Защо всички дела за пране на пари, като започнете от президентските спонсори, минете през Пепи Амигоса, Вальо Топлото и кой ли още не, не са разкрити от финансовото разузнаване? Защо институцията мълчи по този въпрос дори на критиките на Европейския съюз? Защо банките не дават информация за прането на пари, което са длъжни да правят по закон? Какво пречи и къде се къса държавната машина в това отношение. Отговорът на тези въпроси идва от финансиста Кольо Парамов.
Защо нито един от шумните случаи на съдебните процеси за пране на пари - дали президентските спонсори Людмил Стойков и Марио Николов, дали Пепи Амигоса, никой от тях не е хванат от финансовото разузнаване? Дали има политически чадър над тях? Дали е грешно структурирана тази служба? Дали банките не подават информации за тези траншове на пари? Има ли санкционирани банки за това?
Последните 12 години, от управлението на Иван Костов досега, забелязваме, че органите и институциите, които трябва да се занимават с прането на пари, не съобщават нищо за това. Тук става въпрос за сериозно разминаване - колкото повече ни критикуват от ЕС по тези теми, толкова повече ние буксуваме. Със създаването на Агенцията за финансово разузнаване имах конкретни забележки по системата, изградена за работа. Създаде се скъпо платена организация, която трябваше да контролира и да получава информация по всички направления, за да бъде в час с движението на паричните потоци от и към България. В самото начало агенцията заработи, но след идването на Милен Велчев като министър на финансите до днес, според мен, Агенцията няма качествен принос за търсенето и намирането на „сложните пари". Ние сме от малкото държави в годините на прехода, в които са създадени добри условия много от парите да бъдат изнесени в чужбина и после да се върнат и да се легитимират като инвестиции. Прекъснатата е нишката по изискването на закона за връзка между БНБ и Агенцията, заемите, които се посочват от български физически лица към БНБ не са отчетени на съответното ниво. Фактът, че имаме една осъдителна присъда, тази на Вальо Топлото, говори, че в продължение на 15 години тази работа, в годините на прехода, е почти изчерпана и няма доказателства, които да се приложат по схемата на превантивна дейност чрез Главна прокуратура, която да реализира делата. Трябват друг тип връзки на финансовото разузнаване с другите институции. Забелязвам липса на информация по другите направления в чужбина - работата на нашите институции в чужбина като външното разузнаване, като че ли нямат голямо действие при осигуряването на преглед, ангажимент и работа по българските пари в чужбина.
Българската държава не им възлага функции да проследяват тези парични функции - прането, влизане и излизане на такива мръсни пари?
Освен голямата политика работата на външното разузнаване е свързана с проследяването на паричните потоци. Не може от страната да излязат толкова много средства и да не бъдат проследени навън, защото тези пари, когато се върнат при нас, тяхното контролируемо отразяване е свързано и с грубите грешки при кражби, присвояване.
Излиза, че всяка една служба работи за себе си с някакъв вътрешен отдел и няма координация на национално ниво?
Точно така. Единственият национален орган по проследяване на движението на паричните потоци трябва да се възложи на финансовото разузнаване. Съвместната работа на финансовото разузнаване и Сметната палата е много важна. Смятам, че в Сметната палата няма добра стиковка, наложително е тя да предприеме онези превантивни действия, както беше замислено. Факт е, че от Закона за Сметната палата през 1995 година бяха извадени едни от най-важните членове, които третираха възможността за директно наказателно въздействие от председателя на Сметаната палата. Днес председателят не може да издаде наказателно разпореждане или постановление по нарушение, регистрирано от Сметната палата, за 20 лева, а в същото време знаете, че един горски стражар, който е със средно образование, може да ви състави акт от 500 лева за нарушение на Закона за горите. Има диспропорция в наказателната база и този уникален парадокс трябва да бъде елиминиран.
Партиите не могат да бъдат глобени за това, че не си подават финансовите отчети...
Точно така. Абсурдно е председателят на Сметната палата да не може да оказва въздействие върху общински съвети. Когато се издържа един много скъп, но сериозен национален контролен орган, той трябва да има всеобхватни функции - по схемата на предварителната регистрация на събитието, по схемата на нулевата избирателна отговорност и по възможността бързо и адекватно да реагира цялата съдебна система, за да има ефект от целия контрол. Иначе, ние виждаме, че търгът е проигран, че 7 млн. са спечелени, вместо 5 млн., че тези 5 млн. са завишени от 4 млн., виждаме, че нарушението е за 3 млн. и понеже е взето решение на заседание на общинския съвет, констатацията стига до там, с малки изключения стига до прокуратурата, защото колективният орган е взел това решение. Под маската на този орган, през социализма, 45 години, и през прехода, 20 години, се занимаваме и закриваме мащабни престъпления.
Финансовото разузнаване е в структурата на ДАНС. Там ли му е мястото? Как да бъде структурирано, за да бъде оптимална работата му?
Аз съм съгласен финансовото разузнаване да е към ДАНС, защото, ако е към Министерство на финансите, ще бъде като страничен контролен орган под ведомството на министъра на финансите. Когато бяха направени сериозни нарушения по време на Милен Велчев, а и след това, нямаше ефективна полза от работата му като преподчиненост. Мястото му в ДАНС дава възможност да се използват всички информационни бази и това, което е констатирано в работата на оперативните работници, може да се ползва от финансовото разузнаване. Трябва такава служба да се активизира, да използва всички информационни потоци, да има ефект от работата, защото иначе изпадаме в състоянието на констативен базис, който не може да стартира едно елементарно наказателно производство, камо ли да бъде осъден човек за нарушение от голямо престъпно естество.
Какви нарушения са извършени по времето на Милен Велчев като финансов министър, такива, които трябва да бъдат предмет на интерес на финансовото разузнаване?
Много нарушения имаше, като започнем от проблема с дълга, как Агенцията за държавни вземания работеше в началото и елементарни търгове бяха проведени, какви разлики от постъпления бяха направени при работата на агенцията. Не може да създаваме един орган само за да отчетем пред Европа, че го има, трябва да реализираме този орган по схемата на ОЛАФ в коренно различен принципен план. Трябва реално свършена работа, а тя се състои в достигнатите дела за производство в прокуратурата и възстановяване на сериозни пропуски, изразени в загуби от милиони левове по управление на държавната собственост. Как е защитен интереса на държавата, след като финансовото разузнаване не прави директен преглед на приватизационните договори. Никой в България не е сигурен тези милиони инвестиции за последните 4 години от трите електроразпределителни дружества дали са действителни и как са изпълнени.
Възможно ли е това да се установи?
За някои от нещата времето си е отишло, за други има поле за сериозна работа. Но пропиляхме времето от Костов до сега. Срещу 35 млрд. държавно имущество получихме около 800 млн. - 1 млрд., всичко останало беше подарено, извращенията със замените на горите, на земите, всичко това има силен привкус на явна кражба, на наглост от тези, които са управлявали. Всичко излиза наяве. Това национално богатство беше разпределено в няколко кръга и тези 100-150 семейства се радват, че са станали собственици за една нощ, станали са милионери, управляват богатства, а нямат принос за тях.
Кои са основните фигури в енергийния октопод и в какъв мащаб е вредата, която е нанесъл?
Трябва да се говори с конкретни числа. Нещата са много сериозни, защото системата е раздробена. НЕК по един начин трансформира своите ангажименти и затова днес е на загуба, по един начин неговата инвестиционна програма се пласира, по един начин се управлява политически. Управлението по времето на Папазян и компания беше достатъчно съмнително и това се знае. През последните години електропреносната мрежа е на достатъчно нисък коефициент на възможности за посрещане на новите производствени мощности и в същото време не е направено нищо за това. Не може днес НЕК да е на загуба с 1 млрд., при условие че трансформира толкова парични потоци през нея. Или целият Български енергиен холдинг е управляван твърде зле, или има нещо мътно. Тази структурна мощ на производство и продажби, това е националната сигурност. Ако добавите системата за енергетиката в страната и като добавите здравеопазването, това е националната сигурност на България. И на двете места имаме достатъчно пари като стартова база, и на двете места имаме никакъв контрол и изтичане през държавната фуния, в крайна сметка нямаме онзи фонд, за да го преразпределим за социални блага или допълнителни нужди.
Дали не се сблъскваме с умишлена безстопанственост, дали не става въпрос за скрито партийно финансиране?
Кучето е заровено на едно място, то е в Министерски съвет. Всичко, което е пролежало през последните 8 години е парадокс на държавно управление, нещата са абсолютно изтървани от началото до края, това е мимикрия на управление. Ако някой си постави за цел да изследва резултатите от 8-годишния управленски подход, по аналог с оценката, дадена ни от гръцкия министър-председател като „уникален парадокс" за място за живеене - България, ще види че това е уникален парадокс за начин на управление. До тези нулеви резултати може да стигнем, благодарение на абсолютно никакво управление.
