България е известна като една от страните, най-богати на археологически паметници и културно-историческо наследство. От него обаче повече от половината се изкопава от иманяри, които изнасят най-ценното в чужбина, без българската археологическа наука изобщо да разбере. Гробниците, светилищата, селищата и некрополите пък остават вандалски разрушени след тях, понякога дори не може да се разбере какво точно е имало на това място преди тяхната намеса.
Зад граница излизат уникални монети, сребърни и златни съдове, бронзови статуи и какво ли още не, продават се за милиони, и тук чуваме за тях само от някой случаен аукцион. От половината археологическо наследство, което все пак остава по българските земи, една немалка част се унищожава при строителството на пътища и различни обекти. Въпреки че в Закона за паметници на културата има установен ред, по който всички строителни предприемачи са длъжни най-напред да извикат археолози, да се извършат спасителни разкопки, и едва тогава да се строи.
Над 30 археологически обекта обаче са напълно унищожени само за последните няколко години на територията на България. Няколко е заличило от археологическата карта строителството на автомагистрала “Тракия”, други няколко – прокарването на газопроводи на “Булгаргаз”, а една доста голяма група са пропаднали в Мини “Марица изток”. Някои от тях са уникални не само за българската история. Какви археологически паметници са унищожени и какво България е изгубила безвъзвратно с това?
На всеки българин е известно, че София, Пловдив и Варна в най-буквалния смисъл лежат върху богати пластове археологически находки още от най-древни времена, през античния и средновековния период, та до съвременния град.
Да се строи в тези три най-големи български градове е сложно. Преди всяко строителство трябва да се прави проучване на терена. Съдбата на откритите в него археологически паметници се решава от комисия, в която влизат представители на Националния институт за паметниците на културата, специалисти от Националния археологически институт в София, общините и местните музеи.
В София и Пловдив археологическите резервати съвпадат с идеалния център на града, в морската столица – с Гръцката махала – все места, апетитни за строителство. Когато се проучва теренът за строителство, обикновено не е възможно да се определи точната дълбочина, и доста често именно на дълбочината на изкопа за сграда едва започват да се появяват находки. Повечето така и остават запечатани под основите на сградата, и от този момент вече е невъзможно да се разкрият.
Ако находките са по-ценни, това налага промяна, забавяне и съответно оскъпяване на проекта. Затова честа практика е върху находките да се насипва пясъчна възглавница, отгоре да се лее бетонната основа на сградата, и находките, каквито и да са те, остават запечатани отдолу.
Когато обаче се открие нещо действително ценно и уникално, започват конфликти с инвеститори, собственици на терена и предприемачи, сипят се взаимни укори, и съдбата на историческия паметник остава под въпрос. Така в Пловдив например голяма част от античните находки в центъра на града на практика са унищожени.
Преди няколко десетилетия е ликвидирана част от Форума на античния град. Унищожени са и археологическите разкопки на Димитър Цончев на Джендем тепе, най-високия хълм в града, сред които основите на една от най-древните християнски базилики. Всичко е залято с бетон. Сринато е Ясъ Тепе, където друг археолог, Петър Детев, е проучвал неолитно селище. В края на 90-те години бизнесмен взривява праисторическо светилище в Стария град в Пловдив, за да оформи терен за строителството на хотел.
Също преди години е унищожена и римска баня с уникален хипокауст – система за подово отопление. В по-близки години пък общината предприе продажба на терени с археологически находки. Повод да се заговори отново за вандалското унищожаване на ценно историческо наследство обаче стана фактът, че под шапката на Изпълнителна агенция "Пътища" при строителството на автомагистрала “Марица” булдозери заринаха току-що разкритото най-старо ямно светилище в Европа в местността Дана Бунар до гр. Любимец. Уникалният обект свидетелства за праисторическа култура по нашите земи отпреди 7400 г. Строителите унищожават завинаги 1600 кубически метра културен пласт и над 100 обредни ями.
Министърът на културата Стефан Данаилов предприе светкавични действия, сезирани са министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов, главният прокурор Борис Велчев и изпълнителният директор на Агенция "Пътища" Веселин Георгиев. Хасковската окръжна прокуратура вече е образувала следствено дело.
А екипът на Националния археологически музей в София започна описването в черен списък на унищожените археологически обекти. Най-големият разрушител на старини се оказват Мини “Марица изток”, на чиято съвест по този списък тежат цели 17 разрушени археологически обекта, затрупани при минните разработки.
Строителството на автомагистрала “Тракия” също причинява тежки щети на археологията. На 8-ия километър от магистралата след Пловдив строителните булдозери и фадроми са унищожили нискоселищна могила и са отнесли половината от светилища от бронзовата епоха. По-нататък за строителството на същата магистрала “Тракия” строителите са вадили камъни от надгробни могили край Чирпан. А още по-нататък, южно от Карнобат при прокарването на трасето на същата тази магистрала миналото лято е разрушено две трети от тракийско селище от Второто хилядолетие преди новата ера.
При пътно строителство е разрушено праисторическото селище Дервишов оджак. Напълно разрушена е римска вила до харманлийското село Доситеево. Разрушена е и една трета от праисторическа селищна могила до Свиленград. Много са заличените от археологическата карта ценни обекти в района на град Любимец. Освен унищоженото при строежа на автомагистрала “Марица” праисторическо селище с археологическо название на двата обекта от него Дана бунар 1 и Дана бунар 2, при строеж на паркинги северозападно от Любимец са сринати средновековно селище и некропол към него, а над града в района на Курткале е взривена стена на средновековна крепост.
Напълно разрушена при също такова пътно строителство е могилата Коджа Дермен до Шумен, епонимен паметник на къснохалколитна култура. При прокарването на газопровод край село Хотница, Великотърновско, е унищожено друго праисторическо селище. През 2001 г., с булдозер са унищожени тракийски светилища, намиращи се в терен за проучване край Крумовград.
При драгиране за строителни работи във Варненското езеро са сринати всички открити там наколни селища. Дори част от гробовете на Варненския халколитен некропол, прочут в целия свят с най-старото злато на планетата, са унищожени от по-късни строителни или селскостопански работи.
Така са унищожени цели културни пластове и са заличени голяма част от ценните обекти върху археологическата карта на България. В продължение на години са нарушавани българските закони и Европейската конвенция за защита на археологическото наследство. Сега вече не е възможно дори да се разбере какво е унищожено или останало под дебелия слой бетон и асфалт, каква историческа и археологическа стойност има унищоженото, и как то би променило учебниците по история на България.
Според Наказателния кодекс разрушаването на паметници на културата е престъпление и за него се предвижда от три до седем години затвор и конфискация. Досега обаче никой не е осъден. Археолозите сами си търсят спонсори за разкопки, за реставрация се дават 450 000 лв. годишно, което прави по 6 лв. на всеки паметник от регистрираните 38 000 в България.
Унищожено светилище в Любимец, както и все по-набъбващият списък на десетки други археологически обекти, унищожени от държавни структури, поставят въпроса, че самата държава няма политика за опазване на културно-историческото си наследство. Едва сега бе възстановен секторът за трафик на антики в ГДБОП, а прокуратурата подхвана разрушаването на светилището в Любимец.
Директорът на Археологическият институт към БАН Васил Николов обаче отбелязва, че държавата все още позволява нейни органи да разрушават археологическото наследство на България. Списъкът с унищожени обекти вече е даден на главния прокурор Борис Велчев и прокуратурата проверява извършените престъпления. Чуйте как допълва картината на унищоженото археологическо наследство Васил Николов.
