Това, което се случи преди 18 години - на 4 февруари 1992 г., станало известно като аферата „Оня списък", събитията, които го предшестваха и тези, които последваха, наложиха дълбок отпечатък върху всички аспекти на българския преход - политиката, икономиката и особено националната сигурност на страната включително и до днес. 18 години по-късно част от фактите вече са забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети никога не са излизали на бял свят. За да разровим тези наслоени пластове и да достигнем до истината за това какво точно се случи на 4 февруари 1992 г. и какво последва от това, ще се движим по документите, събрани в 13-те тома на строго секретното следствено дело, водено по случая. Документите бяха разсекретени специално за това разследване и се оповестяват за първи път. За първи път ще прозвучат както автентичният разказ на единствения човек, присъствал и видял с очите си всичко от първата до последната минута, така и на хората, свързани с разследването на случая. Ще започнем от началото.
Макар че съставянето на списъци и по-точно на варианти на „оня списък" всъщност започва още от 1991 г., ключови са събитията от 4 февруари 1992 г. и именно около тях се върти цялата афера с „Оня списък". Както се посочва дори в постановлението за прекратяване на наказателното производство, „според материалите от делото на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, лидер на ДПС и на парламентарната група на движението, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София. Срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и „Оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „Оня списък" са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа". На практика списъкът се състои от 38 страници и съдържа почти 1300 имена - от посланици, през служители включително до шофьори в посолствата, кои от тях в кои разузнавателни служби са офицери, местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие в конкретното посолство и конкретната държава. Инкриминирани по делото са общо 6 материала: освен въпросния списък, озаглавен „Задгранични представителства", това са още документи със заглавия „Рекапитулация", „Симбиозата МВнР - МВнТ - МВР", „БОДК", „Превратът 1981 г.", „Правораздавателните органи" и „Дом „Витгенщайн"-Виена", предадени в турското посолство. Само за посолството ни в турската столица Анкара са разкрити 13 имена, за 6 от тях се посочва, че са служители на специалните служби, а за трима - на МВР. Интересен факт, необясним и до момента, е, че следственото дело по случая е образувано цели два месеца и половина по-късно: на 23 април 1992 г. с постановление на прокурора от Главна прокуратура Асен Арсов. Законен повод за образуването на делото, както се посочва в постановлението на Арсов, е съобщението на Националната служба за сигурност от 21 април 1992 г., а изискваните от НПК достатъчно данни за това се съдържат в същата тази преписка на НСС, състояща се от инкриминирани списъци, справки, докладни записки, обяснения, експертни мнения - приложени в папка от 204 листа. Като намира, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът образува делото първоначално срещу неизвестен извършител за това, че в София за времето от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба или работа в Министерството на външните работи и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата. Дават се указания на следствието да се установят лицата, които са имали достъп до тези сведения, по чие поръчение е изготвен списъкът, за какво предназначение е трябвало да послужи, кое лице е станало причина да бъде разкрита държавна тайна и да му се повдигне обвинение. И макар че делото е образувано за разгласяване на държавна тайна, Арсов дава указания да се установи дали сведенията са били предназначени за издаването им на чужда държава или организация - тоест, да се търси умисъл по текста за шпионаж в полза на чужда държава.
В строго секретна докладна записка до директора на НСС Чавдар Петков пише, че на 4 февруари 1992 г., вторник, около 18,30 ч. Мехмед Тефик е звъннал от дома си в кабинета на подп. Иван Терзийски, заместник началник на направление „Балкански страни" в НСС, и с условности му съобщил, че иска спешна среща. Към 19,50 ч. на уговореното място под надлеза в ж.к. Дружба в лек автомобил се състояла срещата между подп. Терзийски, к-н Георги Паунов и Мехмед Тефик. Тефик им разказва, че същия ден в 13,30 ч. с лидера на ДПС Ахмед Доган са посетили турското посолство в София, където Доган предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки, че ги е получил от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи на България в кабинета на Филип Димитров, и Живко Попов, бивш заместник-министър на външните работи по тоталитарно време и бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. По-късно Тефик ги ксерокопирал и предал копията на НСС. Терзийски и Паунов оценяват важността на получената информация и още на следващата сутрин, на 5.02.1992 г,. данните са докладвани на директора на НСС - полк. Чавдар Петков, който разпорежда започването на първични мероприятия за проверка. Проверката установява, че по данни на Мероприятие „Струма-1" на 4 февруари 1992 г. в 13,14 ч. Мехмед Тефик се обажда на Атъф Шекерджиоглу, културен аташе в посолството на Република Турция в София, и му съобщава, че в 13,30 ч. с Ахмед Доган ще бъдат в посолството. По данни на служба БОИ, външно проследяване, на 4.02.1992 г. в 13,29 ч. пред посолството спира лека кола „Волга" рег. № 65-03, от която слизат Ахмед Доган и Мехмед Тефик, които влизат в сградата и престояват там до 15,40 ч. В 13,50 ч., само 20 минути след влизането им, въпреки че е болен, пристига и посланикът Ялчън Орал.
Седмица по-късно, на 12 февруари 1992 г., сряда, сутринта в лек автомобил на паркинг в ж.к. „Дружба" Терзийски и Паунов провеждат нова среща с Мехмед Тефик, на която разширяват информацията, слушат отново подробния му разказ за случилото се и правят 20-минутен звукозапис.
На 25.02.1992 г. сутринта в движещия се лек автомобил Паунов провежда трета, 20-минутна среща с Тефик, на която той съобщава, че предната вечер, на 24.02. Доган споделил пред Шерифе Мустафа, самия Тефик, Баки Бедел и Юнал Лютфи, че същият ден в парламента председателят на Народното събрание, тогава Стефан Савов, му съобщил, че НСС разполага с данни, че Доган е предал списък в турското посолство и влизането му там е филмирано. Председателят на НС още тогава, на 24 февруари, два месеца преди изобщо да бъде образувано следственото дело по случая, обещал на Доган, че ще направят всичко възможно да го спасят. Доган отправил остри обидни думи към НСС и казал, че след завръщането от чужбина на министър Соколов, сериозно ще поговори с него.
Кой е Мехмед Тефик и защо офицерите от НСС му вярват? Това става ясно от разпита по следственото дело на подп. Иван Терзийски. Той разкрива, че по повод на служебните си задължения поддържа доверителни отношения от началото на 1990 г. с лицето Мирослав Хаджиев, турското име на който е Мехмед Тефик. Тефик попада в полезрението на НСС в началото на 1990 г. с посещенията си в турското посолство в София заедно с Хасан Бялков. Когато обаче проверяват, се оказва, че Мехмед Тефик сътрудничи на ОУ-МВР Стара Загора и е работил по същата линия, както и турското направление в НСС. Така през август 1990 г. ръководството на НСС взима решение да го прехвърли в централата в София, тъй като по това време той живее в столицата. Терзийски става негов водещ офицер. Така става известно, че Тефик вече има над 200 посещения в посолството на Турция. По това време той работи активно с Алеф Калъч, впоследствие с него започва да работи Атъф Шекерджиоглу - културен аташе, като понякога в срещите е участвал и Сюбхан Еркула, впоследствие и новоназначения Къшиф Еарчън. Те са част от т.нар. „политическа секция" на посолството и събират политическа информация от различни източници, свързана с България, с което изграждат политиката на турското правителство за нашата страна. Преки отношения с МИТ има Атъф Шекерджиоглу, обяснява в разпита Терзийски. Сред материалите на Тефик, изпратени от Стара Загора, са и негови саморъчни сведения за посещенията му в турското посолство, при които турски дипломати са му давали български пари и валута като помощ за ДПС. Срещите на двамата се провеждат при условията на конспирация, Тефик разказва устно придобитата от него информация, а Терзийски си води записки и въз основа на тях изготвя информации и докладни до ръководството на службата, които се предоставят на ръководството на министерството и по преценка и на държавното ръководство. За посещението на Тефик и Доган в турското посолство на 4 февруари 1992 г. Терзийски предава разказа на Тефик - че Доган казал на посланика, че списъкът на разузнавачите му дал Стоян Ганев, а другите материали - Живко Попов. Докато Шекерджиоглу снимал на ксерокс материалите, Доган провел разговор с посланика Ялчън Орал, като е споделил с него, че всичко му тежи и че иска евентуално да замине в чужбина, да създаде семейство и да се занимава с бизнес. Посланик Орал му отговорил, че той е още полезен за „майката родина" /Турция/ и го помолил да не предприема такива стъпки. Доган тогава поставил на Орал и въпроса за тежкото материално положение на ДПС и поискал помощ от Турция. Орал му казал, че трябва да им представи програма и при своето посещение в Турция ще иска помощ за ДПС. Така Доган представя предварително изготвените 6 варианта за помощ, като първият е за помощ в размер на 3 милиона лева, а шестият - 10 милиона лева. Още в самия разпит обаче следователят задава на Терзийски въпроса защо тези факти не са посочени в разпита на Мехмед Тефик. Терзийски обяснява, че тези документи са били занесени от него в турското посолство няколко дни преди това, заедно с документи, изготвени от МВР, предназначени за ДПС като политическа сила, за да може от своя страна ДПС да съдейства да се вземат мерки срещу негативните отношения между българите и турците в районите със смесено население.
От 5 до 8 февруари НСС прави усилия да провери информацията и да получи допълнителни сведения от други източници. Информацията обаче явно започва да изтича от службата, защото още на следващия ден вицепремиерът Димитър Луджев, който ръководи службите, звъни на Чавдар Петков с думите „Ти, май, имаш нещо да ми казваш", а два дни след това, на 7 февруари и шефът на военното разузнаване Чавдар Червенков също поискал среща с Петков и го попитал знае ли нещо за списъци.
В строго секретна справка на НСС от 24.03.1992 г. директорът полк. Чавдар Петков сочи, че при извършването на набелязаната оперативно-издирвателна дейност по проверката на данните, се установява, че въпросните материали съществуват, съдържат сведения и факти, представляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, и че същите са станали достояние на неоправомощени лица. По-нататък в справката разкрива, че когато на 15 февруари 1992 г. е публикувана Варненската декларация на „Групата на 39-те" от СДС, така косвено се оповестява съществуването на случая. Сочат се и последвали конкретни публикации в медиите, в някои от които са изнесени данни на НСС. Петков предупреждава, че това сериозно пречи на бързината и качеството на действията по проверката. Извършените експертизи сочат, че т.нар. списък и другите материали, предадени от Доган в турското посолство, са изготвени в периода на 100-те дни на новото правителство на СДС, начело с премиера Филип Димитров, най-вероятно през декември 1991 г.с някои поправки и допълнения впоследствие. В списъка се посочват извънредните и пълномощни посланици на Република България в някои държави, които по силата на Президентски укази № 359-367 от 17.12.1991 г. се освобождават от заеманата длъжност. За тях пише „отзовава се" или „отзован". Това показва, че списъкът е писан преди тази дата. Характерът на материалите показва, че са предназначени за извършващите се структурни и кадрови промени в МВнР с цел разграничаване от „ерата на Виктор Вълков", изготвени са на езика на служител от отдел „Кадри", специално се набляга, че ръководният състав на посолствата на България се състои „изключително от висши номенклатурчици и апаратчици от ЦК на БКП или техни деца и роднини" и „особено силно е подчертано присъствието на служители от секретните служби на МВР и МО". За някои от лицата се сочи принадлежността им към разузнавателните служби. С подобни пълни и точни данни кой служител кога е изпратен и отзован и кои офицери от разузнавателните служби са на дипломатическо прикритие разполага само МВнР. Такова използват три служби в държавата - Националната разузнавателна служба, подчинена на президента на Републиката, РУМО /впоследствие Главно управление за разузнаване и сигурност, подчинено на министъра на отбраната/ и Службата за защита сигурността на връзките /подчинена на МВР/. Изводите на НСС са, че документите са изготвени от няколко лица. Някои са настоящи или бивши служители в МВнР и в кръга на служебните си задължения са имали достъп до данните. Комплексна експертиза сочи, че някои от материалите е писал или допълвал на ръка Живко Янев Попов, бивш зам.-министър на външните работи и бивш служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, осъждан преди 10 ноември 1989 г. за финансови злоупотреби. Това се допълва и от факта, че никъде в списъците не се споменава неговото име, а за лица от неговото обкръжение като Христо Петков, Григор Спасов, Александър Николов, и др. се дава положителна оценка. Живко Попов освен това е бил в близки приятелски отношения с началник Кадри - МВнР до този момент Велислав Добрев, разпитан по делото като свидетел. Като най-вероятен технически изпълнител на написването се сочи Величка Романова, чийто съпруг Димитър Романов е бил отговорен служител в МВнР, а самата тя по данни на НСС е поддържала интимни отношения с Живко Попов. Това тя е правила в условията на повишена конспиративност, като се е пазила от членовете на своето семейство и най-вече от съпруга си.
В становище на Чавдар Петков, приложено по делото, се предупреждава, че разгласяването на информацията в първоначалния етап от получаването й може да доведе до сътресения в правителствения кабинет или до други нежелателни последици в обществото. Затова в НСС кръгът от длъжностни лица, запознати със случая, е ограничен само до трима.
Така 4 дни след влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в турското посолство, на 8 февруари 1992 г. Чавдар Петков докладва на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов. По това време вицепремиерът Димитър Луджев вече е знаел, защото на една среща с шефа на военното разузнаване Чавдар Червенков станало ясно, че тази служба по свой път е установила случилото се. И същия ден - на 8 февруари 1992 г., Чавдар Червенков се обадил на колегата си Бриго Аспарухов, шеф на външнополитическото разузнаване, и му казал: „Ти разбра ли, че не останаха вече наши неразкрити работници в чужбина?".
В свой доклад от 2 март 1992 г. вътрешният министър Йордан Соколов разказва, че на 8 февруари към 17,30 ч. следобед му позвънил секретарят на МВР ген.майор Петко Ангелов, съобщил че е заедно с директора на НСС Чавдар Петков и се налага спешна среща. Срещата се състояла в дома на Соколов към 18 ч. и двамата го уведомяват за случая. Соколов пише в доклада, че от всички предадени в турското посолство материали му е познат само последният: той представлява извадка от обзорните информации на регионални дирекции на МВР, засягаща само прояви на симпатизанти на ДПС, имащи краен характер, които са от естество да повишат напрежението в районите с етническо противопоставяне. Соколов уточнява, че тези извадки, изчистени от агентурните данни, се предоставяли на ръководството на ДПС, за да знае за описваните прояви и да взима мерки за отстраняването им. „От мен бе поискано да информирам президента Желю Желев и аз поех ангажимента да го уведомя", пише в доклада Соколов и допълва, че щом като Луджев вече знае за събитието преди него, то вероятно той също ще уведоми президента. Соколов признава, че на следващия ден, 9 февруари - неделя, не успява да влезе във връзка с президента и се среща с него в понеделник, 10 февруари. Съобщава му, като отбелязва и собствените си съмнения, и се уточняват, че съответните служби ще продължат да действат съобразно изискванията, а Соколов като вътрешен министър ще уведомява президента за новопостъпилите факти. Пак същия ден - понеделник, 10 февруари, преди заседанието на Министерския съвет, Соколов уведомява и министър-председателя Филип Димитров. 2 или 3 дни по-късно ген. Петко Ангелов му донася и ксерокопие на самия списък. Едва на 27 февруари Петко Ангелов и Чавдар Петков при второто си посещение при Соколов му казват, че се разполага с видеозапис на посещението на Ахмед Доган в турското посолство. Тогава му донасят и запис от прехванат телефонен разговор между присъстващ на въпросния разговор с посланика човек и служител в посолството, на който се уточнява часът на посещението. Става въпрос за телефонния разговор между Мехмед Тефик и Атъф Шекерджиоглу, на който се уточнява часът на посещението на Доган в турското посолство. Точно по това време според разпита по следственото дело на Мехмед Тефик, Ахмед Доган вече е знаел, че влизането му в турското посолство е засечено. Тогава Доган предупредил Тефик, че трябва много да внимава, защото го следят специалните служби и ако го повикат на разпит, нищо да не казва. Така става ясно, че Доган е знаел за това много преди председателят на Народното събрание Стефан Савов да го предупреди на 25 февруари и да му обещае, че ще го измъкне от кашата. Само два дни след срещата на Тефик с Доган, повече от 2 месеца преди да бъде образувано следственото дело по случая, на 14 февруари 1992 г. на заседание във Варна на „Групата на 39-те" от СДС външният министър Стоян Ганев съобщава за предаването на „Оня списък", и още на следващата сутрин България осъмва с публикация в органа на СДС вестник „Демокрация" на Варненската декларация на „Групата на 39-те", която оповестява случая, а на следващата сутрин следва и интервю на Георги Марков в същия вестник, в което той казва, че целта била да се дискредитира външният министър Стоян Ганев, и е трябвало да се излезе с изпреварващ удар - Варненската декларация на СДС.
Втора част четете ТУК
