Може ли съдът в България да приеме за доказателство документ без подпис и печат

Много е модерно в последно време у нас да се говори за това, че съдебната ни система не е реформирана. Темата подхвана преди време вътрешният министър Цветан Цветанов, очевидно подразнен от решенията на магистратите и касаещи фигури от организираната престъпност, които често получаваха условни присъди или бяха пускани под гаранция. На няколко пъти вътрешният министър влезе в остър спор с представители на съдебната власт у нас за това как работят магистратите и дали решенията им по определени дела са правилни, или не. В същото време като че ли извън полезрението остана работата на съда в масовите дела, спорове между фирми и граждани. Практиката показва обаче, че подобни дела текат с години като за произнасяне по дело на крайна инстанция са нужни поне 5, 6 години. Неведнъж сме ви разказвали как страната ни е на път да бъде осъдена в европейски съдилища, заради бавно правосъдие.

Добре е да припомним, че срещу България в момента тече дело за близо 60 млн. евро, заведено от немски инвеститор у нас, заради бездействието, както твърдят от засегнатата страна, на родното ни правосъдие вече години. Какъв ще е крайният резултат на това, не е ясно, както и кой всъщност е прав - съдиите, които твърдят, че работят добре или техните критици, обясняващи, че съдебната ни система не е реформирана. Този спор обаче не влияе добре на имиджа на страната ни пред европейските ни партньори.

В днешното предаване „Афера" ще ви разкажем за един случай, който на пръв поглед е далеч от полемиката, водена в обществото ни. Не за друго, а защото в казуса няма криминално проявени, хванати от полицията и след това пуснати под гаранция, или срещу споразумение със съда. Има обаче решение на две инстанции на съда, които будят недоволство и съмнение за работата на съдиите в една от страните по случая, както и документ без подписи и печати, както твърдят от ощетената до момента страна, приет като доказателство по дело. Ние в предаването „Афера" по Дарик няма да съдим кой е прав и кой не в този казус, нито ще влезем в ролята на известни политици, които критикуват съдебната система у нас. Просто ще ви разкажем за случая с факти, документи и участници. Изводите са за вас.

Казусът, за който ще ви разкажем на практика започва през далечната вече 2006 г. Тогава фирма „Страгите", която изгражда голям комплекс в курорта Банско сключва договор с една варненска фирма „Пиеро". Договорът е за доставка на кухненско оборудване и техника за ресторантите и кухните в комплекса, построен в курортния град. До тук нищо скандално и фрапиращо. Неуредиците по този договор обаче започват малко по-късно. Ето и разказа за случая на Тодор Евтимов, един от съдружниците във фирма „Страгите", защо той се чувства ощетен и защо смята, че решенията на съда в България са повече от странни.

Защо в крайна сметка се стигна до Върховния касационен съд?

При проектирането и реализацията на обекта ни в Банско сключихме с фирма „Пиеро" договор за проектиране и доставка на цялото оборудване на два от ресторантите. По тяхно предложение и настояване, поради това, че ще поскъпнат цените, посъветваха да им платим 90% от стойността предварително, за да извършат доставките по-рано, преди края на годината. Съответно ние извършихме това плащане и трябва да изчакаме да доставят наново оборудване, вследствие на което ние приехме обекта като цялостно завършен, а също и като сграден фонд ресторантите без съответното оборудване. През септември, октомври, ноември те започнаха да доставят оборудване, което имаха налично или можеха да доставят съответно в тези срокове, които нас ни притискаха. Не можаха да изпълнят доставката си в пълния размер, част от оборудването нямаше възможност да бъде монтирано, фактически не се изпълняваше обектът, а се изпълняваше това, което имаха налично. Наложи се да режат с флексове част от масите, за да могат да влязат и да бъдат монтирани, бяха подменени огромна част от позициите, по които бяхме говорили. Беше съставен приемно-предавателен протокол само като количества, в които бяха отразени само доставеното оборудване и отпадналото оборудване. За наша голяма изненада след приемането по Акт 16 на ресторанта, фирмата заяви претенции, че доставено от тях ново оборудване е заменено, което не е по наше искане или настояване, съответно е с доста по-висока цена. Почти всички позиции за заменките бяха увеличени цените им със значителна стойност. Съответно ние отказахме плащане, нямаше основание да искат допълнително заплащане, защото неустойката им - 10% , които бяхме задържали и които бяха отразени в актовете за приемане като закъснение по договор, съответно ние можехме да ги задържим изцяло. След време ни представиха фактури със заплащане, които никой от наша страна не е подписвал и не е приел да се плащат. По-късно те заведоха дело. За наша изненада в делото се появи анекс към двата договора, който за наше изумление не беше подписан нито от тях, нито от нас. Това, че не е подписан от нас е съвсем ясно, но това, че и от тях не е подписан, а се представя като доказателство пред съда, на нас ни се стори доста неразумно от тяхна страна. Най-голямата изненада за нас беше, че този анекс още на първа инстанция съда го прие за валиден.

Без никакви подписи и без печати?

Да, без подписи, без печати, без нищо нито от наша страна, нито от тяхна. Но приеха на първа инстанция, че закъснение реално съществува, защото техен представител е подписал Акт 15 за готовност на помещения и на всичко. Документ, който е включен в нормативните документи за приемане на всяка една от сградите. Ние съответно обжалвахме решението, поради това, че счетохме за абсолютно неоснователно да приемаме цени и да приемаме плащания на неща, за които нямаме подписано споразумение. На втора инстанция за още по-голяма изненада нито едно от нашите основания не бяха приети, а всички основания, които те си бяха изсмукали от пръстите като претенции съответно бяха приети от втора инстанция. Приеха, че подписите примерно на Акт 15 на техния представител не е бил упълномощен, а същият този представител е подписал почти всички документи по нашите отношения, но само този документ съдът прие, че не е имал право да подписва. Приеха, че те не се явяват страна по строителството на обекта, което е абсолютно противоречие на нормативните документи. Не може да се има Акт 16, без да е подписан Акт 15, а кухненското оборудване подлежи на Акт 16 да се приема.

На какво отдавате това, че съдът приема документ без подписи и без печат като доказателство?

Само със заинтересованост решението да бъде само в полза на едната страна, по друг начин не мога да си го обясня.

Това нормално ли е?

Как ще е нормално. Това означава, че от тук нататък всеки в търговските отношения, всяка една от страните, независимо доставчик или купувач, може да представи в съда нов документ (анекс към съществуващ договор) неподписан и от двете страни и си иска съответно доплащане. Ако съдът приеме това нещо за валидно, от тук нататък нито един търговски договор не може да бъде валиден. Това означава, че аз с всички мои клиенти от тук нататък мога да си направя анекс и да заведа искове за изискване на доплащане например, зависи от коя страна на сделката се намирам.

Ето как на практика съдът в България приема като доказателство по дело за не малка сума документ без подписи и печати. Дали това е странно и нередно, изводите са за вас. На различно мнение по този съдебен казус обаче е другият участник в спора - изпълнителният директор на варненската фирма Константи Киряков. Ето и неговото мнение:

Едва ли ще е интересно според мен за аудиторията да въвличам хората във всякакви детайли за спора между нашето дружество и господин Евтимов от 2006 г. Тогава след като ние си изпълнихме всички задължения по нашите договори, монтирахме и докарахме необходимото оборудване, той просто отказа да го плати. След неколкократните ни покани за разговори, за срещи, за плащане, от негова страна нямаше никаква реакция. Просто не виждам какво друго ни остава на нас, освен да се обърнем към съдебната система. Така че ако той има някакви претенции към когото и да е, те не би трябвало да бъдат отправени нито към радиото, нито към аудиторията, а най-вече към съдебната система, на която ние нямаме как да въздействаме и по конституция смятам, че тя е тази, която трябва да реши подобен спор.

Г-н Евтимов казва, че сте му предоставили някакъв анекс, който не е подписан от никого и той е бил приет от съда като доказателство?

Мисля, че този въпрос трябва да отправите към съда. Дали има такъв анекс, дали съдът би приел такъв анекс като доказателство.

Тоест Вашата теза е, че според документите, които са предоставили една и друга страна, съдът просто е взел решение?

Разбира се и според мен е взел справедливото решение. Ние сме доставили и монтирали оборудването, той го е приел с приемно-предавателни протоколи и това оборудване работи там повече от пет години и в един момент той просто отказва да го плати, като сумата никак не е малка.

Окончателното решение по този спор се чака от Върховния касационен съд. В началото на месец юли от фирма „Страгите" са пуснали жалба, с която искат да бъде отменено решението на предишната инстанция - Софийският апелативен съд, което приема без подписи и печати като доказателство. Ние от предаването „Афера" по Дарик ще следим този спор, който на практика стига до най-нисшата съдебна инстанция у нас, без да класифицираме решенията на съда като правилни или не. Просто защото това е работа на други хора и на други институции в България.