Този път в предаването „Афера” по Дарик радио ще стане въпрос за така наречените домови кражби, или за престъпленията, които са едни от най-разпространените у нас в последно време. Всяка година десетки семейства стават жертви на подобен род деяния и се разделят с вещи и бижута на стойност десетки хиляди левове. Ден-два след кражбата пък същите златни накити и черна техника могат да бъдат открити в някоя от заложните къщи в съответния град, макар с документи, които не доказват абсолютно нищо – дори и името на човека, който ги е продал. Така полицията много трудно може да докаже чия е вещта, а собствениците в отделни изолирани случаи получават обратно вещите си.
Всъщност случаите на кражби на вещи от частни домове са много над 1000 на година в страната. Цели кланове от обучени джебчии се занимават с обири на домове, вили и офиси, а печалбите от продадените вещи надхвърлят няколкостотин хиляди лева. Печалбите, естествено, отиват в джобовете на определени хора, а на ограбените им остава единствено да се примирят със загубата на вещите си. Според информация на Дарик радио обаче една от най-сериозните престъпни групи, занимаващи се с кражби в столицата, е съставена от чужденци част, от които нигерийци. Те действали в няколко столични квартала, а откраднатите вещи пласирали в няколко по-малки заложни къщи в София.
Преди всички празници и всички летни отпуски започват засилени проверки срещу проститутки, джебчии и просяци. Според неофициална информация на МВР преди празниците и летните отпуски стотици бандити, обирджии и рекетьори се активизират, като числеността им нараства правопропорционално на броя на хората, пазаруващи по магазините. Само за седмица средно са ограбвани над 20 души. Според статистика на полицията през 2005 г. е бе заловена и най-малката джебчийка – момиченце на 4 години. Джебчийските кланове работят по схемата "три в едно" – кражби, проституция, просия. Ако бизнесът с платена любов не вървял, се насочвали към джебчийството. Ако и то не потръгнело, тогава започвали с просията. И докато за едни това е начин на оцеляване, то за другите си е занаят. Преди време социални работници откриват на улицата майка, използваща 10-месечното си бебе за просия.
Полицаи, пожелали анонимност, разказват пред Дарик, че през 2005 г. след поредица специализирани акции в летните и зимните ни курорти бяха прочистени от безпризорни и джебчии и от банди, занимаващи се с кражби от апартаменти. Така през вече 2005 г. бе отчетено и намаление на броя на джебчийските кражби у нас. Само година по-късно обаче кражбата на вещи и портфейли и разбиването на апартаменти се завърна като професия в пълния си размер. Причината за това е основно действията на полицията в няколко европейски държави, като Австрия например, които изгониха стотици български деца и жени, занимаващи се с джебчийство. Така например още в края на 2004 и началото на 2005 г. от Австрия са изгонени над 3000 български джебчии. По неофициални данни над половината от тях са от три региона – Врачанско, Пазарджишко и Варненско. Върнатите у нас са предимно деца, повечето от които са професионални крадци и сега действат в големите магазини на Варна и София.
Ето и малко данни от статистиката. През септември 2004 г. австрийски съд осъжда 18-годишна българка да не стъпва на територията на Европейския съюз до 3000 година. Байсе е циганка джебчийка, задържана над 30 пъти за кражби. Всеки път е пускана, защото се представя за 13-годишна и властите нямат право да я арестуват и съдят. Не носи документи, които да покажат истинската й възраст. Затова полицията ползва хитрост – чрез доклад на съдебен лекар се доказва, че е поне на 16 години. Така вече може да започне разследване, а с помощта на българската полиция се изяснява, че дори е надхвърлила 18 години. Всъщност този случай е само малък щрих от цялата история, свързана с български крадци в Европа. И то не само в Австрия, а и в Италия, Швейцария, Чехия, Англия. Преди време, преди българската полиция да се заеме с проблема, само в Австрия са засечени 540 българчета за по-малко от 11 месеца. Всяко едно от децата е задържано в полицията 20-30 пъти. Дневният минимум на един български джебчия е около 350 евро. В чужбина сънародниците ни успяват да се свържат с китайци и турци, които държат евтини хотели в покрайнините за невероятната сума от 10 евро на стая, в която спят четирима души. Иначе в България босовете на циганските кланове живеят в къщи-палати, в които домашни прислужнички са българки, разказват полицаи.
Подобно е положението и с бандите, занимаващи се с кражби от апартаменти и частни имоти. Според информация на Дарик радио такива в страната има повече от 100. От полицията обаче заявяват, че повечето от тези банди са доста трудно разкриваеми, тъй като те се събират понякога дни преди кражбата и след това се разпадат. За това какво трябва да правите и какво не, за да избегнете подобни инциденти, разказва инспектор Пламен Младенов от НСП:
Оставянето на жилището без надзор за дълго време от крие риск да стане обект на посегателство на такъв вид престъпления, по-точно домова кражба. Имайки предвид тази особеност, се стараем в контакт с гражданите да им обясняване, че не трябва да се предоверяват на скъпоструващи заключващи системи, сигнални охранителни техники, като преди всичко един от важните принципи е да не се съхраняват скъпи вещи, парични средства и златни накити в домовете им.
Каквато и система за сигурност да има сложена на вратата – ключалки, резета и т.н., това не може да спре крадците, така ли?
Това е една пречка, едно препятствие, но да не забравяме, че няма системи и ключалки, които да не могат да бъдат преодолени. Въпрос на време е. Затова ги съветваме колкото се може да се обезпечават жилищата. Задължително е според нас първите етажи да бъдат обезопасени с метални решетки, с ролетни щори, хубаво е да има сигнална охранителна техника. Според нас е задължително в наше време да имаме и блиндирана врата. Все пак едно забавяне би попречило да се довърши дадено престъпление, да остане под формата на опит, може добросъвестен съсед да види извършителя и той да се разколебае да извърши своето деяние.
Да разбирам ли от думите ви, че сега в летните месеци, когато немалка част от хората отиват на почивки, те трябва да предупреждават дори и съседите си, че няма да ги има за голям период от време.
Да. Междусъседските отношения са едно добро средство за предотвратяване и впоследствие за разкриване на такива престъпления, като първо правило, с което се обръщаме към гражданите, е, когато отиват на такива места, да предупреждават своите съседи да наблюдават жилищата. Много е трудно, когато има извършена такава кражба, когато хората се приберат след една седмица, да се установи точният период на проникване в жилището. Затова винаги ползваме наблюденията на съседите – дали да видели нещо, опитваме се да стесним и установим периода и оттам нататък да си проведем нашите мероприятия. Желателно да има някои от съседите, който да наблюдава жилището за нередности. Също така, когато се излиза в летен отпуск или в командирова, има възможност личното оръжие, което се съхранява в жилищата, да се предоставя в служба „КОС” в РПУ по местоживеене. По този начин, дори оръжието да бъде поставено в каса, отпада вероятността то да бъде предмет на посегателство при една евентуална кражба. Също така, казахме, че е желателно жилищата да бъдат обезопасени. Да не забравяме, че в много от случаите се ориентират по външни признаци – климатици, алуминиеви дограми, което предполага едно добро материално състояние на съответните собственици.
За колко минути е способна една банда от крадци да влезе в едно жилище?
Това е относително, не можем да кажем точно три, пет, десет, но зависи от способностите, опита, които имат, но за една обикновена стандартно-домова кражба в зависимост все пак от заключващата система, според нас в рамките на 20-на минути всичко е приключило.
Тоест, отворена е вратата, изнесени са нещата и крадците да са си заминали.
Да.
Влияе ли това на кой етаж живее човекът, тъй като много често има случаи на влизане през терасите, когато става дума за по-долните етажи.
Практиката и статистиката познават редица подобни случаи, както на първи етажи, така и на последни етажи. Това, че е на последния етаж не означава, че извършителите не могат да влязат в жилището. Могат от съседния вход да влязат, от съседния блок, има случаи на спускане с въжета, алпинистки способи се използват. Имаме случаи, когато от първия етаж извършителите се качват до третия етаж по водосточните тръби. Така че, на ниските етажи, ако няма обезопасителни решетки, е хубаво нощно време гражданите да затварят прозорците, санитарните прозорци, които са на помещенията в по-ниското строителство, също е необходимо добре да бъдат затваряни, защото има случи, когато докато спят хората в жилищата си, те биват предмет на посегателство, тоест тяхното имущество.
Нещата, които са откраднати от един апартамент, къде отиват, в заложните къщи ли?
Там веригата е доста сложна, голяма част наистина отиват в заложните къщи. Оттам нататък става труден въпросът за проследяване на вещите поради факта, че същите не са регистрирани по Търговския закон и така още не е законово въведено тяхното съществуване. Документацията, която трябва да се попълва, не винаги се попълва, или е с някакви фиктивни имена и става невъзможно проследяването на една вещ. Предмет на посегателства са предимно парични средства, бижута и скъпа компактна техника, от които някои може да не влязат в заложа къща, докато златните накити биват променени по форма твърде бързо след кражбата и може да стане невъзможно да установим впоследствие дали това е вещта, предмет на посегателство. Може да бъде разтопена, пречупена и т.н.
Можем ли да кажем, че в София съществува някаква стройна организация между тези отделни банди от крадци. Те работят за един и същи човек или за няколко души?
Не може да се твърди такова нещо. Нямаме информация към момента за подобен вид организация. Има самостоятелни групички, които се формират за съответен вид кражба. Дори не можем да твърдим, че една и съща група върши даден вид кражби на територията на един град. Има практика много пъти за всеки един случай да се събира съвсем различна група. Трудно се работи по този вид престъпления, все пак имуществените престъпления са структуроопределящи и изхождайки от предмета на посегателство, след това доказването от професионална гледна точка е трудно, поради факта, че почти не се намират вещите, предмет на посегателство – пари, златни накити, които се продават веднага след извършване на кражбата, компактната техника също. Още по-сложно е положението в така наречените джепчийски кланове. Според полицията джебчийските кланове у нас започват обучението на децата в кражби още от най-ранна възраст. Децата са оставяни без храна цели дни и седмици, като единственият начин да оживеят е да крадат храна или пари. След седмица-две обучение 6-7-годишните момчета и момичета са давани на по-старшите в йерархията – така наречените десетници. Това са предимно жени, които отговарят за по 8-9 деца. Тяхната задача е да разведат децата в големите градове и да им покажат местата за просия или кражби. След два-три дни разходки децата се оставят на улицата в големия град, като от тях се изискват определен брой вещи или пари. Ако малките джебчии не успеят да изпълнят задачата, следват строги наказания – често бой и оставяне без храна с дни. Полицаи разказаха пред Дарик, че в няколко клана има практика да се реже единият пръст на джебчиите, докато са малки. Така по-лесно могат да бъркат в джобовете на туристи и минувачи. Всъщност сред циганските общности у нас има цели родове, които винаги са се занимавали с джебчийство. При тях децата от малки са изучавани да пребъркват незабелязано по джобовете на минувачите. В миналото джебчиите основно са били мъже, но днес за това се използват главно деца и момичета, които се оказват значително по-сръчни в този занаят. Сега мъжете са начело на клановете, които взимат задигнатото от дребните крадци, които и най-често попадат в затвора. Много от циганските родове не смятат за престъпление джебчийството, твърдят от полицията. Всъщност ако трябва да бъдем точни – най-добрият начин да не стенете жертва на престъпление е да бъдете внимателни. Така ще избегнете вероятността и вашите вещи да попаднат в някоя заложна къща.
