На 12 март 1991 г. вестник “Подкрепа” публикува материала “Октопод 5”, в който се съдържат твърдения за причастност на българския гражданин Константин Караджов в подготовката на опита за убийство на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. в Рим. В публикацията се сочат имена на лица, за които се твърди, че са били служители на МВР и имат информация за атентата срещу папата.
Така започва постановлението на Главна прокуратура, с което се възобновява воденото в България следствено дело за атентата срещу папата, паралелно на италианското, през периода 1982-1986 г. Подписано е от тогавашния завеждащ отдел „Следствен” в Главна прокуратура Христо Христов. Така започва второто българско разследване на атентата, продължило повече от година. Сериозна причина за съживяването на това разследване пет години след освобождаването на Сергей Антонов е и решимостта на президента Желю Желев в началото на демократичните промени в страната, този път да се приключи и да се извади наяве истината – има ли Държавна сигурност участие в двата случая, които цял свят свързва с България – убийството на писателя Георги Марков, и атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Следователите са допуснати до светая светих на три от службите – Първо и Второ главно управление на ДС и военното разузнаване. Следователите много бързо разбират, че е скалъпена цялата история с Константин Караджов, бивш кмет на Димитровски район на столицата и бивш приятел на сина на Тодор Живков, който, според публикацията в „Ил Джорно” и препечатката в „Подкрепа”, е направил запис в затвора и е признал, че е организирал атентата срещу папата и дори си е позволил да гушне единия от общо три милиона долара, дадени му от нашата Държавна сигурност за Мехмед Али Агджа, както си спомня Константин Караджов:
„Тази статия излезе около десетата годишнина от атентата срещу папата – 1991 година или малко преди или след 13-ти – гореща новина. Описана съвсем криминално - как един терорист се разкайва в килията си, как е направил запис, как тайно този запис е изнесен от затвора. Сега италианците се добират до него, не знам колко пари са дали за него, за този фалшификат, защото гласът не е мой. Московският кореспондент на „Ил Джорно” ги е публикувал възоснова на тези самопризнания на този разкаял се терорист. Такова самопризнание не е имало, освен това аз съм излязъл от затвора преди година и половина”, казва Константин Караджов.
Хиляда долара е получил през пролетта на 1991 г. човек, представящ се за български журналист от италианския вестник “Ил Джорно” за затворническата си информация, че българин, с фамилия Караджов, е участвал в организирането на атентата през 1981 г. срещу папата. Това установяват службите. Именно тази публикация стана причина в София да започне новото разследване за българската следа в атентата.
„Започнахме да обясняваме, че това не е така, докато не получих призовка от Развигор, че е започнато следствие в България. Естествено България не може да стои настрана от това, което се случва. Когато за първи път се срещнах със следователя, той ме попита приятелски: „сега ти можеш да кажеш всичко, не са началниците на Развигор от едно време, можете да си говорите спокойно, да ги кажете кои са, няма какво да ги закриляте”. Аз викам: „Вие, действително ли мислите, че аз мога да имам някакво участие в тази работа. Първо, целият мой живот е ясен като на длан. Аз съм се родил в София, в „Захарна фабрика”. Цял живот съм работил в завод „Буршилов”, след това съм бил комсомолски функционер, партиен секретар, заместник-директор и след това съм станал кмет. Никога не съм се занимавал с работа, свързана с такива секретни служби, за които се изисква специална квалификация. Това, че познавам някои от тези хора, това не означава абсолютно нищо. Аз познавам и Сергей Антонов по повод на негови жилищни затруднения, защото той живееше в моя район, търсихме начин как да му уредим държавна квартира, и Венелин Коцев, който ме е посрещал там, като съм бил, познавам и много други, но това не означава организирам убийства на папи. Ако някъде е организиран такъв заговор и Мехмед Али Агджа не е действал по собствена инициатива, то този, който го е правил, ако го е правил Ватиканът, трябва да е кардинал, ако го е правил ЦРУ, трябва да е генерал, ако го е правил КГБ или ДС са генерали, не може да го прави един човек, който си стой скромно, работи си в един завод, макар партиен секретар или заместник-директор, след това кмет, той не може да организира такива неща. Тогава възниква въпросът защо беше организирано това и защо аз. Аз лично си давам отговора, че в тези години – 1990-1991-1992 година някои хора мислеха, че наистина България има участие и търсеха да разкрият. Тогава онези, които знаеха, че аз нямам нищо общо, но нямат добро отношение към мен, в структури на ДС, но говоря за онези структури, които са супер ДС, за които никой не говори, но те съществуваха, но тези, които вземаха решения и с които ДС нямаше нищо общо. Това бяха хора, които подслушваха и Тодор Живков и него можеха да ръководят. Аз това го казвам сериозно. Тези хора поискаха да пуснат една такава следа, която като се разседла ще се докаже, че не е. Е, щом не е, значи и България не е участвала. Тези, които искаха да злепоставят Желю Желев, който се опитваше да говори, че имаме участие, и те искаха да подхвърлят една невярна следа, каквато съм аз. Това са хора с неограничена власт в ДС. Тогава аз съм се опитвал да разговарям с Димитър Иванов, последният началник на шесто отделение в Шесто управление. Исках да му обясня, че работите стават много лоши и сигурно някой от тях го е измислил това”, казва Константин Караджов.
За това кой измисли Караджов да бъде даден за жертвено агне в ръцете на италианското следствие като организатор на атентата, въпреки че не е вярно, говори и Петър Христозов, бивш разузнавач и агент на руското военно разузнаване - ГРУ: „Косвено съм дал обвинения към шести отдел на Шесто управление, защото те, под давлението на КГБ-съветниците в МВР, дори са организатори на така наречената „шумна група”. Влизаме в трамвая и казваме: „Абе, този Караджов”, а те говорят не за Караджов, а за Тодор Живков. Понеже Караджов не е бил чак толкова близък с Тодор Живков, но със сина му Владко, и по този начин те удрят, когато е удобно на бившето съветско правителство да смъкне един Тодор Живков и да сложи друг. Тук има още една измислица, че Тодор Живков е подготвял Константин Петров Караджов-Конев да смени Григор Шопов или преди това той да бъде на негово място. Това е абсолютна измислица”.
Българските служби освен това са готвили и вариант на размяна на Сергей Антонов с арестуваните и съдени за шпионаж у нас италиански граждани Паоло Фарсети и Габриеле Тревизин. Караджов съобщава, че същият Паоло Фарсети е бил убит на една магистрала. Колата му се повредила, той слязъл от нея да види какво става и през това време някакъв огромен автомобил, строителен или горски, премазал колата заедно с него. Фарсети беше убит на десетата годишнина от атентата с папата.
Разследването обаче не се прекратява, защото през това време са изскочили нови факти около пребиваването на Агджа в България между 23 юли и 31 август 1980 г.
Става ясно, че в джобното тефтерче на Мехмед Али Агджа фигурират български адреси и дори имена. Адресите са изписани на латиница саморъчно от Агджа. Единият адрес е в Пловдив на улица, чието име е било сменено още през 1982 г. Официално на този адрес е живеел ром с българско гражданство, с основно образование и осъждан. Вторият адрес е в Асеновград и под него е написано име, също на български гражданин, живял по това време там, който е от турски етнически произход и носи турско име. Обитателят на този адрес и тогавашната му съпруга, както и пловдивският ром, са разпитвани обстойно.
Сред откритите нови материали е и едно писмо. В него пише, че да бъде убит папата е било взето от Турския национален съвет за сигурност. Писмото е собственоръчно предсмъртно писмо на ген. Стоян Савов, бивш заместник-министър на вътрешните работи и заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, написано преди той да сложи край на живота си. В него той сочи още, че покушението срещу папата е трябвало да бъде приписано на арменската терористична организация “Ассала”, за да бъде парализирана дейността й, от която за кратко време тогава в Европа са били убити около 30 турски дипломати. Изпълнението, по думите на ген. Савов, било възложено на МИТ, турската разузнавателна служба, която избрала Агджа за стрелец.
Оказва се и че през лятото на 1980 г. Мехмед Али Агджа е разговарял шест пъти от стаята си в хотел „София” със странен телефонен номер в Истанбул, който се оказва на фирма „Тунч Тиджарет” - прикритие на турското разузнаване МИТ. Чрез секретни проверки е установено, че този телефон се намира в квартал на Истанбул, където са разположени службите за разпити на МИТ и разузнаването на жандармерията. Друг. от посочените от Агджа пред италианското следствие телефонни номера в България се оказва на българското военно разузнаване, който при това може да се намира само от служебен телефон от централата на военното министерство. Останалите телефонни номера в София, посочени от Агджа, не са на специалните служби.
Петър Христозов сочи, че всъщност завръзката, хвърлена, че КГБ и ДС са тези, които са в дъното на организиране на атентата на 13 май 1981 година срещу папата, започва от това, че МВР се ръководи главно от съветски съветници, главно от КГБ. Сега пък в комисията „Митрохин” вече извадиха другото плашило ГРУ, в което Христозов служил повече от 40 години.
И той, и документи обаче сочат, че всъщност това е първата акция на Ал Кайда. Сега американците признават, че това е първото дело на Ал Кайда. Мехмед Али Агджа е изпълнител, който днес каже едно, утре друго, но в края на краищата високо интелигентният папа Йоан Павел втори отиде в килията и двамата разговаряха. Това, за което двамата са разговаряли, си остава в пълна тайна. Защо италианските служби не каже за какво са разговаряли.
Това обаче е само началото. Очаквайте неизвестните факти от неотваряното досие „Папа” на българското разузнаване в следващите части на разследването.
