Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност

Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност
Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност / снимка: Sofia Photo Agency

98 документа на тайните служби на бившата Държавна сигурност на България сочат, че в България са засечени 103 международни терористични организации и са наблюдавани детайлно от спецслужбите. Документите са събрани в третия документален сборник "Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност", издаден от Комисията по досиетата. Документите обхващат над 30-годишен период от 1968 г. до закриването на Държавна сигурност през 1991 г. и са на специализираните отдели на Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) и на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) по линия на направление "Терор". В дигитален вариант ще бъдат издадени от комисията още близо 500 документи с общ обем над 2500 страници. Заедно с тях броят на терористичните организации, наблюдавани от българските спецслужби, ще надхвърли 180. Това е третото издание на комисията по досиетата. През 2009 г. беше публикуван сборникът "КГБ и ДС - връзки и зависимости", а през октомври тази година - сборникът "Държавна сигурност - структура и основни документи".

В документите на разузнаването и контраразузнаването се сочат западни данни за динамиката на терористичните актове. Според тях, ако в периода 1958-1967 г. в света е имало 31 отвличания на самолети, то само през 1968 г. техният брой е бил 33, а през следващата 1969 г. се е увеличил на 70 случая. За десетте години от 1970 г. до 1980 г. са констатирани 10 748 терористични инциденти в света с общо 9718 жертви. През следващите 4 години броят на жертвите надхвърлят 1500.

В специализираните отдели на българското разузнаване и контраразузнаване се пазят редица литерни дела и обектови разработки по линия „терор" сред тях са ЦДОИ „Терористи" (разследване убийството на турския консул в Бургас и връзката на арменски терористични организации с този акт), ЛД „Арарат" (за арменски терористични групи), ЛД „Анадол" (за турски терористични организации), ЛД „Сиви вълци" (за дейността на дясноекстремистката терористична турска организация в Западна Европа), ЛД „Кондор" (за връзки на трафиканти на оръжие и наркотици с политически терористи), ЦДОИ „Душмани" (за нелегални афганистански организации в Западна Европа), ЛД „Бездомници" (за палестински терористични организации), ДОИ „Скорпиони" и ЛД „Ренегати" (за арабски терористи), ГДОР „Скитници" (за „Мюсюлмански братя" и „Хизбула"), ГДОР „Рисове" (за международната терористична организация на „Карлос"), ГДОР „Шарк" (за западноевропейски терористични групи), ИД „Пегас" (за отвличане на самолети), ЛД „Омега" (за гръцти терористи) и др.

По линия „Терор" са били създадени 153 литерни дела, от тях в периода 1990-1993 г. са унищожени с протоколи 46 дела, почти изцяло от регионални подразделения. В електронната информационна система на граничните пунктове е създаден оперативен масив от обекти с категория „Т" (тероризъм), като в него до 1987 г. са 3274 души. През ноември 1988 г. картотеката е ограничена до 2830 души от 36 държави. Установено е, че през територията на България са преминавали 179 терористи - 6% от картотекираните лица. 129 от тях са били регистрирани членове на Сивите вълци, които прекосяват страната на път за Западна Европа. Сред установените терористи има и такива от Ирландската националистическа организация ИРА, „Японска червена армия", „Революционни клетки" - ФРГ, Фракция „Червена армия" и „Червените бригади", неофашистки организации, италиански, френски и белгийски екстремистки и терористични организации, членове на ЕТА и на гръцката „17 ноември".

В края на 70-те години органите за сигурност в социалистическите страни от тогавашния Варшавски договор регистрират за първи път обезпокоителни случаи на редица терористични актове и на тяхна територия - взривове в московското метро, Ереван и други съветски градове през 1977 г., умишлени палежи на хотели в Будапеща през 1979 г. и др. В България първото сериозно обсъждане на „международния терористичен феномен" се провежда по време на заседание на Колегиума на МВР през май 1983 г. Българските спецслужби имат три главни причини за безпокойство от повишената активност на международни терористични организации на българска територия: убийството на административния аташе на турското генерално консулство в Бургас Бора Сюелкан на 9 септември 1982 г. от представители на арменската терористична организация „Отмъстители за арменския геноцид", „българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II и твърденията за официална българска подкрепа за издирвани международни терористи, и серията бомбени атентати на протурски националисти от 1983-85 г.

Първият по-сериозен терористичен акт на българска територия е на 3 май 1972 г., когато ляворадикални турски студенти отвличат самолет на турска авиокомпания и го принуждават да кацне в София с искане до правителството на Турция за освобождаване на техни съратници от затвора. Те се предават на българските власти и са екстрадирани от страната. В следващите години над българското въздушно пространство има още няколко такива случая, като най-известно е отвличането на турски самолет на 24 май 1981 г. от дейци на турската ляворадикална организация „Дев сол".

През лятото на 1978 г. пък световните медии съобщават сензационната новина за съвместна операция на западногерманските и българските органи за сигурност по задържане и екстрадиране във ФРГ на четирима членове на терористичната организация „Баадер - Майнхоф", ръководни функционери на анархисткото „Движение Втори юни", което в средата на 70-те години се провъзгласява за второ поколение на ляворадикалната терористична групировка „Фракция Червена армия". Задържаните на 21 юни 1978 г. в Слънчев бряг Тил Майер, Габриеле Ролник, Гудрун Стамер и Анргелика Гьодер са заподозрени за участие в отвличането и убийството на председателя на Германската асоциация на предприемачите Ханс Мартин Шлайхер предишната година. Като възмездие към българските власти, броени дни след това на 15 юли 1978 г. са взривени два офиса на българската търговска фирма Balkan Trading в Западна Европа. Отговорността е поета от друга ляворадикална организация „Движение за международна революционна солидарност".

През 1978-1979 г. е фиксиран престой в България на функционери на терористичните групировки „Мюсюлмански братя" и „Абу Нидал" и на известния терорист Илич Рамирес Санчес - „Карлос". В периода 1983-1985 г. е наблюдавано всяко негово посещение в България, но едва през лятото на 1986 г. са предприети адекватни действия за недопускане следващо влизане на членове на неговата терористична групировка на наша територия.

В същото време в началото на 80-те години редица изявени палестински лидери, обявени на Запад за международни терористи заради организиране на множество кървави бомбени атентати, политически убийства и отвличания на самолети и заложници, пребивават в София и имат официални срещи с официални български държавни и партийни лидери. Сред тези палестинци са Жорж Хабаш, Найеф Хауатме, Ахмед Джимрил, Абу Аяд, Абу Дауд, Абу Джихад, Абу Аббас и др. Тези посещения предизвикват неофициалната американска реакция с връчване на „нон пейпър" от посланика на САЩ в София Мелвин Левицки на 28 януари 1987 г. и това е обсъждано на конфиденциална среща между българския външен министър Петър Младенов и заместник държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед на 4 февруари 1987 г.

Всъщност, ситуацията с палестинските въоръжени групировки не е еднозначна. До Шестдневната война между Израел и арабските държави от юни 1967 г., България не поддържа преки контакти с радикални палестински организации, а до 1970 г. смята и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за екстремистка поради категорично заявената й цел за ликвидиране на държавата Израел. Промяната в поведението на българското ръководство в началото на 70-те години се дължи отчасти на промяната в съветската позиция и с все по-засиленото военнополитическо ангажиране на България с подкрепа за арабските режими в Близкия Средния Изток. Така през 1973 г. с посещението на Ясер Арафат в София през следващата есен се открива представителство на ООП с ограничен дипломатически статут. През 1974 г. съветското разузнаване постига договореност за секретно сътрудничество с ръководителя на службата за външни операции на Народния фронт за освобождение на Палестина Уади Хаддад, което съдържа ангажимент групировката да се въздържа от неразумни и безсмислени терористични актове, срещу което се обещава доставка на съветски военно-технически средства.

Документите на спецслужбите свидетелстват и за интензивни контакти на различни български държавни институции с представители на радикални палестински въоръжени формирования от средата на 70-те до средата на 80-те години с предоставяне на финансова и военно-техническа помощ, лечение на ранени бойци и обучение в граждански, военни и политически (АОНСУ) висши училища и школи в нашата страна.

Какви документи съдържа сборникът за международния тероризъм, обяснява председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов:

В първата група са документите, с които ясно проличава отношението на ръководството на Министерството на вътрешните работи по проблема тероризъм и кога всъщност назрява понятието тероризъм в България - началните 66-67 г.

Тогава започва да се говори за тероризъм въобще?

Точно така. Започва да се говори в службите, в МВР за тероризъм. Очевидно е, че има малко политизиран тероризъм. Говорим за дясно ориентиран тероризъм и ляво ориентиран. Хубавото е, че с течение на годините и с промените на отношенията се вижда, че този тероризъм - ляв и десен - отмира и всъщност остава думата "тероризъм", която касае цялото общество, независимо от строя. Както Народна република тогава е била страна на социалистическия строй, а всъщност западните страни Германия, Италия, Франция са със западна ориентация, но всъщност в последните години на 80-те до 90-те започва коопериране на силите и постепенно затопляне и взаимодействие на съответните служби. Това проличава в документите на Държавна сигурност и респективно ръководството на МВР примерно със Западна Германия. Вторият раздел е колко терористични организации са попаднали в обсега на нашите тайни служби. И това е видно от оперативните докладни на съответните оперативни работници и техните агенти. В крайна сметка сме извлекли над 103, но на електронния носител ще нарасне броят им над 180.

Които нашите служби са наблюдавали?

Които нашите служби са наблюдавали, са засекли по един или по друг начин и са се опитвали да предотвратяват техните действия. Третият раздел е действията на нашите служби по предотвратяването на терористични акции в страната. Тук ясно проличава отношението на ръководството на Министерството на вътрешните работи, че по всякакъв начин се е стараело да не се допускат терористични акции и действия на територията на нашата страна, независимо дали тези терористични организации са, да кажем, с лява или дясна ориентация. В крайна сметка нашите служби са се старали да не допускат такива действия. В четвъртата глава от сборника с документи сме се постарали да подчертаем международното сътрудничество на нашите служби в първите години. Сами разбирате, че първите години са изключително под влиянието на КББ, впоследствие нашите служби са започнали сами да се самоусъвършенстват, да създават и своите структури. Създава се през началото на 80-те години направление "Т". Също така се вижда, че вече се отварят нашите ръководства на министерството и към взаимодействие и взаимопомощ, ако щете, и запознаване с вземането на решения на западните страни в съвместното участие в борбата с тероризма.

Да повдигнем малко завесата. Казвате, че нашите служби на Държавна сигурност се разделяли на ляв и десен тероризъм. Дали тогава е съществувало понятието религиозен тероризъм? Къде е слагано то в този период?

Този период на религиозен политически тероризъм в първите години не е съществувал. Изключително за първи път понятието етнически тероризъм се появява в началото на 80-те години и много внимателно службите са подхождали и са се старали да придобият предварителна информация с цел вземане на съответни действия за предотвратяването на този тероризъм. Сами разбирате защо. В първите говорим за ляво ориентиран, така да се каже, тероризъм. Това са всъщност и опитите да се оневинят действията на тези ляво ориентирани терористи едва ли не като израз на недоволство от съответния режим в дадената страна. Например, знаете африканските държави и т. н. Дясно ориентираният тероризъм са тези действия и вмешателство, едва ли не вражеската емиграция, която всъщност по някакъв начин ще се опита да дестабилизира вътрешният ред в страната. Именно по този начин се е мислело и се е работило от службите, от разузнаването и съответно от контраразузнаването.

Кои от терористичните организации са засичани в България?

Над 103 са.

Всичките са засичани в България?

Всичките са засичани, всичките имат докосване със службите по един или по друг начин.

Наблюдавани са поне.

Наблюдавани са, искам да кажа. Дори някои от участниците в дадени терористични организации по един или по друг начин да са пребивавали на територията на страната, техните движения са били наблюдавани и контролирани. Впоследствие се получават упреци от страна на САЩ към нашата страна, към ръководството на министерството, че допускаме такива терористи да влизат в страната и да минават транзитно. Това явно е ставало с мълчаливото съгласие на държавата, но впоследствие се взимат и съответните мерки и това мълчаливо съгласие отпада и всъщност започват и твърди действия, независимо дали тези терористи са от дясно ориентирана или ляво ориентирана терористична организация.

Много легенди се носят за Карлос Чакала. За пребиваването му в България. Какви документиран открихте за неговото присъствие тук?

Документите, които са открити, доказват, че в голямата си част в посещението си в страната нашите служби са контролирали неговите движения из страната. Тоест имали са информация, имали са достъп до неговите контакти. Очевадно е, че те са влезли в негов контакт. Той може би е търсил пряк контакт със службите, но от документите към настоящия момент може да се види, че не може да има пряк контакт със службите.

Тоест, той не е развивал някаква дейност, а по-скоро, както казват и бивши служители на Държавна сигурност, е идвал като на почивка в България.

Образно може и така да се каже или пък да убие времето, но тук дейност не е развивал. Важното е, че службите са имали информация и са контролирали това движение.

Друг много интересен въпрос, който се повдигна още с атентата срещу Папа Йоан Павел Втори, е дали в България са засичани "Сиви вълци", Мехмед Али Агджа в качеството му на такъв "сив вълк" и откога се наблюдава дейността на "Сивите вълци"?

След атентата изключително службите на Държавна сигурност изострят своето внимание върху тази терористична организация "Сивите вълци" и тогава всъщност се взима едно решение, с което се поставя началото на пълен контрол над тази организация и на нейните членове, които имат информация, че са в страната, че пребивават или преминават в страната. Но ключовата връзка върху тази терористична организация за по-сериозно наблюдение е след атентата на папата.

Тоест преди това не са наблюдавани?

Не са наблюдавани с такава острота или с такова внимание.

Кои са най-острите моменти, най-големите терористични актове, по които са работили нашите служби на територията на България?

Знаете случая с турския консул в Бургас, ако не ме лъже паметта, 82-ра година. Също така първите години има отвличане на самолети от ляво ориентирани турски младежи, които принуждават самолет да кацне в България. Впоследствие службите взимат решението да съдействат на службите в Турция.

Открихте ли следи нашите служби в Държавна сигурност по тоталитарно време да са работили съвместно с американски служби или със западноевропейски по някои сериозни терористични актове?

С американски служби лично не съм попаднал на документи. Попаднал съм на вземане на решение на ръководството на министерството, съгласно приети доклади на НАТО по взимане на решения за борба с тероризма. Мога да посоча също едно тясно взаимодействие на нашите служби в Западна Германия, организация "Червените бригади", техни членове са пребивавали тук на територията на нашата страна. Нашите служби са влезли във взаимодействие със западногерманските служби и са си обменили информация и са оказали мерки за действия спрямо тези терористични организации, което говори, че всъщност вече се стига до общото мнение, че тероризмът е общ бич за всяка страна, независимо от нейната ориентация.

Какъв ще е следващият сборник и кога да го чакаме?

Правим всичко възможно следващият сборник до края на годината да излезе. Тоест четвъртото ни издание. То ще бъде още по-профилирано - за събитията и за отношението на Държавна сигурност през периода 45-47 година.