Едно поръчково убийство може да струва от 4000-5000 лева до няколкостотин хиляди. Това каза пред Дарик началникът на сектор „Убийства" в СДВР Георги Тотков. „Никога физическият извършител не получава цялата сума, а често и не знае кой е поръчителят", уточни той.
„Организацията на едно поръчково убийство е като на всяко едно организирано престъпление. Трябва да има първо, конфликт между жертвата и поръчителя. Поръчителят трябва да е решил този конфликт да го изчисти с убийство. Следва намирането на хората, които да извършват поръчката. Това не винаги е пряк контакт между поръчителя и извършителите. Минава се през посредници и не винаги извършителят знае кой е реалният поръчител. Поръчителят обявява една сума, която по веригата се разпределя между поръчители, помагачи. Почти никога крайният извършител не получава пълната сума за убийството", обясни Тотков.
Ето какво още каза Георги Тотков:
Колко убийства стават годишно в София и какъв процент от тях са поръчкови, и какъв битови?
Водим статистика от 1995 година като брой убийства. Например за 2008 година има извършени общо 22 убийства. 16 от тях са разкрити. Шест от тях не са разкрити. С поръчков елемент, т. нар. поръчкови убийства за 2008 година са две. За 2009 убийствата са общо 28. Разкрити са 16, неразкрити са 12. Поръчкови се водят - убийството на Джиджи, убийството на Кирил Георгиев Попов, убийството на Кочо Радев Михайлов, убийството на Александър Занев. Трудно е да се говори дали едно убийство е поръчково или не. Това бихме могли да го кажем със сигурност едва след разкриването на убийството. Когато сме си изяснили цялата схема - поръчител, помагачи, извършител.
В началото на 2010 година беше едно от първите убийства на бившия радио водещ Боби Цанков. Там до къде стигнаха нещата?
Към момента това е единственото убийство, т. нар. поръчково убийство или убийство с организиран елемент. Продължаваме да работим по случая. Провеждат се множество процесуално-следствени действия, оперативно-издирвателни мероприятия основно към този момент за установяване на конфликти на лицето, за установяване на хора, които биха имали интерес от неговото отстраняване. Към момента мога да кажа само това. Нещата са много пресни по това убийство, за да разказваме каквото и да е. Имаме определени насоки. Работи се по случая.
За пари ли говорим там или по-скоро за конфликт на интереси?
Дори и да има конфликт на интереси, едно поръчково убийство винаги се заплаща.
Боби Цанков е дължал пари някому или?
Не, това не бих могъл да кажа. Срещу Боби Цанков са водени множество досъдебни производства за измами, дори е осъждан за такъв тип престъпления. Наистина е още много пресно това убийство и не бих желел да коментирам в подробности.
Каква е схемата на организиране на едно поръчково убийство - колко струва, как се заплаща?
Организацията на едно поръчково убийство е като организацията на всяко едно организирано престъпление. Трябва да има първо конфликт между жертвата и поръчителя. Поръчителят трябва да е решил да изчисти този конфликт с убийството на жертвата. От там следва намиране на хора, които да изпълнят поръчката. Това не винаги е пряк контакт между поръчителя и извършителите. Минава се през посредници. Не винаги извършителят знае кой е реалният поръчител. Поръчителят обявява една сума, която по веригата се разпределя между поръчител, помагачи. Почти никога крайният извършител не получава пълната сума, която е за убийството. Иначе като конкретни цифри много трудно може да се говори. Много зависи от това кой е жертвата. Какви предохранителни мерки взима. Колкото по-сериозни мерки взима за запазване на здравето и живота си жертвата, толкова по-сложно е убийството, толкова по-скъпо е убийството.
Може ли да стигне до няколко стотин хиляди лв.?
Няма никаква пречка да не стигне до няколко стотин хиляди лв.
А по-обикновените убийства колко - 3000-4000-5000 лв.?
Да, можем да говорим и за такава сума, която стига до извършителя. Това са наши оперативни данни, които не стават за доказателство по конкретни случаи.
Има ли организирани групи? Преди време МВР разби една група именно в София. Става въпрос за „Килърите", която се говореше, че се занимава с това.
Определено е така. Конкретно за „Килърите" не бих могъл да говоря, защото операцията по разработването, по задържането на тези лица е основно на Областна дирекция на МВР - София. Колеги от сектора също участваха в тази операция. Водещата роля е на колегите от ОД на МВР - София, на съответната прокуратура.
Аз говоря принципно за подобни групи. В София предполагам, че има такива групи за мокри поръчки?
И аз предполагам, че има такива групи. Ако говорим за група и аз ви кажа, че знам за една или няколко, следва логичният въпрос - какво правите по тези групи като знаете за тях. Назад в годините са получавани доста сигнали за организирани групи, които извършват убийства. Всички тези сигнали се проверяват и по тях се работи много активно. След като до сега не сме задържали и вкарали на съд такава група, не можем да говорим, че изобщо тя съществува.
Все пак има задържани хора за поръчкови убийства в София. Това какви хора са - от бивши силови групировки, криминално проявени, наркомани? Какви хора най-често се наемат за такива поръчки?
За наркоман в класическия смисъл трудно може да се говори. Наркоманът в следствие на приемане на наркотични вещества е човек с по-особена психика. Това е човек, на който не може да се разчита. Обикновено говорим за криминално проявени лица, които са с дълъг стаж в незаконната си дейност. Засичали сме и момчета, които са без криминални прояви. Възпитаници на спортни училища.
Само финансовата нужда ли ги принуждава да вършат това?
Не би могло да се изведе на преден план конкретна причина. Основен мотив са парите. Има и друг мотив - себедоказване. Да се докажеш на хората, които са те наели за тази поръчка, като по този начин да вървиш нагоре в престъпна кариера. Не може да се говори само за пари, само за имидж.
Имало ли е случаи, в които едно битово убийство се разкрива по-трудно от едно поръчково?
Да, има и такива случаи. Обикновено поръчковото убийство се планира - планираш, проучваш жертвата, планираш как да го извършиш, планираш да не оставиш следи. При битовото убийство е обратно. Обикновено е инцидентно. Почти винаги след това извършителят заличава следите. Засега почти винаги неуспешно. Винаги намираме следи. Винаги се ориентираме. Процентът на разкриваемост на битовите ни убийства е висок.
Какво издава най-често извършителя на едно битово убийство - нервен ли е след като стане нещо такова?
Самият той не се издава. Не сме имали случай извършител на убийство да дойде...
Неволно говоря.
Тук вече е борба на интелекти. Колкото и грубо да звучи разкриването на едно битово убийство също е свързано с огромен обем работа, която се извършва. Огромен обем и аналитична работа, огромен обем процесуално-следствени действия. След това работа със самия заподозрян. Не е лесно да признаеш убийство. Това коства дълги часове разговори. Един или двама оперативни работници и разследващ полицай със заподозрения за убийство. Това е един дълъг процес, който изисква много напрежение, голяма концентрация.
Предполагам, че е имало случаи на хора, които са идвали тук и са съжалявали за това, което са направили.
Съжаляват след като ги разкрием.
Това звучи доста страшно.
Аз стигам до такъв извод. В началото на годината имаше един случай, в който един извършител на убийство, беше убил жена си, колеги от патрула на 4-то районно го задържаха малко преди да се обеси. Връзваше си сезала на централната градска част на София и патрул на 4-то районно го задържа преди да се обеси. Тук можем да говорим за такова разкаяние.
Какви са най-често мотивите да посегнеш на близък човек, какво обясняват тези хора?
Почти винаги в момент на гняв. Поводите, поради които се стига до този неконтролируем гняв са различни и звучат ужасно. Имахме случай на убийство. Един наемател беше убил хазяина си, защото бяха изпаднали в спор за това дали наемателят си е платил наема от 40 лв. Наемателят твърди, че го е платил, хазяинът твърди, че не го е платил. Двамата под въздействие на алкохол, сбиват се. Наемателят убива хазяина. Беше го държал три-четири дни в един гардероб в стаята си. Поводът, който води до неконтролируемия гняв, са толкова дребни, че чак е ужасно да се коментират. Този същият, който искаше да се обеси, беше убил жена си за това, че не се грижи за домакинството. Това е бил поводът. Конкретният скандал - стани ми направи закуска - абе няма да ти я направя сега.
Хората, като че ли вече са с доста по-лабилна психика и затова често извършват такива неща.
За лабилни психически не знам, по-скоро прагът на търпимост е много нисък вече. Това е не само моето наблюдение. Наблюдението на всички хора, които се занимаваме с разкриването на убийства. При битовите убийства прагът на търпимост е много нисък.
На какво го отдавате - на бедността, на кризата?
Според мен са комплексни причините. Да, мисля че и това - бедност, криза, безпардонност.
Говори се, че все още кризата в България не е преминала. Очаквате ли някаква тенденция на заличаване на този тип битови убийства?
Битови убийства е имало винаги. И назад в годините, когато се говореше, че не сме в криза, със сигурност ще има и напред в годините. Горе-долу техният брой е относително еднакъв. София е 2 млн. души вече, така че - всякакви хора.
