от младини е започнал да се побългарява, но с Тодор Живков съзнателно създали тази сложна ситуация в България. На няколко пъти в разпита Живко Попов признава, че е писал различни материали и списъци, и ги е давал на Стоян Ганев. Материалът „Симбиозата" пък не е дал в готов вид на Владимир Филипов, а той разказвал какво знае, Филипов си водил бележки. После Попов признава, че инкриминираните материали с номера от 1 до 10 лично той ги е дал на Стоян Ганев. Дал му ги в собственото си мазе, в една папка. След като избухнал скандала, си помислил, че те ще го защитят. От този момент нататък обаче изобщо не се е виждал и чувал със Стоян Ганев. За „Оня списък" коментира, че по този начин се цели разделянето на СДС от ДПС, което е едно голямо активно мероприятие на БСП. „Материалите, които изготвях, бяха за служебно ползване, а не да се публикуват в пресата", добавя накрая Живко Попов.
Двадесет дни по-късно, на 5 октомври 1992 г., Живко Попов е разпитан повторно. В него той потвърждава, че е дал на Стоян Ганев материали, защото се знаело, че ще стане външен министър. Но сред материалите, които му дал, не е имало списък. „Оня списък" аз не съм предал на Стоян Ганев", отрича Попов. „Известно ми е, че срещата със Стоян Ганев е била наблюдавана, защото след това му беше откраднато куфарчето. Наблюдаваният не съм бил аз, а Стоян Ганев, което крайно ме озадачи", обяснява той. За останалите материали казва, че са писани на различни пишещи машини от негови познати, тъй като той не притежавал пишеща машина. Когато следователят му задава въпроса, че Велислав Добрев, Миладка Станкова и Красимира Андреева твърдят в разпитите си, че са предоставили на Живко Попов щатното разписание на МВнР, Попов отрича. „Те ми посочваха определени лица, а аз правех коментар кои от тях познавам като номенклатурни кадри", уточнява той. Накрая все пак казва за „Оня списък", че вероятно Владимир Филипов или някой друг е идвал при него и той му е правил отметки върху готовия текст и е допълвал. Попов казва това едва след като му показват неговите ръкописни бележки върху списъка.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган е разпитван веднъж, на 8 септември 1992 г. По думите на следователя Ангел Дончев, това станало в кабинета на директора на Националната следствена служба Ани Крулева. Прави впечатление, че по време на разпита, който по протокол е продължил 1 час и 40 минути, никой не му е задал нито един въпрос, дори и само уточняващ.
В разпита Доган твърди, че разбрал от вестниците, че някой е изготвил списък на хората, представители на службите за сигурност, работещи под прикритие в нашите посолства в чужбина и че Стоян Ганев, получавайки този списък, преценил, че трябва да го предаде на него, на Доган. „Първият въпрос, който беше много важен за мен, бе защо забъркват имената на Стоян Ганев и Ахмед Доган. С каква цел се иска да се елиминират определени лица, като се упрекнат в издаване на държавна тайна - един ръководител на парламентарна група и самият мен, след като вече директно предавам секретна информация в чуждо посолство, в случая Република Турция", казва той. После припомня, че е казал пред медиите, че този сценарий според него е направен от високо място. Дори в самото начало имал съмнения, че това е станало в президентството, където имал доста неприятен разговор с президента след завръщането си от Мадрид и срещата му със Симеон ІІ. По-късно обаче му станало ясно, че президентът и президентството нямат отношение към самия сценарий и че същият е направен във ведомството на Чавдар Петков, тоест НСС. Доган подчертава, че той лично се застъпил Стоян Ганев да стане министър на външните работи и заместник-премиер в едно кафене на Подкрепа, където се бяхме събрали, като на следващия ден на заседание на Координационния съвет на СДС заедно с представителите на ДПС трябвало да се уточни състава на правителството. После той казва, че е обществена тайна, че той отдавна работи върху един списък, т.нар. „Червен списък" за хората от структурите на органите за сигурност, които активно са работили по възродителния процес.
Този списък до март бил в кабинета му, където се намирала и редакцията на вестник „Права и свободи". За този списък знаел и сътрудникът му Мехмед Тефик, и Доган не го е заключвал. Започнал списъка след първите избори за Велико народно събрание през 1990 г., като особен интерес проявил към хората, които са командировани в посолствата ни в чужбина от правителството на Луканов. „Притежавам имената на хората, които са на работа в посолствата и в търговските представителства, като за тези, за които имам информация, че работят в разузнаването, съм правил бележки", заявява в разпита Доган. После добавя, че е интересен фактът, че Димитър Луджев бил доста добре информиран, че някъде на „Гурко" 48 готвели списъци. Това било известно още през ноември-декември 1991 г., а също така и че този адрес е под наблюдение. И самият Живко Попов според Доган бил под непрекъснато наблюдение. Двамата поддържали добри взаимоотношения и винаги имали затворническо доверие един към друг. „Задавам си въпроса кой е внушил на Живко Попов да прави списъци. Явно е едно, че Чавдар Петков е знаел, че там се правят списъци, те са били предадени на Стоян Ганев, а същата вечер документите са били откраднати от колата на Ганев", разказва Доган, и продължава: „Обстоятелството, че Стоян Ганев ми е предал такъв списък и аз съм го предал в турското посолство, на турския посланик може да го твърди Мехмед Тефик, който има запис при Чавдар Петков около час, час и половина в началото на февруари. 4-ти или 5-ти, много интересен случай".
После той разказва, че Тефик изведнъж се разболял, дори изпаднал в кома и Доган му казал да отиде да си почине в Казанлък. Още същата вечер съпруга на Тефик му се обадила по телефона и му казала, че той умира, искала да му помогне. Доган изпратил специална кола за него и уредил да бъде настанен в правителствена болница. На сутринта Тефик дошъл и започнал да плаче като дете. Когато Тефик се върнал от Казанлък, той бил изпаднал в особено положение на инфантилизъм - плачел, прегръщал го и го целувал. В правителствена болница е бил настанен в стая с друг човек, който после бил изкаран от стаята и на негово място поставен друг. „Естествено всеки има източници на информация и аз разполагам с такива и зная, че Тефик е бил посетен от президента, от Филип Димитров и Стефан Савов, прослушван е и записът, който е направен от Чавдар Петков", обяснява Доган. Той твърди, че на следващия ден разбрал каква е идеята: Стефан Савов свикал спешно съвещание на парламентарната група, дори присъствал и Константин Тренчев. Станало ясно, че някой работи, за да се компрометират Стоян Ганев и Ахмед Доган. На посоченото съвещание присъствали Филип Димитров, Тренчев, Ахмед Доган и Янчулев, може би и Александър Йорданов, както и отговорни лица от ДПС. Основният извод, който направили там, е че е изготвен голям компромат срещу Стоян Ганев и Ахмед Доган, целящ да предизвика конфликт между СДС и ДПС, оттам правителствена и парламентарна криза. Доган като засегната страна и искал пълно разследване. В този момент още не знаел за записа на Мехмед Тефик. Савов го попитал дали е убеден, че няма да се намери и друг свидетел. „Тогава аз все още имах съмнения в президентството, както вече подчертах, но по-късно се убедих, че това не е така", повтаря Доган и добавя, че според него Чавдар Петков знаел цялата истина. Доган смята, че в началото основна фигура е бил Стоян Ганев, понеже се противопоставил на Филип Димитров и на президента, но за правдоподобност е включен и той. И за да се даде още по-голяма достоверност на сценария, получавайки този списък в турското посолство, го пускат по телекса и българските разузнавачи са прихванали шифъра и са го дешифрирали, което е доказателство, че такъв телекс е бил изпратен. Второто доказателство било, че има лице, което е присъствало там, когато той предал списъка. Дори се сочело, че за влизането му в турското посолство имало снимков материал. След като списъкът бил публикуван, Доган се поинтересувал до каква степен информацията в него е секретна. Оказало се, че в този списък няма нищо ново. В дадено посолство се знае кой с какво се занимава, дори и културния аташе, това не е тайна за разузнаването, както и ние имаме представа за техните служби, обяснява той. „Твърдеше се също, че тази секретна информация, предадена в Анкара, веднага се е знаела и от САЩ, т.е. от американското разузнаване", допълва Доган. Той още веднъж повтаря, че „Оня списък" е направен със задължителното знание на Чавдар Петков, но не само с негово знание. Според него неговата цел е била да се направи всичко възможно да се елиминира Стоян Ганев. Първоначално Доган смятал, че това е идея на комунистите, че авторите на този списък са комунисти, които искат да провалят парламента ида има нови парламентарни избори. После някои факти и обстоятелства му показали, че списъкът се превръща в политически коз срещу Стоян Ганев и Ахмед Доган, с оглед на това да бъдат елиминирани от политическия живот, което го довело до убеждението, че авторите на този списък са от средите на СДС. „Тук играят хора с много висок ранг, на парламентарно равнище", уточнява Доган. Той е убеден, че са се насочили към Стоян Ганев, защото някои среди и лица от СДС нямат интерес той да бъде министър на външните работи, а с удара срещу самия него са целяли удар срещу ДПС. „За разлика от други хора аз съм бил в ГСУ и добре познавам съставите от членове от 101 до 108, както и 109 и 110", заявява той и посочва като важни два момента:
1. Да се докаже дали на него Стоян Ганев му е предал списъка, какъв е бил той и кога е станало това;
2. Да се докаже, че той, Доган, го е предал на турския посланик в присъствието на негови сътрудници.
„Дори да приемем най-лошото, че Стоян Ганев ми е предал такъв списък, аз не бих го предал в присъствието на мой сътрудник след като съм запознат с текстовете от закона и зная какво представлява състава от НК за шпионаж", обяснява Доган. Той допълва, че Мехмед Тефик е техническо лице и той не би отишъл в посолството в присъствието на такова техническо лице, има определен протокол. После казва, че му е известно, че Тефик е сътрудник на НСС, дори разполагал с документи, писани лично от Тефик, че е сътрудник на Чавдар Петков и на МИТ. И дори си е изяснил начина, по който е станало това. Доган подчертава, че е убеден, че в този случай е замесен турският отдел на НСС и там знаят кой е авторът на „Оня списък". И че той има личен интерес да се изясни този въпрос. После добавя: „Що се отнася до твърденията за посещението ми в турското посолство, не бих могъл да си припомня с точност как стоят нещата, тъй като посещавам всички посолства в град София, в това число и турското. Обикновено там ходя заедно с Юнал Лютфи, Шерифе Мустафа и Осман Октай, присъствал е и Палчев". Заявява и че през периодът, за който е говорил Тефик в касетата, той е ходил за учебници по турски език в турското посолство във връзка с втория учебен срок. Това били учебници за първи клас, които били изпратени от Турция. „Това е моето изложение по този случай", завършва разпитът.
Прави впечатление, че никой не задава на Ахмед Доган въпроса откъде той знае какво разказва Тефик в записа от касетата, след като по следственото дело не му е предявен, кой му го е предоставял и защо.
Сред тези, които не са разпитвани по делото за среднощното посещение в болницата при свидетеля Тефик, е и бившият премиер Филип Димитров.
Ето как той коментира събитията около „Оня списък":
Първо, самата афера беше една от тези типични плоски, малко глуповати безумни истории, които са характерни за този период от време. Публичният интерес към вътрешните връзки на комунистическата партия с институциите беше много силен. Още през 91-ва година аз връчих на журналистите един списък, в който личеше какви са роднинските, респективно партийните постове, заемани от хора във външно министерство. Това не беше никаква държавна тайна, беше нещо, съвсем достъпно. Въпросът беше, че трябваше да има кой да се разрови вътре, за да извади информацията. Повтарям, това беше една чисто вестникарска информация. Около шест месеца по-късно Стоян Ганев, който си общуваше с един бивш деец, изпаднал в немилост по Живково време на външно министерство и на тайните служби, започна да размахва някакъв списък, доста плосък според мен, но показващ неговата амбиция да бъде информиран. Той правеше това по времето, когато се обсъждаше правителството също. Изобщо, показваше колко навътре в държавнически дела е навлязъл и колко важен може да бъде за държавата и човечеството. Всичко това си остана там до момента, в който по очевидно съшит с бели конци начин г-н Луджев се появи, твърдейки, че е засечена информация за това, че турското разузнаване е получило някакъв списък с лицата, които са били агенти на тайните служби и на разузнаването във външно министерство. Очевидно ставаше въпрос за някаква версия на същия този списък, който занимаваше Стоян Ганев. В цялата ситуация имаше нещо глуповато, защото се правеше опит това се свърже с Ахмед Доган и с обстоятелството, че два дена преди това той бил посещавал турското посолство. Оттам нататък всичко това предизвика буря в чаша вода, патетични изявления на президента Желев, събирания в неделни часове в неговия кабинет и т.н. и говорене на някакви героични неща за това: Ах, каква държавна измяна е това! Пък как някой ще трябва да бъде даден съд. Опитах се да обясня на тези хора, че това е съвършено глупаво, защото първо Стоян Ганев, който беше един от обектите на ненавист от този момент, след това стана любимец на същите хора, не може да бъде укорен за нищо, тъй като е нормално той да споделя информация със своите парламентарни колеги. Ахмед Доган трудно можеше да докаже каквото и да било там освен това едно подобно действие едва ли би било първо доказано и второ - разбрано като някакъв вид враждебно действие. Изобщо казването на едно такова нещо беше абсурдно, вдигането на шум около историята беше нелепо. Цялата работа беше на ръба на нелепото и на инфантилното политическо поведение.
Вие смятате, че това е чисто политическа интрига и няма нищо общо действително със сигурността на държавата, така ли?
Истината е, че големите български разузнавачи по това време, от комунистическите времена, бяха в една немалка част добре известни на широката публика. Пишеха ги в разни издания на различни други държави, говореха за тях, така че степента на държавната тайна, която се съдържало в това е твърде съмнителна за мен. Второ така наречената национална сигурност едва ли е била сериозно застрашена в случая, защото истината е, че тези люде, които работеха за българското разузнаване по това време очевидно не правеше кой знае каква полза на националния интерес.
Филип Димитров също е от хората, които смятат, че изобщо не трябва да се повдига въпроса около тази афера и да се коментира, макар че той смята, че е изяснил за себе си истината.
Има нещо изключително отвратително в опита дори и днес да се твърди, че между делата на българските специални служби по време на комунизма и днешната българска държава трябва да има приемственост. Просто забравете, не е вярно, че тези хора са герои. Те не са защитавали националната сигурност, а са защитавали интересите на съветския блок. Така че, целият този патос, с който се коментира накърнената национална сигурност, е нещо, което мисля, че е нелепо. Не съм защитник на Стоян Ганев, мисля, че той има достатъчно грехове, но точно това едва ли представлява неговото най-драматично прегрешение. Целият този опит да се изработи от това нещо на няколко пъти събитие беше свързан от една страна с желанието да се всяват раздори в СДС, затова съответно за главен враг се обявяваше различна фигура според това кой срещу кого се бореше и второ, да се подвежда цялата тази нагласа, която се опитваха да създадат хора като Ани Крулева, че демократичното правителство на България руши държавността. Истината е, че до ден-днешен за мен има много неизяснености в моето отношение с ДПС. Ако трябва да говоря за своите провали, нещо в комуникацията с ДПС явно не беше както трябва, щом този вид интриги успяха да надделеят. Очевидно тези фактори и тези интриги, подобни на тези с „Оня списък", са изиграли някаква роля, но бих ги разглеждал по-скоро като част от една обща система на атаки срещу моето правителство, отколкото да придавам специално значение на един факт от тях.
В този контекст как си обяснявате, кой е авторът на тези интриги, на този случай?
Всъщност всички ретроградни сили в този момент бяха насочени срещу моето правителство. Това до голяма степен се дължеше на паниката на онези кръгове, които виждаха, че България се променя. България промени изцяло своята посока по време на моето правителство и беше много ясно за много хора, че ако то бе останало по-дълго на власт, неизбежно сблъсъкът с мафията щеше да настъпи, защото аз вече бях дал заявките. Темата за мафията беше тема, която повдигнах аз под подигравките и обвиненията в параноя, всевъзможни налудности от страна на левицата. Мисля, че това беше достатъчно основание, за да поуплаши доста много хора и да създаде тази широка нагласа, в която участваха мнозина представители на миналото. Било такива, които вероятно са имали връзка със съответните служби, било такива, които все още си обичаха ком. партията, било такива, които се свързваха новата мафия, било такива, които просто изпитваха отврат от възможността България да се променя, защото им беше удобно както си бяха свикнали. Въобще доста разнообразни сили, които в една такава революционна ситуация се събират срещу онези, които правят промяната. Едни доста съмнителни специални служби, които не един път подаваха фалшива информация, които ако си спомняте по времето на Бриго Аспарухов обясняваха, че ако признаем Македония, югославската армия едва ли не ще ни нападне на следващата сутрин. Тоест непрекъснато боравеха с фалшива информация, които измислиха аферата с оръжие за Македония, която се окажа също така съшита с бели конци и следователно обсъждането на тази тема е от всяка гледна точка неразумно. Това се опитах да обясня и тогава на президента Желев, на Димитър Луджев и на всички събрани там.
Вторият разпит на Мехмед Тефик е проведен на 20.10.1992 г., по думите на следователя по делото Ангел Дончев това е станало в кабинета и в присъствието на директора на Националната следствена служба Ани Крулева, а според протокола - и в присъствието на прокурора Асен Арсов. Някои от фактите Тефик повтаря така, както ги е съобщил и в първия си разпит: той потвърждава, че на 4 февруари 1992 г. той и Ахмед Доган посетили турското посолство, били топло приети от хората, за които вече е говорил. Че първоначално били приети в стаята за разговори, където започнали общи разговори за политическото състояние в страната. Когато се появил и посланикът на Турция Ялчън Орал, Доган първо поставил въпроса за финансовото състояние на ДПС и вестника, който е издание на движението. Той поискал подпомагане от тяхна страна, уреждане на контакти и срещи с бизнесмени. И тук се появява първото различие в показанията на Тефик. Сега той казва, че вторият сериозен въпрос, поставен от Доган, бил за Възродителния процес, че Доган казал на посланика, че работи над списъци с имена на хора, участвали във Възродителния процес, и изразил тревога, че и от самите региони от страната идват сведения, че хора, участвали във възродителния процес, са още във висшия ешелон на властта. Казал, че е разговарял с Ганев, че в Министерството на външните работи има много хора, участници във Възродителния процес на работа в различни посолства, консулства из различни страни, респективно и в Турция, Анкара и Истанбул. Стоян Ганев казал на Доган, че издирва такива хора, но не може на този етап да ги отстрани от местоработата им, и казал на Доган, че ще работят паралелно по този въпрос. Доган после казал на посланика, че иска неговото съдействие за издирване на такива хора, участвали във възродителния процес, бивши номенклатурчици и хора, участвали най-упорито в смяната на имената на българските турци. Посланикът му отговори, че този въпрос е много сериозен и той от своя страна по дипломатически път ще помисли по него. „Така завърши разговорът, и се разделихме", казва Тефик във втория разпит, и добавя още една разлика: папката, която Доган му дал, излизайки от стаята, си я взел и тя останала в него. После отишли в редакцията на вестник „Права и свободи" и когато всички си отишли, Тефик се обадил оттам по телефона на водещия си офицер Иван Терзийски. Той го попитал какви материали са разглеждали там и ако има материали за носене, да ги носи! „И аз в бързината просто имаше по бюрата и чекмеджетата събирани материали на БОДК, прелиствайки видях „Симбиозата", копирах тези материали и на уредената среща ги предадох на Терзийски", казва после Тефик и допълва, че постоянните искания на материали и сведения от Иван Терзийски го накарали просто да преувеличи нещата. После се разшумяло в пресата за списъци и тайни агентури. В един от разговорите Доган му казал, че някои материали са предавани в турското посолство и това, събрано накуп, породило у него страх и депресия, и Тефик постъпил в болница. Един ден видял Иван Терзийски по болнични дрехи в отделението, където лежал, и той му казал, че е дошъл да го охранява, с цел да няма покушение срещу Тефик. Премълчал от кого го охраняват. По-нататък Тефик разказва в разпита за посещението на президента, премиера, председателя на Народното събрание и вътрешния министър при него в болницата и казва, че ако е трябвало да говори само пред президента, щял да каже това, което казва сега. Но тъй като веднъж бил говорил в предишния протокол, преразказал същото.
След всичко това прокурорът Асен Арсов му задава въпроса: „Не съзнавахте ли, че по този начин набедявате г-н Доган в извършване на престъпление?". Тефик отговаря: „Не съм съзнавал, че по този начин ще злепоставя г-н Доган, тъй като до този момент сведенията, които съм предавал на специалните служби, не са ставали достояние на обществеността. Казвано ми е, че това остава между нас и не се разпространява". Тефик отрича да е оказвано въздействие върху него. Прокурорът отново пита: „След като твърдите, че вашият мотив е бил интересите на България и работите за тях, защо подавате невярна информация на специалните служби?". И Тефик просто казва: „Не съм преценявал нещата така - като вреда за интересите на България".
